Децата - това чудо на природата

Случайността ми помогна да публикувам тези редове точно един ден след Деня на децата - Първи юни.
За малките граждани на родината ни, пък и по целия свят, са казани толкова хубави думи - нежни, ласкави, гальовни, грижовни, че каквото и да изречем повече, няма да бъде оригинално. Затова ще го изразя от свое име: щастлив съм, че голяма част от писателското ми съчинителство е посветено на малчуганите; щастлив съм и заради стотиците мои срещи със знаещи и незнаещи още да четат малки любители на веселите и страшните сюжети в приказките, на звънките рими и хубавата българска реч в стихотворенията, на лесните (като за деца) тайни, скрити в гатанките...
Вече бях писал някъде, че като вървя по улици и градинки и срещам хванати за ръчичка едва проходили свои съграждани, така се заплесвам по тях - по смешните им стъпчици, по малките им крачета, по люлеещите им се фигурки, че забравям да погледна дори водещите ги баби и майки, които навярно също са хубави.
Също бях го писал, но ще го повторя (с молба да бъда извинен от онези, за които не е ново) какво ми се случи в една от детските градини, където винаги с радост отивам да казвам на малчуганите свои стихотворенийца и гатанки. Този път беше по случай предстоящата Коледа. Изрецитирах им няколко стихотворения, зададох им няколко гатанки и изпяхме заедно песента "Зайченцето бяло". Не можах да се въздържа и се похвалих на очарователната си публика, че познавам и дори сме приятели с авторката на думичките - голямата писателка Леда Милева. Не им се вярваше. За тях още приживе тя беше нещо свръхестествено. И едно момиченце с големи черни очи плахо ме попита: "Дядо Пънч, ти като познаваш Леда Милева, познаваш ли Дядо Коледа?" Как да сдържа смеха си, как да не го излъжа! Него и другарчетата му? Благородно, разбира се. Отговорих, че и с Дядо Коледа сме приятели и измислих някаква история за последното ни виждане, при което той ме е помолил да го запозная с Баба Марта, та да вземе от нея разрешение и да се връзват напролет мартенички на хората по целия свят...
Но сега е вече юни и дори бях поканен (за първи път) да присъствам на организираните от Двореца на децата празненства.
Не е голям пропуск, дето мен не са канили, но се опасявам, че в София, където живеят повечето от литературните творци и децата имат възможност да общуват с най-изявените детски писатели, тази възможност не е използвана достатъчно. В рекламните материали, които получих, имаше красиво и скъпо изработени листовки за клуба по спортни танци "Стил", за балетното студио "Макове" и за танцовия ансамбъл "Бъдниче". Детско-юношеският фолклорен ансамбъл също има танцов състав... В листовката за новите предложения (над 50 форми) на Националния дворец на децата обаче между тези 50 форми плахо се гушат кукленият театър "Зорница" и литературното студио "Светулки"...
Огледах отвън входа на някогашния театър "Възраждане" и запуснатият му вид ми направи недобро впечатление. Та в този салон могат да гостуват представления за малчуганите (и за техните каки и батковци) както на Младежкия, така и на редица други театри, които имат в репертоара си подходяща тематика.
Влязох в голямата стая, където преди е имало компютри, сега ги няма. Няма и библиотека, освен две стари шкафчета с ненужни на децата книжки. Зад големите врати на нещо като склад се "съхраняват" други ненужни вещи. И в тази бивша зала се е приютила една от 50-те (петдесетте) служителки на двореца...
А инак афиши има много около входа на сградата! Сигурно и международни награди са спечелили танцовите състави. Хубаво е, че децата и внуците на хората от София танцуват. Много по-хубаво, отколкото да се шляят по улиците или да хулиганстват с бутилки бира в ръка! И предполагам, че Националният дворец на децата върши и доста полезна работа за възпитанието на утрешните българи. Но на мен ми се иска повече.
Не само от това гнездо за култура в столицата, но и от други важни звена в държавата ни. Кога най-после ще се махне този срамен данък добавена стойност върху книгите, включително и върху литературата за деца? Кога всички малки софиянчета ще могат без усилия да влизат в детските градини, някои от които бяха приватизирани или натоварени с други задачи! Леле пък колко са скъпи детските дрешки, обущенца и други необходими стоки!  
За децата, за това чудо на природата, сме длъжни въпреки лошите години, в които живеем, да правим много повече!