Терапия на духа и на душата
Николай Шопов гостува в "Старинният файтон" с новата си стихосбирка "Живи звезди"
/ брой: 154
В стихосбирката "Живи звезди" на поета Николай Шопов има едно заглавие "Епикриза". То се отнася според мен за цялата му талантлива книга. Защото терапия на духа и на душата откривам у него. Отнасям се с респект към малообемните издания. Защото съм открил и продължавам да забелязвам далчевската самокритичност и прецизност. "Живи звезди" е такова изискано нещо. То се родее като характер и характеристика с тънките книжици, които съставляват нашата класика.
Корицата на Николай-Шоповата стихосбирка ни въвежда в света на душевните терзания и катаклизми. Тя обаче говори и за кръговрата на живота и смъртта, на светлината и мрака, които реално съществуват в поетовия свят. От развалините на цивилизациите e изскочил един юноша и през археологическите отломки се е устремил нанякъде, четейки книгата на предците, четейки епикризата на човечеството. Имам чувството, че този юноша чете книгата на Поета и се захласва по неговата Синя луна, повикан от Духа на Федерико Гарсия Лорка.
Завладяващото в тези стихове е не само преклонението пред саможертвата на човека при стълкновенията с тъмните сили на мрака, а търсенето на ядрото, смисъла на човешкия идеал за светлина...
Предполагам, че стихотворението "Декември", посветено на Никола Клюсев, една знакова личност в съпротивата с фашизма на съседна Македония и един от успешните й премиери в най-ново време, писател със свои прозрения в битката на доброто със злото, допускам, че това баладично стихотворение е монолог на Клюсев. Но то звучи драматично и от устата на този, отишъл си вече достоен човек, и от устата на юношата-феникс, и в крайна сметка от устата на Поета, който с тръпчива душа се докосва до духа на светли личности.
Защо да не кажа, че за мен до вчера Николай Шопов беше в списъка на анонимното "и други". С тази си книга, с това "избрано", излязло едновременно в София и Скопие, той вече е физиономичен поет. Казвам го спокойно, сигурно, без екзалтации, защото знам какво говоря. И съм доволен, че Файтонът ми даде поредното доказателство, че ние не се познаваме дори помежду си, какво да говорим за околния свят, за средата, в която сме. А и по-нататък.
Епикризите в това "избрано" на Николай Шопов са побрани на 60 страници джобен формат с почти толкова на брой художествени фрагменти, които всъщност са едно цяло. Ще го нарека метафора на живота и смъртта, чийто гръб и лице е светлината в словото на поета.
Поетът Николай Шопов ще бъде гост в НЛС "Старинният файтон" днес от 18 ч. в поредицата "Честит рожден ден".