Ще ни прати ли историята в архива си?

Наскоро изнесени данни отново осветиха истинската национална заплаха за България, стоварила ни се след 10 ноември. През миналата година у нас са родени само 57 175 бебета, което е антирекорд от 1945 година насам, разкри здравното министерство. Предната година сме имали 64 894 новородени.
По официални данни броят на жените у нас през 2001 г. е бил малко над 4 млн., а през 2015 г. той е спаднал до 3,6 млн. Статистиците очакват този брой през 2020 г. да спадне с около 100 000, а през 2070 г. се очаква броят на женското население у нас да падне до 2,5 млн.
Ако някой все още мисли, че демографската заплаха не е убийствена за нацията ни, ето му още данни  от наши източници, но също и от ЦРУ, ЕС, Световната банка. През 1989 година прескочихме 9-милионния праг (9 009 018 души), но днес паднахме до 7,1 милиона. На година страната ни се топи средно с по 50 000 души, на ден - със 136, а на час - с по 6 души. Сиреч годишно изчезва град като Велико Търново или Благоевград.
Много стряскащо е откритието на етнолога доцент д-р Игнат Минков за демографската картина в трите етнически общности на държавата ни. При българския етнос има отрицателен прираст - коефициентът е минус 8,2 на 1000 души. Тоест на всеки 1000 души българите намаляваме с 8,2-ма. Докато при българските турци прирастът е плюсов - 2,7. А при ромите прирастът е цели 19,4 - на всеки 1000 души те се увеличават с 19,4 души.
Трагедията е, че

перспективите ни са още по-зловещи

Според доклад на ООН след 35 години страната ни ще се срине до 5,1 милиона население. Впрочем сривът вече е в ход. Демографът от СУ "Св. Климент Охридски" проф. Петър Славейков алармира, че вече се обезлюдяват образцовите доскоро Западни Родопи, българите там продават имоти и напускат страната - тоест няма да се връщат.
Прогнозите обаче вещаят трети демографски колапс на България - към края на века или началото на следващия, българите ще се стопим до вече трагичното ниво от 3,4 милиона души. Тогава ще паднем под допустимия минимум, за да останем държавнотворен народ. Ще станем третият етнос в сегашната ни територия - пред нас ще са ромите и турците. Тогава децата или внуците на сегашното поколение 20-30-годишни българи неизбежно ще бъдат принудени да се интегрират в родината си. При това от едно мнозинство, което е със съвсем друг ген и ценности.
Това вече не е просто криза, това е демографски погром, това е национална катастрофа. Три поредни демографски срива с по около 2 млн. души за кажи-речи един век българският род едва ли ще понесе. Нищо чудно това да е неговият край. Историята просто ще го прати в архива си.
Причината е цивилизационният ни избор, чиято последица се оказа именно

погромът, започнал с  капитализма

след 10 ноември (измамно наречен преход). По-конкретно пазарната стихия, стъпкването на държавността и социалната справедливост, либералното умопомрачение, отварянето на границите, ако щете и свободното движение на хора. 
Но понеже сме в началото на периода, все още има шанс да избегнем най-лошото. Оцеляването ни като нация и държава минава през цялостна и последователна стратегия от икономически мерки, която ще трябва да се вливат в българския организъм минимум следващите 40 години. На първо време това трябва да е стратегия за първите 20-на години - мерки, които да са степенувани по важност и по години от този период. И това би трябвало да бъде нещо като демографски борд (подобно на валутния), който да не се пипа след  поредните парламентарни избори.
Как обаче реагират държавата, елитът, гражданското общество? Като цяло виждат проблема, но не и националната заплаха. Няма политическа институция (парламент, правителство, партии, президентство), която да има демографска стратегия. Да, партиите набелязват отделни мерки, но това е кърпеж при положение, че трябва нова дреха. Все още никоя политическа институция не е предложила национален дебат за изработването на такава стратегия - дебат с участието както на политици, така и на специалистите. А такъв дебат е задължителната

първата стъпка към оцеляването ни

като народ.
Върху какво би могъл да се фокусира той? Очевидно е, че най-напред ще трябва да се определят кои ще са източниците на спасителния висок икономически растеж (минимум 7-9%) - собствени или чужди инвестиции, аутсорсинг, европейските програми или заеми. Или пък да заложим на всички тези източници (най-правилният очевидно избор).
Да вземем и данъчната система. Родни икономисти твърдят, че държавата ни има ресурс да събере допълнително между 4-6 млрд. лева, които би трябвало да станат "демографски". С тях да се провежда не просто силна, а агресивна социална политика, която да намалява смъртността и да увеличава раждаемостта. Примерно, за да се възстановят или дори да се създадат нови нечастни болници или здравни центрове, включително в силно обезлюдените райони. За да ражда българката повече деца, ще са наложителни солидни вложения за тяхното отглеждане, за отпуските по майчинство, детските ясли и градини за работещите майки и семейства, които не могат да разчитат на баби и дядовци. За целта обаче ще трябва кардинална промяна на данъчната система и преразпределение на доходите. Не един и двама икономисти предлагат по-високи преки данъци, диференциране на ДДС, отмяната на плоския данък и въвеждане на умерен прогресивен данък, както и мерки за по-добра данъчна дисциплина. Демографският дебат би трябвало да помисли и дори
 
да преосмисли ролята на държавата

Пазарът не се занимава с оцеляването на една нация - той се интересува единствено от печалбата. Оцеляването обаче е работа на държавата. При сегашното ни дередже не трябва ли да се засили регулаторната роля на държавата, нещо повече - не трябва ли тя да стане активен предприемач и играч на пазара? Защо да не се прибегне до повече държавни компании, дори те да не гонят максимални печалби, дори и да не са непременно печеливши? Стига обаче да поддържат трайни работни места, да създават сигурност на семействата, които да отглеждат второ, трето дете и така да намалят застрашителния ни отрицателен прираст. И именно поради това да ги признаем за стратегически и да не ги пипаме при промяна на политическата и икономическата конюнктура.
В тази връзка защо да не се помисли и за по-голям процент бюджетни разходи, без да изпадаме до фалита на Гърция? Нека се замислим дали европейската регулация за 3-процентов бюджетен дефицит от БВП не се е превърнала в нещо подобно  на онази регулация за правите краставици. Нещо по-важно - дали с такава регулация ще може да се справим с националната заплаха. Ако поддържането на непечеливши, но решаващи за оцеляването ни държавни предприятия или ако агресивната социална политика изискват 5-6-процентов дефицит, трябва ли

да робуваме на вредни и догматични регулации

Все пак по-важното е дали ще ни има, а не тъпото спазване на едно правило. Може би трябва да се помисли как да се преборим и за дерегулацията в това отношение. Все пак, ако в Брюксел се обяснява, че става дума за физическото оцеляване на един народ от ЕС (обяснява се многократно, месеци, година-две-три), еврократите може и да отпуснат някой друг процент бюджетен дефицит. Ето, от Германия дойдоха съобщения, че консервативната канцлерка Ангела Меркел била готова да преразгледа бюджетните икономии, наложени от 3-процентния праг за дефицита, за да стигне до споразумение за правителствена коалиция със социалдемократите.
Разбира се, че казаното дотук няма претенции за последна инстанция на истината и в посочения дебат може да се разнищват и други идеи, предложения, подходи. Важното е обаче в приемлив срок (примерно година) да се стигне до общо съгласие по стратегията срещу националната заплаха. И тази стратегия трябва да бъде положена като крайъгълен камък на цялата българска политика. Всичко други сфери - икономика, финанси, образование и дори външна политика - трябва да са нейна функции. В правителствата пък задължително трябва да влязат демографи и други специалисти (икономисти, финансисти), които с в час с проблема и изстрадват етническата ни драма. И защо премиерът ни да не бъде именно демограф. И така следващите 4-5 десетилетия, защото първите резултати няма да дойдат още утре - такава е природата на демографския ход.
Виждаме обаче, че никой не предлага такъв дебат - нито президент, нито парламентарните партии, нито правителството, нито извънпарламентарните формации. Елитът ни е пас за истинската националната заплаха. Или пък си измислят

фейк рискове под натиск отвън

Добре, ако елитът е сляп и глух, какво прави обществото тогава? Оказва се, че то също е пас. С изключение на неголяма експертна общност и БАН, която разработва стратегия за българските приоритети, след които е и демографията, всички други сегменти на обществото, включително и неправителствените организации, нехаят по различни причини за заплахата. НПО-та у нас десетки, ако не и стотици, има и организации, чийто профил е свързан с демографията, но и те пасуват за нея. За "зелените" НПО-та да не говорим - те се интересуват от природата, а не кой народ ще живее в тази природа. Във всеки случай никоя обществена структура още не е предложила национален дебат за демографската заплаха.
Добре, ама ако след 5 години страната ни най-после узрее за такъв дебат, може вече да сме изтървали влака. И в двата случая с капитализма преди Девети и сега, след Десети, България попадаше в интензивното на историята. Ако продължава да нехае за демографския погром, нищо чудно оттам да излезе не на крака, а да я изкарат с краката напред.