Текле Асгедом:
Всеки народ трябва да вярва на собствените си сили
Моята малка държава извоюва независимост с колосални жертви и усилия, казва посланикът на Еритрея в Русия и България
/ брой: 179
Текле Минассие Асгедом е посланик на Държавата Еритрея в Русия, България и Румъния. Завършил е Института за международни отношения в Москва. Дългогодишен дипломат от кариерата. Пряк участник в борбата за независимост на Еритрея
ЦИТАТ:
"За нас демокрация означава всеки да има право на образование, на медицинско обслужване, на труд, на бъдеще - без тези основни неща демокрация няма и не може да съществува"
- Ваше Превъзходителство, как възприехте жегата, с която ви посрещна България? Предполагам, че оценявате по достойнство нашия климат, който може би с право самите ние наричаме африкански?
- В момента по нашето крайбрежие на Червено море температурата е около 45 градуса, но в сравнение с жегата тук е значително по-леко. В столицата ни Асмара, която се намира на 2400 м над морското равнище, средната годишна температура е между 20 и 24 градуса, което е прекрасно. По-високите ни местности много си приличат климатично с България, разликата е в пищната зеленина и горите, които имате тук, докато при нас е само камък. Освен това в Еритрея вали доста по-рядко, а високите ни местности - тези около 3000 м надморска височина, има проблем с ерозията, защото пада краткотраен дъжд, но с такава сила, че променя топографията.
Столицата Асмара в пълния си вечерен блясък
Климатът е такъв, че на различна надморска височина растителните пояси се различават един от друг и дори в една от рекламите на нашето министерство на туризма се казва, че можете да видите смяната на три сезона само за един астрономически час - от горещината по бреговата ивица, през по-нормалните температури на средна надморска височина, до пълната прохлада във високите части. През последните години съм обиколил много места в България и мога да кажа само едно - това е една наистина изумително красива страна. Имате всичко - планини, зеленина, равнини, долини, море и особено гори. У нас в Еритрея например горите са само 4% от територията, а казват, че през 40-те години на миналия век са били 40%. Ето защо веднага след обявяване на независимостта стартирахме процес по залесяване и сега всяка година през юни учениците се организират в цялата страна и участват в националната кампания по залесяване.
- За българския народ Еритрея е едно твърде непопулярно, за съжаление, понятие. Преди двадесет години, когато при вас се водеше крайно тежката война с Етиопия, ние следяхме събитията, но бе крайно оскъдната обективна информация за същността на водената от еритрейския народ жестока битка. Какво си спомняте от тези години?
- Когато войната приключи, трябваше да посетя град, който се намира на около 90 км от столицата. В нормални условия това пътуване би отнело около един час, а тогава - повече от 8 часа. Разрухата беше пълна - практически всички пътища бяха разрушени. Не достигаше също електричество за битови нужди, да не говорим за промишлеността, водата като че ли изчезна някъде дълбоко в земята. Училищата в повечето градове бяха напълно разрушени. Да се възстанови всичко това не беше леко, изискваше се огромен ресурс. Тук има един особен момент. Приключването на войната в Еритрея на практика съвпадна с приключването на студената война. Но проблемите на практика започнаха доста по-рано - веднага след Втората световна война. Като бивша италианска колония, бяхме лишени от правото на самоопределение - намесиха се англо-американските интереси, които направиха необходимото, за да ни лишат точно от това право. САЩ и Великобритания по това време много се опасяваха, че малката държава на бреговете на Червено море Еритрея би могла да бъде опасна за тях, тъй като много бързо може да попадне под влиянието на комунистическите идеи и влиянието на Съветския съюз. И направиха всичко възможно да не допуснат създаването на социалистическа държава в тези географски ширини.
Както си спомняте, Италия по време на войната беше на страната на Германия и тогава най-широкомащабните военни действия на континента бяха в Северна Африка и по-специално в Еритрея. А Кения, части от Сомалия и Судан, наши непосредствени съседи, вече бяха британски колонии и скоро - през 1941 г. Еритрея също попадна под контрола на английската военна администрация. Договореността между съюзниците във войната - САЩ, Съветския съюз и Великобритания, беше съдбата на бившите колонии да се решава едва след края на войната. Въпросът за бившите италиански колонии всъщност беше включен в дневния ред за обсъждане едва през 1947 г. Темата за бъдещето на Еритрея събуди спорове и тогава англичаните предложиха страната да се раздели на две по религиозен принцип - мюсюлманската част да се придаде към Судан (т.е. към техните, английски територии), а християнската част - към Етиопия, която така да получи излаз на Червено море. Съветският съюз беше против това предложение, а беше и съвсем ясно, че е невъзможно да се раздели Еритрея на религиозен принцип, независимо че у нас християни и мюсюлмани са почти 50 на 50. Например в една и съща етническа група има и мюсюлмани и християни - как може такава група да се раздели на религиозен принцип. Ето защо британците заедно със САЩ предложиха пред Генералната асамблея да се гласува федеративно обединение между Еритрея и Етиопия, аргументирайки се и с етническото сходство. Федеративният акт се осъществи през 1954 г., а само след година американците получиха най-голямата военна база на територията на Етиопия благодарение на императора Хайле Селасие. Тази база просъществува до 1975 г., като в течение на 10 години Селасие постепенно анулираше Федеративния акт, въпреки решението на международната общност. Накрая, през 1962 г., той обяви Еритрея за провинция на Етиопия. Така ние бяхме принудени да вземем оръжие в ръка и воювахме до 1991 г.
Понякога казваме, че ако искаш да видиш най-яркия пример на жертвите на студената война, погледни Еритрея, защото и едните, и другите, които си противостояха по време на студената война, на практика бяха против желанието ни за независимост. През 1974 г., както е известно, в Етиопия се осъществи военен преврат - императорът беше свален и военните взеха властта. Тогава нямахме практически никакъв избор - нашият най-силен съюзник тогава бяха етиопските марксистки опозиционни сили, с които навсякъде се поддържахме. Между нашия Фронт за национално освобождение (днес Еритрейски Фронт за демокрация и справедливост, предимно с членове християни - бел. ред.) и тях съществуваше споразумение за сваляне на режима, като уговорката ни беше след победата новото правителство на страната да признае правото на народа на Еритрея на самоопределение. Не независимост, а самоопределение. Така с методите на партизанската борба и с добра организация през 1991 г. буквално унищожихме етиопската армия - най-многобройната в Африка. Когато превзехме столицата на Еритрея, там имаше 109-хилядна окупационна армия - генерали, полковници, танкове, оръжие и всички те попаднаха в плен. Нашите съвместни с етиопците подразделения продължиха до столицата Адис Абеба, а президентът на Етиопия Менгисто Хайле Мариам избяга в Зимбабве, където живее и до ден днешен. Веднага след победата Държавният департамент на САЩ направи изявление, че не признава разделянето на Етиопия, не признава и обособяването на Еритрея като самостоятелна държава. Новоизбраното етиопско правителство обаче се обърна към генералния секретар на ООН да се проведе референдум под егидата на ООН, за да се реши този сложен тридесетгодишен проблем за региона, а след още две години - през април 1993 г. референдумът в Еритрея се състоя. Въпросът беше много прост: "Искате ли Еритрея да бъде суверенна държава - да или не". 80% от еритрейците гласуваха с "да". И още в същия ден бе обявен нашият суверенитет. Това стана на 24 май. Много държави искаха да са едни от първите, които да поздравят независимата ни родина, в това число и САЩ. Ние обаче смятахме, че тази чест принадлежи на народа на Етиопия и така тя стана първата държава, признала нашия суверенитет. И започнахме новата си история.
- Какви бяха първите свободни стъпки на независима Еритрея? Някой опита ли се да осигури спокойна обстановка за изграждането и развитието на страната ви?
- За съжаление тази нова история не продължи дълго, защото действително това не съвпадаше с интересите на САЩ в района. Новите, социалистически по същество, правителства на Еритрея и Етиопия работиха съвместно за постигане на регионална стабилност и създаването на регионален пазар. Създадохме субрегионална организация IGAT (Междудържавна агенция за развитие), в която участват Уганда, Кения, Етиопия, Сомалия, Джибути, Еритрея и Судан. Сумарно това са 200 милиона население - колосално голям пазар. Стремежите ни бяха насочени към това да се създаде единен регионален пазар, да се създаде регионална стабилност, като всеки един конфликт се решава съвместно между държавите от региона. Едни от първите въпроси, които се постарахме да решим, бяха вътрешните проблеми на Судан и на Сомалия. Това обаче не съвпадна с интересите на американците. Особено със започването на новото столетие те решиха, че всички трябва да се подчиняват на тяхната воля. Поради това нашите интереси се сблъскват. Сега, от изтеклите благодарение на Уикилийкс документи, ясно се вижда, че именно САЩ създават кървавите конфликти.
- Наскоро републиканският кандидат за президент на САЩ Мит Ромни каза буквално следното: Започваме новия век - века на Америка. Всъщност те никога не са изоставяли тези свои намерения. Забелязвате ли опит за въздействие над Африканския съюз?
- Ако внимателно се следи това, което САЩ правиха в нашия район по време на управлението на републиканците, ще стане ясно, че демократите само продължават техния курс. За първи път в историята Вашингтон създаде ново военно командване за Африка - АФРИКОМ. Сега търсят къде да бъде главният център, изградиха и първата си военна база в Джибути. Цялата икономическа или друга помощ за региона, която по-рано отделяха, днес минава през АФРИКОМ, през военните. И още нещо - САЩ откриват мисия с ранг на посолство за Африканския съюз. По-рано посланикът на САЩ в Етиопия отговаряше едновременно и за всички въпроси, отнасящи се до Африканския съюз. В момента повече от 20 африкански държави имат договор със САЩ, който позволява на американските ВВС да използват африканските летища. Става ясно, че единственото, което искат да направят, е да свалят всички режими, да изгорят всичко създадено, да анулират действащите досега споразумения и всичко да започне отначало така, както направиха с Ирак, така, с Либия, така, както се стараят да постъпят и със Сирия. САЩ искат да възстановят единствено "равновесието" на собствените си интереси в света. А много хора мислеха, че след приключване на студената война в света ще се възцари мир, взаимно разбирателство и т.н.
- Нека се върнем към това, което е най-важното за гражданите на Еритрея. Международната обстановка до голяма степен се определя от интересите на големите сили, но точно под въздействието на тази обстановка народите все пак трябва да живеят и просъществуват. Какви са днес вътрешните ви проблеми?
- Това, което в началото на нашия разговор споменахме по отношение на природните ни ресурси, е вярно, но на нас все още ни липсват много неща - и инфраструктура, и добре подготвени кадри. Плантациите, които имахме през 60-те години на миналия век за плодове и зеленчуци, бяха напълно разрушени и сега трябва да се възстановяват. В онези години ние снабдявахме практически целия Близък изток с плодове и зеленчуци - чак до Турция. Представяте ли си какво е след 30 години на война и разруха? Бих могъл да кажа, че последните 20 години ние повече или по-малко насочихме усилията си към възстановяване на физическата инфраструктура. Училища има вече практически във всички ъгълчета на държавата, същото се отнася и до медицинските центрове и болниците. Образованието още от първи клас до университета е напълно безплатно, медицинското ни обслужване също. Може би трябва повече да наблегнем на качеството - имаме сериозни планове именно в тази посока. По отношение на техническата инфраструктура най-много усилия положихме за възстановяване на електропроизводството, на разрушените през войната пътища. В момента няма населено място, до което да няма път. Е, не всички са асфалтирани, но все пак ги има.
През 1991 г. в Еритрея имаше две международни летища. В момента те са четири. Още - разширяваме пристанищата в някои от градовете, особено голямото пристанище в близост до столицата. По отношение на образованието - ако през 1991-ва имахме само 1 университет, сега имаме 8 колежа в различни райони на страната. В селското стопанство в момента горе-долу постигнахме необходимото, за да задоволяваме собствените си нужди, като продължаваме да прилагаме много нови програми. Правителствената ни политика е такава, че сме против така наречената хуманитарна помощ. Смятаме, че сме длъжни да направим всичко необходимо, за да се изхранваме сами, за да се чувстваме горди като хора. Второто и много важно нещо е, че ние не искаме икономическа помощ, ние предпочитаме да получаваме единствено кредити, за да развиваме производството и търговията си. Досега не сме видели нито една страна в света, която да се е развила и постигнала нещо с помощи.
Инвестициите в настоящия момент, отчитайки, разбира се, и тази конфликтна ситуация, създадена в региона, не е лесно да се появят толкова бързо и в необходимия обем, но например в сферата на полезните изкопаеми понастоящем в страната работят 24 чуждестранни компании. По информация, която в момента вече е официална, страната ни е много богата на природни ресурси, по-специално на метали. Една от тези компании - канадско-еритрейска - през 2011 вече достигна до фазата на експлоатация и през 2011 г. доби 11 тона злато. Основно страната ни е богата на злато, сребро и мед, имаме също желязо и колосално количество строителни материали - мрамор, гранит, кварц за производството на висококачествено стъкло, както и огромни количества материал за производство на цимент. По нашето законодателство държавата може да участва с до 40% акции в която и да е компания, свързана с геоложки проучвания и експлоатация. Държавата има право да участва с 10% от самото начало на създаването на тези компании, с възможността впоследствие да закупи по пазарна цена до 30% от акциите на която и да е мина или миннодобивна компания. Естествено, колкото по-рано изкупуваме дялове, толкова по-евтино ще ги купуваме. Например в завода, който в момента произвежда златото, 40% принадлежи на правителството на Еритрея, а след това 38% от печалбата на компанията е корпоративен данък, което на практика означава, че 60-70% от ресурсите на практика да остават за страната.
- Какви са взаимоотношенията ви с Русия?
- Естествено в момента, в който станахме суверенна държава през 1993 г., веднага възстановихме взаимоотношенията си с Русия, които всъщност винаги са били дружески. Още същата година Руската федерация откри посолство в Еритрея, а ние в Русия три години по-късно. Разбира се, вие сами разбирате какъв тежък преходен период бяха тези години в развитието на Русия и ние не можехме да очакваме много - това продължи до 2000 г., след която икономическата, социалната и политическата стабилност в Русия започна да се възстановява. От 2011 г. руските интереси определено се засилиха. Отчитайки факта, че в бившия СССР имаше колосална информация, техните научноизследователски центрове и особено техният "Внезарубежгеология" има огромна база данни за нашите геоложки находища, особено тези от редките метали. Появи се и интерес към инвестиции в тази област.
- Преди няколко дни се появи интересната информация, че едно от най-приоритетните направления в работата БРИКС е да се помогне на Африка за по-бързото й възстановяване. Този приоритет беше ясно дефиниран и изразен - те буквално казаха, че трябва да помогнат и да съхранят Африка. Какви са вашите очаквания?
- На целия Африкански континент европейският колониализъм допринесе за това всичко и всички да бъдат разделени, обособиха се толкова измислени държави. В много от тях има народности, които говорят на 10-20 различни езици. С една дума, колониализмът не остави някои процеси да се развият по своя естествен начин. Организацията за Африканско единство, която е създадена през 1963 г., смята, че сега съществуващите граници не бива да се преоформят по пътя на силата, изхождайки и от факта, че всички етнически и племенни малцинства са обособили характерна национална идентичност в отделните държави. В момента всичко това не устройва САЩ и очакваме американската политика по отношение на континента да бъде още по-агресивна. Как именно БРИКС ще се противопостави на всичко това предстои да видим. Защото програмата им за големи инвестиции естествено се свързва и с политическата стабилност в държавите от Африка. Фактът, че БРИКС е заинтересуван от възраждането на Африка, е много положителен, от една страна, от друга, засега организацията не отива на директна конфронтация с американските интереси, но по мое мнение това е временно. В този смисъл не може да очакваме никакво "Американско столетие", защото реалиите са други и преразпределението в икономическата сфера също ще бъде друго.
Ще допълня още нещо - Западът ни обвинява, че сме "регионален дестабилизатор". А ние сме малка държава, с малко население. Единственото, което искаме, е политическа стабилност, за да можем да изпълним на практика всички програми, проваляни досега от външни сили. От една страна, те блокират възможностите ни за действие, от друга страна, ни обвиняват, че не изпълняваме едно или друго. Затова вместо да застрашават нашето съществуване, нека ни оставят на мира. Говорят ни за демокрация, а това са само празни думи. За нас демокрация означава всеки да има право на образование, на медицинско обслужване, право на труд, право на бъдеще - без тези основни неща демокрация според нас няма и не може да съществува.
- По ваше мнение по какъв начин България би могла да окаже помощ на еритрейския народ, в каква област или посока?
- Ще разгледам този въпрос, като го разделя на две. Първо, бихте могли да помогнете в сферата на инвестициите, търговията, културната сфера и образованието. По отношение на образованието искам да кажа, че имаме вече няколко души, които са завършили висшето си образование в България и вече работят в нашето правителство. Също така, ако има заинтересовани български компании, които да инвестират в областта на полезните изкопаеми, би било много добре, защото в тази област перспективите са наистина големи. В тази връзка искам да кажа, че в началото на октомври т.г. ще се проведе конференция и ако има заинтересовани специалисти, които да присъстват, сами ще се убедят в потенциала на възможностите в това направление.
Ще се върна на един друг въпрос - когато водехме нашата война за независимост, както казах в началото на това интервю, се получи така, че ние бяхме сами - Западът беше изцяло на страната на Етиопия. В момента, когато в Етиопия военните взеха властта и обявиха, че ще строят социализъм в Етиопия, ние отново зависехме само и единствено от нашите собствени сили. И ние победихме в желанието си да станем независима държава. Ще подчертая още веднъж, че по икономически показатели сред всички страни в нашия регион ние вече 7 години сме на първо място - например детската смъртност вече е изключително ниска, наличието на ХИВ-позитивни е толкова ниско, че на практика не съществува. Ние независимо от цялата външна съпротива и провокации, успяхме не само да просъществуваме, а да достигнем високи успехи. Сега на практика вече сами усвояваме природните богатства на страната си. Ето защо съм дълбоко убеден, че всеки един народ трябва да вярва преди всичко само на своите собствени сили, за да съществува и се развива.
Държавата Еритрея
Площ: 121 320 км (96-о място в света)
Столица: Асмара. Най-голям град Асмара
Население: 5 млн. 647 хил. души (юли 2009 г.)
Независимост от Етиопия: 24 май 1993 г.
Парламент: еднокамерно Национално събрание от 150 депутати, избирани с пряко гласуване с мандат за 5 години.
Управление: президентска република - президент Исаяс Афеверки
Религия: мюсюлмани, християни копти, римокатолици, протестанти
Икономика: БВП $2,254 млрд. (215-о място в света)
БВП на човек: $424