Боболи - букет от красота и романтика

Когато Медичите купуват палата Пити през 1550 г., градините Боболи се наричали просто градините Пити по името на двореца, към който принадлежат. Името идва от хълма Боболи, който пък най-вероятно е получил своето като деривация от "Борголи" или "Борголини" - семейство, което притежавало къщи и земи на това място. Оттогава паркът многократно е бил реставриран и разширяван, но първият им дизайнер е Николо Периколи, наричан още Триболо. Неговият дизайн става основа и модел на много кралски градини из Европа, включително и на Версай. Парковият стил от средата на XVI век, който започва от този парк, включва разположение на терена по една вертикална ос, пресечена с широки чакълести алеи, използване на значително количество камък за постройки на отделните ансамбли, богата украса със статуи покрай алеите и на фонтаните, изобилие на детайла и организиране на пространството на отделни частни или публични участъци, увенчани с класически акценти: изкуствени пещери, нимфеуми (малки светилища, посветени на нимфите), паркови храмове и пр. Паркът Пити се отваря с невероятна панорама към Флоренция, което го правел нещо необикновено и невероятно на времето си. От дясната страна на двореца се виждат куполите на Дуомото - катедралата на Флоренция Санта Мария дел Фиоре.
Дворецът Пити бил основното седалище на Медичите във Флоренция - Големите дукове на Тоскана. Триболо проектирал Боболи в чест на Елеонора ди Толедо - съпруга на Козимо I ди Медичи. След смъртта на архитекта делото му било продължено от Бартоломео Аманати и Джорджо Васари, който построил Пещерата. Скулптурите били идея на Бернардо Буонталенти. И понеже самите градини нямат свой водоизточник, изградена била система за водоснабдяване от водите на река Арно.
Основната ос на парка е центрирана към задната фасада на двореца и се изкачва по хълма Боболи. Долу в основата, преди алеята да поеме път нагоре, е Амфитеатърът - напомнящ по формата си класическите антични хиподруми. Строи го Джулио Париджи между 1630 и 1634 г. Открит е през 1637 г. по повод на коронацията на Витория дела Ровере, съпруга на Фердинанд II, в качеството й на Велика дукеса на Тоскана. Класическите статуи в своите 24 ниши, опасващи това пространство, са били свидетели на безчет театрални представления. В центъра стои Египетския обелиск, пренесен тук от Вила Медичи в Рим, изглеждащ твърде малък в сравнение с грандиозния амбианс. В другия край на Амфитеатъра преди изкачващата алея, водеща към басейна Форконе, е римското копие на статуята на Серес или гръцката Деметра. Основната ос води до Фонтана на Нептун със скулптора от Столдо Флоренци. Стигнеш ли върха на хълма виждаш онази незабравима гледка към цяла Флоренция, която Жан-Баптист Камий Коро увековечава през 1834 г. Напречните алеи водят към серия тераси и водни ансамбли, разнообразени от боскети (изкуствени горички с газони) и грота (изкуствени пещери като строената през 1617 г. Пещера на Вулкан). "Васка дел Изола" - Басейнът с острова например се нарича така заради малкото изкуствено островче в центъра му, засадено с цитрусови дървета и рози, над което се издига "Фонтанът на Океан", строен през 1576 г. от Джамболоня. На преден план във водата са статуите на Джиован Франческо Сузини от 1624 г . - "Купидон троши сърце с чук" отляво и "Купидон стреля с лък" отдясно. И двамата купидони "атакуват" Андромеда, изплуваща от водата.
Въпреки реставрационни дейности в момента, статуите в Голямото грото са забележителен пример на манериеризма. Декорирана отвън и отвътре със сталактити, водопадчета и изобилна растителност, пещерата е разделена на три части. Фреските в първата създават илюзията за истинска пещера - естествено убежище за пастирите от дивите животни. Тук е бил оригиналът на "Затворниците" на Микеланджело, сега заменена с нейно копие, статуя, която от своя страна трябвало да пази гробницата на папа Юлий II. Другите помещения подслоняват знаменитата "Къпещата се Венера" на Джамболоня и ансамбълът от XVIII век "Парис и Елена" на Винченцо де Роси.
Самият дворец Пити в началото бил далеч по-скромна сграда, чийто проект се приписва на великия за онова време архитект Филипо Бруналесчи (проектирал и Дуомото). Строежът започнал още през 1440 г. За флорентинския банкер Лука Пити - първия собственик, палатът бил израз на мощ, власт и богатство и начин да ги демонстрира пред конкурентния клан Медичи, въпреки че самият банкер бил лоялен на фамилията Медичи. Лука починал през 1472 г., а с това и семейното богатство започнало да линее. Медичи купуват двореца през 1549 г. Днес Пити е вторият по големина музей във Флоренция след Уфици и се разполага на 32 000 кв м. В Пити всъщност има 8 музея: Галерията Палатин (в 25 стаи е подредена "частната" картинна колекция на Медичи; Галерията за модерно изкуство - с работи на италианските импресионисти; Сребърният музей; Костюмната галерия; Музеят на порцелана; Музеят на каретите и Галерията Контини-Бонакоси. Човек не бива да пропуска и Монументалния апартамент - дом на крал Виктор Емануел II, когато за кратко време Флоренция е столица на Кралство Италия от 1865 г. до 1871 г.

Благодарност към Александрина Нишкова