Интервю
Живко Георгиев:
Мажоритарната система ще остави много граждани непредставени
Ако премахнем държавната субсидия на партиите, отново ще се върнем към нелегитимните практики, смята социологът
/ брой: 269
ЖИВКО ГЕОРГИЕВ е роден през 1955 г. Завършил е социология в Софийския университет, където преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания. Женен, с 2 деца.
"Основният дефект на референдума бе липсата на смислена разяснителна кампания"
- Г-н Георгиев, политическите сили се готвят за промени в изборния закон. Вече има и внесен проект от омбудсмана Мая Манолова. Може ли да обясните какъв ефект ще има абсолютно мажоритарният избор, ако резултатите от референдума се преобразят в закон?
- Първият плюс е, че чисто мажоритарният вот създава усещането у гласоподавателите във всеки мажоритарен район, че избират в по-голяма степен между личности, отколкото между партийна принадлежност или ориентация на кандидатите. Втори плюс е, само че ако се положат допълнителни условия, че се създават по-добри предпоставки, за да се задейства т.нар. механизъм на отзоваване. Разбира се, с цената на извънредни избори в съответния район. И с това свършват позитивите. Негативите са повече.
- Какви са те?
- Първият негатив е, че парламентът може да се окаже много сериозно непредставителен по отношение на реалните политически влияния на партийната система в страната. Абстрактно погледнато, партия, която в национален мащаб има около 25-30% подкрепа, може да вземе 100% от местата в парламента и всичко останало ще бъде непредставено. Т.е. страшно много граждани ще се окажат политически непредставени в парламента.
Вторият негатив е, че мажоритарната система дава по-големи шансове на партиите, които притежават значителен ресурс - административен, властови, финансов, и то е за сметка на всички останали.
Трети сериозен проблем е, че мажоритарната система рано или късно свива политическото пространство до 2-3, пряко сили 4 партии. Ние сме тежък случай с нашите над 300 регистрирани партии. Но истината е, че при съвременното разнообразие от идеологии, групи, политически субкултури, трудно мога да си представя нормална политическа сцена под 10-20 политически субекта.
Друг недостатък е, че за такъв вот трябва да разделим страната на стотици едномандатни райони. С около 25 хил. избиратели в район. Това дава идеални предпоставки и стимулира по принцип негативните практики с купен, корпоративен или етнически вот. Което ще доведе до тържество на партии, които в края на краищата деформират чистата логика на изборния процес. Има висок риск в парламента да се окажат свръхпредставени групите, които разполагат с ресурс.
- За да се районира страната, не трябва ли първо да се изчистят избирателните списъци?
- Това е кауза от 20 години. И не се намери и ресурс, и технология, и политическа воля. Не виждам как може да се случи за няколко месеца. Ще се появят и други проблеми.
Всичко това няма как да не се отрази отрицателно и върху истинския капацитет на партиите да правят политика и да реализират ангажиментите си към избирателите. Как ще гарантирате наличие на икономисти и на юристи за законотворческия процес, как ще гарантирате наличие на експерти по въпросите на националната сигурност? При мажоритарната система това общо взето става трудно контролиран процес от страна на партиите, в резултат на което ще се окажем с партийни фракции в парламента.
- Говори се, че намаляването на субсидиите на партиите ще позволи на олигархичните кръгове да ги превземат.
- Общо взето - да. Партиите, за да бъдат ефективни като инструмент на представителната демокрация, се нуждаят от ресурс, не прекалено голям, но не и под санитарния минимум. Единствените начини това да стане са няколко. Първо - изкуствено да стимулираме тенденциите към партийно строителство, което ражда т.нар. масови партии, каквато беше БКП. Означава партиите да имат огромна членска маса и чрез механизма на членския внос да акумулират ресурс за ефективна политическа дейност. Само че масовите партии навсякъде по света си отиват. Последните такива бяха комунистическите партии и социалдемократите в ЕС. Съвременните тенденции са по-скоро всички партии да се развиват като електорални партии без огромни членски маси. Т.е. този механизъм отпада.
Другата възможност е да разрешим на партиите да развиват и стопанска дейност, откъдето да акумулират необходимите средства за пълноценно съществуване. Тази практика също не е добра. Възможност са и даренията, само че и там обикновено има трудно контролируеми негативни практики. Най-европейският вариант беше чрез държавни субсидии. На пръв поглед средствата идват от бюджета, но тъй като критерият за получаваните субсидии е постигнатият резултат на избори, то всяка партия получава пропорционално на онова, което са й дали избирателите. Които са същите онези данъкоплатци, които плащат и данъците.
Така че партиите по този механизъм не биха обрали някого. Това е добра легитимна практика, особено в малките страни като България, където не могат да съществуват гигантски партии с огромни членски маси. Ако премахнем държавната субсидия, отново ще се върнем към нелегитимните практики, когато олигархични кръгове на тъмно ще финансират дейността на партии, а цената, която ще платим, е тежък лобизъм, корупционни схеми и всичко, което ги съпътства.
- Хората знаеха ли за какво точно гласуват, когато подкрепиха референдума?
- Никой няма да говори лоши неща за референдума като инструмент на пряка демокрация. Само можем да си пожелаем това да стане работещ механизъм. При този референдум да забелязахте разяснителна кампания, да имаше дебати? Те изцяло протекоха под сянката на президентските избори. Основният дефект на този референдум е, че нямаше смислена разяснителна кампания.
- Защо партиите избягаха от кампания за референдума?
- По различни мотиви. Първо, защото важният за тях вот безспорно беше президентският, където бяха основните залози. Второ, защото не искаха да предрешават шансовете си в президентския вот в зависимост от ясна позиция по въпросите на референдума. Трето, защото самите те станаха жертва на популизъм. И най-сетне, защото по логиката на организация на референдумите у нас тук не можа да се чуе гласът на експертната общност, която по-добре дори от партиите би могла да обясни рисковете на всяка изборна система. Експертите нямаха право да се явяват.
- В какъв смисъл нямаха право?
- Нямаше формула, която да осигури медийното комуникиране на различни позиции за частни лица, които са експерти. Единственият начин беше да се ангажират с партия или партийна кауза.
Плюс това, то се вижда, колегите от бТВ показаха свои наблюдения, че най-често гражданите, заинтересовани от въпросите на референдума, са търсили информация що е то мажоритарен вот. Това говори, че даже и ключови елементи не са ясни, а камо ли реална съпоставка между различни избирателни системи.
Най-добрият вариант за България е изборна система, която запазва пропорционалния елемент. Това ще гарантира на всяка партия, че тя ще бъде представена в парламента от група, която е пропорционална на реалния дял на гласовете, подадени за нея. Ако партията има 12% избирателна подкрепа, ще има дял депутати от този порядък. Това е т.нар. политическа представителност.
Ако искаме да въведем наистина и мажоритарен елемент, при това сериозен, такава възможност дава механизмът на преференциалната система. Само че без праг, т.е. такъв тип преференциален режим в рамките на пропорционалната система, който да гарантира, че гражданите, не политическите централи, ще определят в съответния избирателен район кой ще бъде представителят на партията, за която хората гласуват. Това дава едновременно шанс човек да избере и партия, и лице от партията, което да го представлява.
- Очаква се следващите парламентарни избори да бъдат през пролетта. Възможно ли е дотогава да се приемат тези промени?
- Много съм скептичен. Сега партиите сигурно си правят криви сметки кое е по-изгодно за тях. Не мисля, че за този период може да има и смислен експертен дебат, и експертно-политически дебат, така че да се отчете и безспорното желание на хората да има мажоритарен елемент. Не съм сигурен, че има капацитет да се направи адекватно райониране без опит и чрез него да вкараме някакви партийни интереси, особено в смесените райони. Защото, каквото е районирането, такава ще бъде и крайната картинка. То има пряко отражение и там са възможни всякакви партийни сметки. Така че и за това няма да стигне време.
Мисля, че е по-разумно този парламент в остатъка от мандата си да промени някои неща от Изборния кодекс, които доказано са неефективни и даже раждат проблеми, като този със секциите в чужбина.