Костурското езеро - едно късче от рая

Средновековни черкви, чист въздух и китен пейзаж допълват чара на древния град

събота, 14 Юли 2012 / брой: 162

6105

Живописният град Костур, както някога е бил известен, се намира недалеч от Малкото преспанско езеро в северна Гърция. Той е разположен на полуостров в Костурското езеро, наречено с древното име Орестиада. Казват, че мястото много прилича на Охрид - от архитектурата на старинните черкви и къщи, застроени амфитеатрално по хълма, до китния пейзаж. Но Костур пленява и с високите си планини, чистия си въздух и... тишина. Още непревзет от шумния глъч на многобройни туристи, градът е приветливо и спокойно място за почивка. В два от уютните му хотели отседна и нашата голяма група - с приятели и членове на Славянското дружество в България, което и тази година организира запомняща се двудневна екскурзия през юни. Маршрутът бе Воден (днес Едеса), Костур, Загоричене, Малкото преспанско езеро и остров "Свети Ахил", за който ДУМА писа в отделен материал.
Гръцкото название на града е Кастория, обхващащ северозападната част на Егейска Македония, Гърция. Старите хора разказват различни истории за произхода на името му. Първата се свързва с кост, защото местността прилича на скелет. Втора приказка гласи, че името идва от гръцката дума касторас, която означава "бобър". Търговията с кожи от тези животни продължава и днес да оказва значение за икономическото развитие на града. Други версии твърдят, че името произлиза от кастро - "крепост" или "замък", и дори от митичния герой Кастор, за който се предполага, че е почитан в района. Но сега, разбира се, тук няма нито замъци, нито митични същества, окото улавя други културно-исторически забележителности, с които местните се гордеят. Сред тях се нареждат паметникът на Павлос Мелас, който се намира срещу митрополията на Кастория, Музеят на македонската борба, Музеят на народните носии - в дома на гръцките революционери от XVIII век братя Емануил. Завидно добре запазени къщи от XIX век също грабват погледът със своята архитектура и подреденост. Атракция представлява така наречената пещера на Дракона, която привлича децата и техните родители от близки и далечни краища.
Стръмните и тесни улици са характерна особеност за малкия град, чието население е около 15000 жители. Местните явно се стараят да пазят чистота и да не изхвърлят отпадъците на земята, щом мястото води през последните няколко години класацията за най-чиста област в страната. И наистина не се забелязват хартийки и боклуци на пътя и в градините, които са не само чисти и зелени, но и имат здрави пейки и работещи чешми. Паркът и алеите, криволичещи край езерото, също   предлагат безплатна студена вода от чешмите наоколо... И дебела сянка, спускаща се от гъстите дървета. Наблизо се намират и заведенията, разположени едно до друго с гледка към необятното езеро.
Младежи на сладки приказки до късно вечерта разпускат на фона на модерна музика, има и такива, които просто се разхождат и се наслаждават на идиличната картина. Цветя - много рози и мушката в различни цветове, радват окото навсякъде. Ароматни китки украсяват домове и дворове, улични стълбове и сгради...
Костур е известен център на кожухарството още от византийско време. Имало е десетки фабрики за производство на облекла от ценни животински кожи. Местните жители и днес изработват най-различни кожухарски изделия. Изкуството на костурското кожухарство се крие в специфичното използване на нанизани части (изрезки и нарязани кожи), които се закрепват майсторски към дрехата, обясняват запознати. Костурчани масово се препитават и от риба. Езерото "Орестиада" се смята за второто по богат улов на риба в Гърция.
В района на езерото - дълго 30 км., се срещат над 20 вида птици, включително розово фламинго, лебеди, пеликани, патици, гъски. Прелестната гледка допълват и немалкото корабчета и лодки, които спокойно плават из водната шир.
Старият град се отличава с множество средновековни черкви. Първоначално е имало над 70 храма, от които над 50 са запазени. Някои от тях са реставрирани и показват архитектурата на късния византийски период и стенографирането. Впечатляващи са иконописите в Музея на византийската история, който е разположен на площад Дексаменис. От X век са черквите "Свети Стефан", "Свети Безсребреници", "Богородица Кубелидики", "Свети Архангели Митрополитски". От двете страни на входа на последната черква са изписани архангелите Михаил и Гавраил, на които е кръстен храма. Тук са изрисувани и българският цар Михаил II Асен и неговата майка Ирина Комнина. Църквата е една от най-старите в Костур, тя датира от IX-X век. А "Богородица Кубелидики" е единствената триконхална черква, запазена в района до наши дни. В града има и джамии... Известни манастири, свързани с историята на Костурско, се забелязват и в околностите му.
Колко много еднакви блокове - всичките по на три-четири етажа и измазани със сходни цветове! Виждат се и спретнати къщи до езерото - малки или по-големи, но до една с подредени свежи лехи. У нас няма такова нещо..., казва баба Мария, която пътуваше заедно с нас. - "Красота! Късче от рая"! - възкликва тя.

През 864 г. Костур влиза в границите на Първата българска държава. През 904 г. българският статут се препотвърждава чрез договор на Симеон I за определяне на границата. През 976 г. градът е отново български, когато Самуил получава Южна Македония с център Костур или Преспа. В 1017 г. византийският император Василий II Българоубиец окупира града и минава във владение отново на Византия. След 1204 г. българите, възползвайки се от общото отслабване на Византийската империя, завладяват за трети път Костур.
През XIX век, независимо че почти цялата околност на Костур е населена с българско население, самият град има предимно гръцки облик. С развитието на Българското Възраждане във втората половина на века движението за българска просвета стига и до Костурско.
До 1912 г. в околностите му преобладава българският език. Костурският български говор принадлежи към западните диалекти и е най-югозападният български говор.

Костурското езеро е красиво и необятно