Избраникът на траките

"Там, където се срещат небето и земята, където скалите се забиват в облаците, устремени към Космоса... Там, където реките ромолят, пеят песни и носят предания... Там, където благодатната земя е дала приют и живот за първите люде преди повече от милион години... Там е земята на траките, пълна с тайни и богатства, с красота и мощ. Траките оплождат тази земя с древната си култура и й дават сили да се запази за вечността - на границата между живота и небитието".
С това емоционално начало в предговора на доц. Маргарита Ваклинова от НАИМ-БАН се отваря първата страница на една красива и носеща знание нова книга, върху чийто титул има дискретно оформен надпис: "В памет на д-р Георги Китов". Книгата "Тракийските съкровища и Долината на тракийските царе" на пловдивското издателство "Хермес" бе представена в края на миналата седмица по време на 50-ата национална археологическа конференция в София. На юбилейния форум за пореден път се събраха проучвателите на материалните останки от цивилизациите по нашите земи от цялата страна и обобщиха резултатите от работата си през 2010 г.

Текстът в луксозното издание, който ненатрапчиво, но зримо представя приноса на емблематичния за България археолог Георги Китов, е дело на Павлина Илиева - ръководител на отдел "Фондове" в Националния археологически институт с музей при БАН. Великолепните фотографии на Николай Генов показват изяществото на знаменитите съкровища от Вълчитрън и Панагюрище, от Луковит, Рогозен, Летница, Кралево, Борово и много други образци на древното изкуство на траките. Както и най-значимите открития в областта на тракийската могилна археология, направени под къроводството на Георги Китов - в Долината на тракийските царе в Казанлъшко и Сливенско, култовия център в Старосел, храма гробница Оструша при Шипка и много други паметници, открити от съвременния рицар на тази древна цивилизация, на която сме наследници. Като прибавим и блестящата работа на дизайнера Биляна Хинова, албумът се превръща в истинско съкровище и за специалисти, и за всеки любознателен българин или гостенин на страната ни.

Когато се спомене името на Георги Китов, дори неизкушените в тракологията и науката веднага се сещат за златната царска маска от могилата Светицата, бронзовата глава на Севт III от Голямата косматка край Шипка или за фреските от гробницата в Александрово. А който го познаваше в стихията му - проучването на нови и нови паметници, знае, че археологията за него беше просто начин на живот. Той се радваше на всяка находка, на всяка открита гробница, дори на разрушените още в древността. И в тях все намираше по нещо ценно за науката. И на златото се радваше, разбира се - че кой археолог не му се радва? Така си живееше - от сезон в сезон, 40 години на терена. Над 300 проучени могили, четири хилядолетия са минали буквално през ръцете му.
Все казват, че имал късмет, а то беше по-скоро нюх. Той намираше траките и те намираха него. Това искаше и това получаваше. И все казват, че бил чепат, но не помня сам да е обругавал някого, обикновено се налагаше той да се защитава от нападки. Беше най-популярният от разкопвачите, ярък и нестандартен - и на вид, и по душа. Медиите го наричаха Индиана Джоунс, той сам не наричаше себе си така. Беше харизматичен човек, но никога никому не натрапваше, че е неповторим. Затова пък напълни експозициите с наистина неповторими свидетелства за живота и културата на траките. Намери веществените доказателства за тяхната самостойна и бляскава цивилизация, съществувала по различни закони от елинската и с различна вяра - в космическото битие на човеците, дала огромен собствен принос за европейската култура в зората на нейното развитие. Всъщност истинската памет за първооткривателя е бъдещото развитие на науката за тракийския орфизъм, създадена от проф. Александър Фол и доказана от доц. Георги Китов.   
Читателят ще намери не само разказани жизнени епизоди, а и усещане за човека Китов в края на книгата, където за него са си спомнили хора като спътничката му в живота и в професията Диана Димитрова, шефът на тракийската секция в НАИМ Стефан Александров, директорите на музеите в Сливен и в Правец Георги Кюпчуков и Таня Борисова, Валерия Фол, Божидар Димитров, Дойно Дойнов, Иван Маразов и др. Новата книга ще бъде представена на 4 май в Пловдив, където издателската къща "Хермес" организира премиерата й. 
 

Павлина Илиева:
Това е най-малкото, което можем да направим за него 

Идеята да се направи книга в памет на Георги Китов дойде на годишнината от смъртта му, работата над нея продължи повече от две години. Работила съм с Китов над 30 години, поех от него античния фонд на Националния археологически музей при БАН, заедно сме направили една голяма част от работата, която навън не се вижда, но остава във витрините и фондовете на музея. Едни от най-значимите експонати в музея от времето на траките са неговите находки. Около 700 са находките от неговите проучвания, които се намират само в нашия музей, а има още много - в няколко музея в страната. Една книга - това е най-малкото, което може да се направи в негова памет.   
Идеята как да изглежда книгата дойде мигновено - да се покаже всичко онова, което Китов е открил и оставил като следа в нашата археология, като от една страна се представят тракийските съкровища, а от друга - Долината на тракийските царе, която, бих казала, е логото на неговите проучвания. Китов й даде името, той направи най-големите прочувания на могилите и гробниците в Казанлъшко. Споделих намеренията си с директорите на музеите, където са постъпили най-много предмети от неговите проучвания. Те всички откликнаха много сърцато. Диана Димитрова, която по това време работеше в Крушаре, също ме подкрепи. Така започнах книгата. Блясков предговор написа Маргарита Ваклинова. Снимките на Николай Генов в книгата са невероятни. Качеството на албума, идаден от къща "Хермес", е много високо. А в края има една част, в която хора, които са работили с Георги Китов, написаха спомени и споделиха своето отношение към него. 
Така решихме да изразим своето внимание към този човек, който е направил толкова много и е оставил не следа, а огромна диря в нашата археологическа наука. През 2009 г. той трябваше да замине в Япония за откриването на голямата тракийска изложба, която беше пълна с негови неща. Златната маска от Светицата беше гвоздеят на експозицията. Но той вече беше си отишъл от нас. Занесох в Япония снимки от разкопки на Георги Китов - от откритията при Светицата, Голямата косматка. Японците направиха нещо като олтар около златната маска, подредиха там снимките и така почетоха паметта му.  

В София ще има паметник на археолога

Инициативният комитет от интелектуалци, създаден преди две години, продължава подготовката за поставяне на паметник на археолога Георги Китов в София. Столичната община е определила вече мястото и проектът е одобрен - в градинката зад Националната художествена галерия, близо до паметника на проф. Александър Фол. Вероятно всички, които ценят и уважават делото на човека, напълнил музеите у нас с изкуството и цивилизацията на траките, ще се присъединят към усилията за създаването на паметника.
Набирателна сметка в ДСК
За паметник на Георги Китов
IBAN: BG46STSA93000019051808
BIC: STSABGSF