Празник на здравия балканджийски дух

Автентични северняшки ритми докоснаха сърцата на десетки жители и гости на село Жълтеш, Габровско, които дойдоха и станаха свидетели на ентусиазма на група българки, балканджийки, да откриват и представят оригиналната нашенска песен - такава, каквото е от времето на нашите прабаби и прадеди. На какво са способни показаха те, колективите участници (22 на брой) от областта в Първия фолклорен фестивал "Песни в полите на Балкана". За по-малко от час гиздаво пременените с достоверни традиционни носии от този край изпълнители превърнаха дългоочакваната среща в истински празник на народното и танцовото изкуство, на здравия балканджийски дух.
Фестивалът започна точно в 9,30 ч. с водосвет, а участниците посрещнаха по стар български обичай - с хляб, сол и китка здравец. Дъждовното време в събота, когато бе поставено началото на една скромна, но смела в намеренията си инициатива да се разраства с всяка следваща година, не попречи на надъханите дами от Жълтеш и региона да покажат уменията си и да осъществят 40-те замислени изпълнения, включени в програмата. 
Амбицията ни е фестивалът да стане национален, а защо не и международен, каза за ДУМА инж. Тодорка Венкова, кметица на с. Жълтеш и председателка на УС на читалище "Светлина 1927", организатор на събитието. При нас, на Балкана има какво да се види - от България и от света. Така нашите хора ще могат да се запознаят с фолклорното богатство на други краища от страната и от чужбина. Ще могат да съпоставят и да оценяват това, което ние имаме като даденост, отбеляза кметицата, която заедно със сестра си д-р Венкова, закърмени още от деца с тази музика, пеят в певческата група към читалището. Тя е вече на 5 години и в момента е много активна. Участва в различни форуми за възстановяване на старинни носии и обичаи, наскоро бе класирана в Копривщица за един такъв събор. Печелят награди и възхищението на публиката.
В първите издания фестивалът няма да има точно определен регламент, всички, които искат и са съпричастни към народното творчество, могат да се изявят. Дали ще бъде с автентичен фолклор, което е основното ни желание, или с обработен, зависи от това как ще тръгнат нещата. Засега инициативата е отворена, без ограничения, обясниха организаторите, чиято цел е да популяризират хубавата северняшка песен. На дневен ред стои необходимостта да ушият автентични костюми както за младите участници в колектива на читалището, така и за мъжете, които са в групата за възстановяване на обичаи. Жените в певческата група успяват да влязат в истински фолклорни костюми, благодарение на хората от Жълтеш и околността, които са съпричастни с тяхната дейност. Те извадиха от раклите старите позабравени сукмани и с желание ни облякоха, разказва с признателност Тодорка Венкова. Сега искат и мъжете да нагласят и да станат наистина съхранители на това, което е било преди години. Търсят всевъзможни начини за оцеляване, а пък и бюджетът, който се отпуска за читалищата, е недостатъчен и не стига за такива неща. "Сиромах човек - жив дявол", казваше моята баба. Нашенецът и по-точно балканджията е изобретателен и ние намерихме решение за изработване на мъжки костюми, обяснява кметицата, която е и художествена ръководителка на състава към "Светлина 1927 г." Жените знаят разкошни кулинарни рецепти, които публикуват в столичен всекидневник, така средствата, получени като възнаграждение, даряват на читалището за изработването на мъжки костюми. 
За осъществяването на Първия фестивал "Песни в полите на Балкана" помага кметството, община Габрово, областната управа и, разбира се, приятели и съмишленици, както и членовете на културното средище, без които нашата идея нямаше да се превърне в реалност, убедена е инж. Венкова. Дори има грамоти и плакети за участниците, а с подкрепата на регионален център "Читалища" - и награда за най-добре представилата се фолклорна формация.
Голяма част от песните, които изпълняват  гласовете на "Светлина", са наследени от  Кольо Венков - бащата на кметицата на Жълтеш, която от най-ранна възраст е възпитана в любов към народното пеене. Той е бил един от известните музиканти в района на Габрово, омъжвал е булките... Днес неговите потомци и привърженици на българското продължават дейността му, като издирват, пазят и популяризират песента. А групата за автентичен фолклор към читалището е кръстена на него.
Освен с нея и със самодейността си то може да се похвали с библиотека, съхраняваща над 6 хил. тома книги. Известно е и с многото си кръжоци, в които младото поколение се запознава с бита и обичаите, с творчеството на народа. Чудесно е, че децата проявяват интерес! Възстановили сме почти всички традиционни празници тук, в региона - Лазаруване, Коледуване, Бабинден... А местните са горди от факта, че читалището - носител на златни медали за старинен обичай и оригинални носии, работи за възраждане на безценната българска нравственост и култура, съхранила ни през вековете.