Защо ураганът "Фараж" удари Уестминстър

На 22 май във Великобритания се проведоха не само избори за евродепутати, но и за местно управление. В Англия гласуването е винаги в четвъртък по традиция. Веднага бяха огласени резултатите от местните избори, а за евроизборите се чакаше до неделя, когато приключиха изборите за евродепутати във всички държави.
В четвъртък за Европарламент гласуваха само Англия и Холандия. Както се очакваше, партията на Найджъл Фараж смути съня на иначе спокойните партийни елити. Започва ера на четири партии, коментира пресата. Най-големият успех на Фараж е в Есекс, област в която по традиция властват консерваторите. Лондон е лейбъристки, вероятно поради високия брой чужденци, живеещи в британската столица. Средно 22% от гласовете са за Фараж, но неговите хора няма да могат да контролират нито една община. Лейбъристите имат 1891 общински съветници (отлив на 292), консерваторите 1259 (отлив на 201), либералдемократите -  404 (отлив на 284), и ЮКИП - 157 (приток на 155). 
Предизборно Фараж искаше да постигне

земетресение в британския политически живот

В голяма степен той го постигна, макар че засега трусът е слаб. В много общини неговата партия ЮКИП отне гласове от консерватори, либералдемократи и лейбъристи. Никъде обаче той няма мнозинство. "Триумфиращият Найджъл", както го наричат и приятели, и врагове, заяви, че неговите хора са като "лисици в кокошарника на Уестминстър". И коментира политическите си противници като "политически коректни нищожества".
Малко преди изборите за евродепутати в Обединеното кралство партията на независимостта на Найджъл Фараж водеше. Допитването на YouGov показваше, че ЮКИП води с 31% одобрение, Лейбъристката партия остава втора - с 23%, и накрая трети са управляващите консерватори - с 19%.
Защо

партия, изповядваща национализъм

стана трета политическа сила на Острова? Отговорът се крие във факта, че местното население се чувства предадено от прекалено голямата толерантност на всички политически традиционни сили. В страната по една или друга причина има имигранти от цял свят. Има цели градове, в които английска реч почти не се чува. Фрапиращо е в източен Лондон, където има цял арабски град на шариата - по улиците вървят хора с бурки, англичани не се мяркат. Училищата, джамията, университетът, Ислямската банка на Британия и адвокатската фирма "Юристи на шахидите" красноречиво говорят за изолираността и липсата на интегрираност на този "град в града". Най-разпространеното име на бебе момче в Лондон е Мохамед. Седмици преди вота стана известно, че е имало заговор за ислямизиране отвътре на 20-ина английски училища в Бирмингам.
Много хора

просто се страхуват от радикалната ислямизация

и това се отрази и в политическия живот. Партията на Фараж е изтънчен вариант на национализма. Освен ЮКИП на изборите се явиха още две партии, които са против шариата в Англия - "Английски демократи" и "Независимост от ЕС". Освен "арабски градове", има и пакистански, индийски, на чернокожи, на източноевропейци. В Уизбич и Питърбъроу най-често се чува полска реч. Натискът върху здравната, социалната и образователната система от идващите чужденци няма как да не се усеща от англичаните. Най-интересно е, че вече установилите се тук чужденци, първо и второ поколение имигранти, съвсем не искат нови пришълци и част от тях са в редиците на партията на Фараж. Тяхното присъствие е ценно за лидера на ЮКИП, защото ги използва като доказателство, че партията му не е ксенофобска.
След местните избори

най-унизителна е загубата за консерваторите

чиято партия е на практика разцепена. При Фараж са отишли много от привържениците й, разочаровани от политиката на Камерън. За успеха на ЮКИП на 22 май огромна роля изигра организираният от БиБиСи предизборен дебат между  Фараж и Ник Клег, вицепремиер и лидер на либералдемократите, коалиционен партньор на консерваторите в настоящото правителство. Останалите лидери избегнаха дебат с Фараж.
Партията на независимостта ЮКИП отне гласове от консерватори и останалите и заради някои други аспекти във вътрешната политика - например, бракове между хомосексуални партньори. Всички класически партии ги поддържат, само църквата и Фараж са против. При това положение по-възрастните, независимо от коя партия са, по естествен начин минават към ЮКИП. 
Фараж открадна гласове от другите три партии на статуквото и заради външната си политика. Британците се умориха да слушат половинчатата истина за Украйна, която им беше поднасяна. Те са не само разочаровани от ЕС за имиграцията, но и от действията на Евросъюза в Украйна. Единствено Фараж

подчерта с уважение ролята на Путин

в региона. Единствено той критикува принц Чарлз за недопустимото му твърдение за прилика между Хитлер и Путин, макар и произнесено в частен разговор. Останалите лидери, между които и Милибанд, сякаш са съгласни с насилственото взимане на властта в Киев от майданци и с обвиненията към Путин за Крим. Ед Милибанд, който  е лидер на лява партия, нито веднъж не упрекна Уилиам Хейг за намесата на ЕС в Украйна. Зверствата в Одеса не бяха осъдени от левите. Самият Фараж се разграничава от крайните националисти от британската БНП, не пожела да се съюзи с Льо Пен и Вилдерс.
Фараж настоява да се проведе

референдум за излизане на кралството от ЕС

Тезата на Фараж е, че ако Англия бе приела еврото, щеше да свърши като средиземноморските страни. Той иска само търговско сътрудничество с ЕС. Ник Клег напротив, смята, че Великобритания е по-ценна и съвременна с разнообразието от хора и трябва да направи всичко възможно да остане част от ЕС. В листовките на ЮКИП има демагогия и риторика, но те имаха успех, защото много хора са уморени от класическите политически партии, които използват почти едни и същи клишета и дневен ред.
Фараж използва старото римско правило "разделяй и владей", противопостави едни емигранти на други -  индийците и новозеландците срещу източноевропейците. Според него индийците са талантливи професионалисти, докато източноевропейците са общи работници. Защото, за разлика от изискванията за квалификации при приемането на хора от Азия, няма никакви прегради пред притока на имигранти от ЕС заради правилата на Евросъюза за свободно придвижване на хора. Източноевропейците, дори и да са квалифицирани в родината си, тук намират основно неквалифицирана работа, нископлатена. Тя обаче е в пъти по-добре платена от същата работа в родните им страни. Затова и една от необходимите реформи в ЕС ще е да са обърне внимание на изравняване на доходите на хората, за да не се получава така, че населението на едни страни драстично да намалява, а в други драстично да се увеличава.
Сега Милибанд се сети в крайна сметка, че лейбъристите са партия на работническата класа и започна да обръща внимание на работническите интереси. Той призна грешката на партията си за допускането на огромна имиграция. Сега е твърде внимателен, не се нахвърля директно върху икономическите имигранти от Източна Европа, но уверява как трудът им тук сваля нивото на заплащането и това било в ущърб на английските работници. Камерън продължава да повтаря мантрата за нуждата от реформиране на Евросъюза. Той продължава да обещава рферендум за излизане или оставане в ЕС през 2017 г., ако бъде премиер. Въпросът е обаче, че засега лейбъристите имат по-голям шанс да спечелят парламентарните избори догодина и Ед Милибанд да стане премиер.
Сега след местните и евроизборите лидерите на трите основни партии - Камерън, Милибанд и Клег, частично промениха отношението си към ЮКИП, сега вече се опитват да преосмислят политиките си, да видят

от какво се вълнуват всъщност хората

и да предприемат нови политики, които да се харесат. Всички те са срещу нови вълни имиграция и за контрол над идващите. При преговорите си с Евросъюза Камерън например щял да настоява да се прекрати туризмът за получаване на социални помощи, националният парламент да може да блокира решения на Еврокомисията, да се направят промени в основния договор. ЕС да остане само икономически съюз. Камерън без съмнение ще е принуден да затегне още вратичките за социални помощи за имигранти. Сега новодошлите могат да получават социални помощи три месеца след пристигането си, докато мнозина настояват това да става след 5 години пребиваване в страната. Камерън заяви още, че Великобритания никога няма да се присъедини към еврото. Според него вече имало извоювани промени в Евросъюза. И Барозу, и лидерите на европейски страни били съгласни да се разискват реформи.
Евроизборите и местните избори промениха драстично политическия пейзаж на Острова. Трите традиционни партии игнорираха ЮКИП, преди да им отнеме гласове. И тук въпросът не е, че избирателите толкова много харесват партията на Фараж, а че традиционните три политически сили не отговориха на очакванията на хората. Те лъгаха и не спазваха предизборните си обещания, говориха почти едно и също, лишено от съдържание, но иначе подредено красиво и в политически коректна опаковка.