Плачливо лицемерие
/ брой: 111
Европа по достойнство оцени същността на своите политици. Но този път негативно. По последни, отговорно проверени данни на европейските социологически институции, малко над 60 на сто от гражданите на водещите в политически, икономически и социален аспект 6-7 западни държави вече открито негодуват срещу разделението между богати и бедни. Странното в случая е, че негативизмът, проявяван от европейските ни "събратя", все по-често започва да се проявява като масовизираща се ксенофобия. Известни основания те сигурно имат, но как да разчетем набъбващия в пространството на Стария континент синдром, резултат от който бе например изселването на източноевропейските роми от гетата във Франция. Подобен нюанс засякохме и в страха на британското правителство от тяхното хаотично щъкане насам-натам из подредената им държава, както и в стресираните холандски власти - заради "източването" на иначе "щедрите" им социални фондове...
Не по-малко странно е, че чисто "етническият" (като начало на всеевропейската официализирана вече истерия) проблем се превърна с бързи темпове в антинационална, антибългарска кауза за редица правителства от свръхсамодостатъчния си иначе Запад. Намирисва на антибедняшка доктрина. А докато се усетим, бяхме подпъхнати под някакъв общ знаменател. С кого точно, сигурно се досещате.
Обещаваха ни светли бъднини, но по същество, вместо да ни помогнат да се приобщим безболезнено в "единното" семейство, захванаха да ни дерат по три кожи, при това със завиден размах и стръв. Чрез банки и монополи засмукаха всичко, което има някаква стойност. И най-вече човешкия капитал, когото подмамиха да работи там, у тях и за тях. А останаха глухи към воплите на българите за реална помощ и слепи за крещящите политически безобразия у нас.
Явно е време за промяна на ценностните ни критерии, за да "рестартираме" националното си достойнство.