Серафим Бързаков:
В Левски се раждат шампиони!
Женската борба в България вече не е само Станка Златева, гордее се старши треньорът на националките
/ брой: 110
Серафим Бързаков е бивш състезател по борба свободен стил, понастоящем треньор на националния отбор по борба (жени). Олимпийски вицешампион от Сидни 2000. Двукратен световен шампион (Техеран 1998 и София 2001) и двукратен вицешампион (Ню Йорк 2003 и Будапеща 2005). Роден е на 22 юли 1975 г. в с. Коларово, Благоевградско. Израства и живее в съседното село Самуилово, близо до град Петрич. Завършил е Спортното училище "Васил Левски" в София и Югозападния университет „Неофит Рилски”.
- Г-н Бързаков, защо Валентин Йорданов остана начело на федерацията след общото събрание, въпреки че не искаше да запази поста?.
- Да, Всички делегати единодушно решиха Валентин Йорданов да остане начело на Българската федерация по борба. Това събрание беше отчетно, а не изборно. Треньори и ръководители даваха отчет какво са свършили до момента и какво предстои занапред.
- Как бихте оценили Валентин Йорданов, било като състезател, било като президент?
- Не съм аз човекът, който ще го оценява! Като президент на федерацията е мой работодател, като състезател постигна всичко! Той е като икона за българската борба!
- Вие сте роден и израсъл в едно петричко село. Въпреки че сега сте начело на националния отбор по свободна борба за жени, едва ли сте забравили родния си край.
- С един приятел сформирахме частен клуб в родното ми село. Имаме 20-ина деца, които са в подготвителни групи. Стремим се да подготвим децата от региона, които са запалени по борбата, за да могат да бъдат достойни състезатели на български и чуждестранни клубове по борба. Даваме им първите уроци в борбата, подготвяме ги да кандидатстват за по-големи клубове, като Левски например. Сега подготвяме сливане на моя клуб по борба с деца от Благоевград. Или по-скоро съвместна работа.
- На колко години бяхте, когато напуснахте родния си край?
- Бях в седми клас, през 1989 г., 14-годишен. Дойдох в София, започнах да тренирам борба в Левски.
- Какво е за вас Левски? Преди дни бяхте отличен като един от най-добрите борци на клуба по случай 100-годишнината му.
- В Левски се раждат шампиони! Специално в борбата клубът държи едно доста високо ниво на успехи и медали. Радвам се, че се запазихме като структура към МВР. Левски ми даде много! Аз тук израснах като спортист! Радостен съм, че съм част от „синята” общност!
- През годините като че ли само СК Левски успя да запази своята структура! ЦСКА и Славия нямаха тази съдба.
- Радвам се, че в Левски запазиха „завоюваното” от миналото. В момента военизирахме и Тайбе Юсеин.
- Малко отклонение. Кое е по-добре, военният чин в МВР или чинове като комисари и инспектори?
- Най-добре е на тепиха!
- 1989 година бе доста буйна и наситена с промени. Днешните млади хора сигурно само са чели и чували, но вие сте били в началото на юношеството си.
- Така е. Доста промени настъпиха през следващите години. Радвам се, че успях да се запазя като човек и спортист.
- На възпитаниците на „Олимпийски надежди” през по-миналото десетилетие се гледаше с други очи, терминът „борци” имаше съвсем друго значение…
- Какво да кажа, човек с човек не си прилича!
- Васил Илиев, Георги Илиев, Димитър Джамов, Гриша Ганчев, братята Илия и Младен Паскови.
- Познавах братята Илиеви, също и останалите борци. Те дадоха и дават много на борбата.
- Как оценявате кариерата си на спортист?
- Едва ли аз съм човекът, който трябва да си прави самооценка. Не са малко успехите ми, но най-много съжалявам, че не станах олимпийски шампион.
-Защо не успяхте според вас?
- Олимпиадата е нещо по-различно от европейско или световно първенство. Малко не ми достигна в Сидни преди 14 години да спечеля титлата.
- Сега сте треньор.
- Да, заедно с Антон Касабов работим с жените, кадетките и останалите момичета. След успехите на европейското се готвим за световното първенство, за да докажем, че в българската женска борба не е само Станка Златева.
- При назначаването ви като старши треньор на националния отбор имахте проблеми, както и Армен Назарян при "класиците"...
- Вече всичко е наред. Завършил съм Благоевградския университет, сега следвам в НСА.
- Станка Златева се завърна на тепиха.
- Да, определено това е много добра новина за българската борба. Тя иска само едно – златото от Олимпийските игри в Рио Де Жанейро. Искрено й го пожелавам! Както винаги, работи със Симеон Щерев. Двамата като тандем постигнаха много медали и титли и дано най-сетне да стигне и олимпийската титла, която два пъти й се изплъзна. Станка заслужава и този връх!