Дълбочината на националната катастрофа

Станислав Бачев


Изчаках да премине еуфорията около националния празник. Безспорно това, което се случи на 3 март е лъч надежда, който пропука тъмнината на медийното затъмнение и манипулация.
Но дори дълбочината на това усилие по запазването на националната идентичност, усещането за памет и история е малкия проблем, съпоставен с този, който сега разглеждам.
Най-дълбокият, най-дългосрочният проблем на националната катастрофа е друг. Но е пряко свързан със запазването на паметта, с идеята за бъдещ смисъл.
Тази публикация е една от най-трудните, които съм изписвал. Това е мисъл, която веднъж осъзната води до константна тревога за тези, които се борят за бъдещето на държавата и на родовете си.
Това, което пиша в момента вече съм го отбелязвал като нашия най-голям проблем като държава. Отбелязвал съм го в книгата "България в Голямата игра". Но вече

настъпва сблъсъка с фактите и цифрите

Сухите цифри, които показват истинската дълбочина на катастрофата. Тази публикация заслужава този встъпителен увод, защото тя не е за всеки.
Но тази катастрофа, която описвам трябва да е първата, най-голямата задача на всеки, който иска да управлява държавата. Това е първата крачка към значението на думата "държавник".
Нашата катастрофа като нация е резултат от всички действия на всички участвали до сега в управлението на  държавата ни през последните 30 години. Защото нито един не е направил нищо, за да се обърне посоката. Демографският срив. Демографската катастрофа.
Тук започва частта, която предизвиква константна тревога в мен.
През 2023г. в България са родени 49 000 бебета. Това е под психологическата граница от 50 000 за година.
През 2022г. са родени 56 хиляди.

Знаете ли какво означават тези цифри?

В момента в България има 1826 училища, които приемат ученици в 1 клас. Тази цифра включва всички начални, основни, обединени и средни училища.
В тези училища, които в настоящето се приемат за "големи", се изграждат по 2-3 паралелки първолаци всяка година. Тоест, разпределението е непропорционално нито по населено място, нито по регион в държавата. Всеки знае, че има предпочитани училища. Всеки знае, че през последните 20 години бяха закрити хиляди училища в почти всички села на България.
Концентрацията на прием в първи клас е най-голяма в София и най-малка в Северозападна, Южна и Североизточна България.
С това важно уточнение, което ще бъде включено впоследствие може да се направи следния извод. При 49 000 новородени и 1826 училища за тях след 7 години, когато ще бъдат първолаци, се падат по 26 ученици за всяко едно от тези училища в държавата. Тоест - по една паралелка първолаци във всяко едно училище. Не две, не три - една.
Но това е средноаритметично, без да се взимат като фактори признаците за населено място - Областен град, община, село и вторият много важен признак - в кой регион на България.
Децата ще са най-малко там, където регионите са най-"непривлекателни", а най-голяма концентрация ще бъде както и в момента - в София.
Почти същото важи за новородените и през 2022г. Това са два набора.
Това води до най-тежкия извод за нашата нация и държава.
В краткосрочен и средносрочен план (5-10 години) в държавата ще се наложи

да бъдат затворени още стотици училища,

защото няма да има достатъчно деца, които да влязат в тях.
Стотици затворени училища води до втората част на извода.
Първо - стотици нови напълно обезлюдени села, в които в момента има средищни училища, които събират децата от няколко села.
Второ - ударът ще бъде директен и върху всеки областен и общински град на България. Ако в момента във всяка област има средно по 10 училища, които приемат първокласници, то след 5 години в повечето общини на дадена област няма да има достатъчно ученици, които да формират паралелки за първи клас. А тези училища, които се намират в областните центрове и в момента формират по 2 до 3 паралелки първокласници след 5 до 7 години ще намалеят първо до 1, а през следващия етап ще останат без. Във всеки областен град, с изключение на София, има между 5 и 6 училища, които са предпочитани за прием на първокласници. Изводът е, че за половината от тях няма да има ученици.
Обобщено: в средносрочен план България ще трябва да затвори стотици училища, което е прекия признак за преминаването на точката на възврат.
Също означава, че докато София концентрира половината население,

ние губим България. Губим я!

Това не е прогноза, а е закономерност, която се базира на вече създаден факт - 49 000 родени през 2023 г. и 56 000 родени през 2022 г.
Това дори не е най-голямата дълбочина на катастрофата, а само преходът към големия извод. Най-вероятно е тази тенденция да продължи и през 2024 г. Това ще оформи демографска дупка, която вече оформя огромен дисбаланс в населението, но и в територията.
Има още много - броят на работещите и броят на пенсионерите, качеството на тези, които работят и тези, които тепърва ще стъпват на пазара на труда, но спирам до тук.
Осмислянето на написаното води до тревога. При мен води до постоянен фонов шум, до най-трудния за решаване проблем.
И е проблем, който напълно отсъства от начина на мислене на политическата прослойка, която наистина е антиелит.
Другата крайност, която виждам също е проблем - онези, които пропагандират единствено величието на България, на народа, как сме носители на бъдещето, светлината и т.н. Дори да е така, само с празни приказки не се решават проблеми.
Не. Сами се закопаваме, сами се заличаваме. Това е проблем номер 1.

Фейсбук

НСИ: Ще се стопим до под 5 млн. души за няколко десетилетия

До 2075 г. населението на страната ще намалее до под 5 милиона, или по-точно до 4 млн. и 972 хиляди. Населението на 65 и повече навършени години ще бъде 25.5%, а коефициентът на възрастова зависимост - 69.1, или на 100 лица от населението в активна възраст ще се падат 69 лица в зависимите възрасти - под 15 и над 64 години. Това показва една от последните демографски прогнози на Националния статистически институт.
Данните са за първия сценарий на НСИ, който се определя като реалистичен и е съобразен с нормативните изисквания на Европейския съюз за демографското и социално-икономическото развитие на страните членки.
Другите два сценария са разработени при хипотезите, че демографското развитие ще протича при благоприятни и съответно при неблагоприятни социално-икономически процеси в страната.
В първия случай при т. нар. оптимистичен сценарий - населението на България до 2090 г. ще е 5 100 943 души. В песимистичния вариант ще се свие до 4 790 139 души. В този най-неблагоприятен сценарий в България ще живеят под 5 млн. още през 2065 г., по-точно - 4 968 675 души.