Йоана Гладнишка:
Мечтая за по-добро бъдеще
...За бъдеще без далавери, убийства и борба за последната стотинка, казва младата актриса, която учи в НАТФИЗ "Кр. Сарафов"
/ брой: 226
Йоана ГЛАДНИШКА е на 21 години от Враца. В момента е трети курс на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Актьорско майсторство за куклен театър", с художествен ръководител проф. Румен Рачев. Занимава се с театър от седем години, както казва Йоана, към изкуството я запалва Георги Врабчев, ръководител на Театрална трупа "ТЕМП"- Враца.
Макар и на аматьорско равнище, времето прекарано там, впоследствие ме накара и да кандидатствам в НАТФИЗ, разказва младата куклена актриса, която преди да постъпи в академията завършва езикова гимназия с профил английски и френски език.
Цитати:
"Ще стане, защото го правим!"
"В изкуството няма граници, стига въображението да работи"
- Какво ви харесва в това изкуство? Как ви грабнаха куклите?
- Още когато реших да кандидатствам, като първо желание написах специалност "Кукли", стори ми се интересно и различно от това, с което съм се занимавала досега. И така, и стана! Кукленият театър дава и развива много. Там няма граници, важното е въображението да работи и да се чувстваш свободен в действията си. Връзката, която създава актьорът с куклата, трябва да се усети до последния ред. Да дадеш живот на неживата материя... Да видим през очите на тази кукла - какво изпитва, дали страда или очаква нещо, всичко това трябва да "мине" през актьора. Вниманието трябва да работи на 100 на сто. Работата в екип, допълнително обогатява и подготвя за развитието ни след НАТФИЗ.
- Кукленото висше образование у нас стана на 50 години. Какво според вас прави ценно обучението на академията?
- Така е, тази година кукленото изкуство в България става на 50- време през което, то се е развивало и е минавало през своите успехи и трудности. Миналата година, нашият клас имаше удоволствието да се срещне с проф. Николина Георгиева, един от основателите на кукленото изкуство. И не само това, имаме възможността да разговаряме, да "крадем" от опитни хора, които са се доказали с професионализма си във времето. Между другото България притежава една от малкото академии в света, които имат свои Учебен куклен театър. От 21 март, когато е и Световният ден на кукления театър, преподаватели и студенти от НАТФИЗ, актьори, режисьори, сценографи и театроведи организират интересни изложби и дискусии.
За 50-годишнината се възстановиха и създадоха спектакли, които всеки може да посети и да се запознае отблизо с магията на кукления театър. Програмата е до края на октомври. Ще бъде представен и юбилеен сборник, посветен на юбилея, събрал цялата история на кукления театър - представления, награди, информация за преподавателите, и т.н. Повечето прояви се провеждат в Учебния куклен театър и са достъпни за малки и големи!
- С какво се отличава кукленото образование от това в чужбина? Как е там?
- Не съм се интересувала, дали там има точно специалност "Куклен театър". Всъщност кукленият театър не те учи само как да работиш с кукли, той развива много повече. В него са включени всички похвати, трябва да можеш да пееш, да си пластичен, пъргав... Най-важното трябва да се забавляваш, докато си партнираш с кукли. Аз не деля театъра на куклен и драматичен, работата е да накараш зрителя, като излезе от салона да се замисли над това, което е гледал.
- Мислите ли, че ще можете да си намерите работа по специалността, като завършите?
- Ами надявам се! Разбира се, трябва много да се потрудя преди това, за да има резултати след обучението. Всички знаем, че навън си сам и трябва да се бориш, за да работиш нещо, което искаш, било то актьор, сценограф или режисьор.
- А какво искате да работите?
- Искам да се занимавам с театър, кино и след време да предам своя опит. Разбира се, не знам как ще се развият нещата, всичко зависи от мен и труда, който полагам.
- Има ли сцени, поле за изява за млади актьори?
- Настъпи по-добро време за българския театър и кино, виждаме, какво става - излизат нови продукции, все повече се търсят млади хора за тях. Това може само да ни радва!
- Имате ли участия в спектакли, фестивали?
- Взимала съм участие с групата, когато бях във Враца. Играла съм в спектакли на фолклорна тематика, направихме представление по музика и текстове на групата "Пинк Флойд" и други. С тях успях да посетя фестивали в Индия, Македония, Латвия.
- Наскоро приключи международният фестивал за уличен и куклен театър "Панаир на куклите". Какво мислите за подобен вид прояви? Дават ли те шанс за изява на младите?
- О, да! Това беше забавно, интересно и най-хубавото - достъпно за всички събитие, където можахме да се запознаем с начина на работа на чуждестранните ни колеги. Много млади хора взимаха участие. Забелязах, че имаше голяма гледаемост и публиката оставаше доволна след представленията и пърформансите, които се случваха на улицата.
- Какво обичате да правите в свободното си време? С какво друго се занимавате?
- Обичам, когато наистина имам свободно време - един ден да прекарвам в пълен релакс и глезотийки за себе си. Освен с театър се занимавам и с огнен пой. Това е древен ритуал останал от миналото, превърнал се в игра с огнени топки. Обичам огъня! Да усещам топлината му, да чувам шума, докато въртя топките. Магия, която завладява, и по един или друг начин изчиства съзнанието за кратко.
- Имате ли любимо хоби?
- Нямам. Когато ми остава време, хващам някоя книга и чета, излизам с приятели, забавлявам се. Обичам много да пътувам, не се спирам, дори... Старая се да обръщам и повече внимание на близките ми, понеже не остава много време за тях, пък не искам да се чувстват ощетени.
- Девиз или любима мисъл?
- Постоянно си записвам разни мисли и изрази, направили ми впечатление. Този, който напоследък е в главата ми, е - "Ще стане, защото го правим!" Трябва да сме упорити в действията си и смели в решенията си, само така ще сме доволни от себе си.
- За какво мечтаете?
- Хубаво е да мечтаем, но още по-хубаво е, когато виждаме, че тези мечти стават реалност. Мечтая за по-добро бъдеще за всички, без далавери, убийства и борба за последната стотинка. Усмихвайте се по-често!