Маневри за мир в Близкия изток

Израелци и палестинци започнаха нови преговори, но анализаторите си задават въпроси доколко те се стремят към мир и на кои от необходимите отстъпки ще е готов премиерът Бенямин Нетаняху, за да се стигне до споразумение. "Въпросът е дали Нетаняху иска само да започне процес на преговори, или иска наистина да се стигне до споразумение", заяви политическият коментатор на общественото радио Шико Менаше. "Трудно е да се каже дали е готов на териториални отстъпки за израелските колонии. Сигурно е обаче, че той никога не е показвал карта с границите на евентуална палестинска държава", добави Менаше.
Министърът на правосъдието Ципи Ливни, която оглавява израелската делегация на преговорите, подновени във Вашингтон след близо тригодишно прекъсване, подчерта, че е била изпратена да преговаря от името на правителството с подкрепата на Бенямин Нетаняху. Но Ливни призна още веднъж, че правителството е силно разделено. "Има министри, които не искат да се стига до споразумение или изобщо да чуват да се говори за две държави, други министри, които са безразлични, но се надяват нищо да не излезе от преговорите, и други членове на правителството, които искат да се стигне до край на конфликта", разясни тя.
В първата група тя намекваше за министри от твърдото крило на Ликуд, партията на Нетаняху, и от "Еврейски дом", националистическа партия, благосклонни към заселването. Във втората група е партията "Йеш атид" ("Има бъдеще") на Яир Лапид, министъра на финансите, който не смята мирния процес за приоритет. Ронен Полак, друг коментатор, смята, че подновяването на преговорите е успех, "но няма да има никакво значение, ако обсъжданията стигнат до задънена улица". Според него Бенямин Нетаняху иска да маневрира "умело, за да не дава никакъв предлог на палестинците да взривят преговорите и да обвинят Израел, че е виновен за това".
Според коментатора в обществената телевизия Ханан Кристал Бенямин Нетаняху е "по-готов от всякога да върви напред". Но той подчертава още, че трудностите, с които се сблъска премиерът, за да се приеме в неделя освобождаването на 102 затворници, са лошо предзнаменование за онова, което го чака сред депутатите от собствената му партия, ако приеме отстъпки, особено териториални, без които не може да се очаква никакво мирно споразумение. Министрите от "Еврейски дом" (партията има 12 депутати от общо 120), част от тези на Ликуд и на "Израел Бейтену" ("Нашият дом Израел"), ултранационалистическата формация на бившия външен министър Авигдор Либерман, гласуваха против освобождаването им. Други министри от Ликуд се въздържаха, докато министърът на отбраната Моше Яалон, също считан за хардлайнер, гласува "за", но с големи резерви. Според частната телевизия "10" Яалон е настоял Нетаняху да не прави компромиси по проблемите на сигурността и изисква продължително израелско военно присъствие в долината на р. Йордан, искане, което вече беше отхвърлено многократно от палестинските ръководители.
Нетаняху прие късно решението за две държави, а в реч на 14 юни 2009 г. в университета Бар Илан включи в описанието си на палестинска държава редица ограничения, считани за неприемливи от заинтересованите. През последните месеци той многократно е заявявал, че подкрепя "решение, основаващо се на демилитаризирана палестинска държава, която признава еврейската държава, и стриктни мерки за сигурност, гарантирани от израелската армия". Въпреки съпротивата на мнозинството в собствената му партия, той все пак разполага с един коз: повече от половината израелци (55 на сто) са готови да подкрепят всякакво мирно споразумение, което им представи, спрямо 25 на сто, които биха се противопоставили, показва проучване, публикувано в петък. Това кара Ханан Кристал да каже, че той държи картите. "Ако реши, Бенямин Нетаняху може да заложи на общественото мнение, за да контрира всички, които се противопоставят на всякакво споразумение". Тактика, която е по-близо до реалната действителност, ако се отчитат настроенията сред израелската общественост.


Хронология на преговорите

ДПА и Ройтерс предлагат справка за преговорите между двете страни в конфликта, които довеждаха само до частични споразумения.
Октомври 1991 г. - САЩ и СССР организираха заедно мирна конференция в Мадрид. Сред участниците бяха Израел, Египет, Йордания, Сирия и Ливан. Палестинците бяха поканени като част от йорданската делегация. Еврейската държава обаче смяташе Организацията за освобождение на Палестина (ООП) за терористична групировка.
Септември 1993 г. - Израелският премиер Ицхак Рабин и водачът на ООП Ясер Арафат подписаха в Осло предварително споразумение; церемонията бе кулминацията на седмици на тайни разговори. Съгласно споразумението Израел трябваше да се изтегли поетапно от Западния бряг и Ивицата Газа и да се създаде временен палестински орган за самоуправление - Палестинската власт - за петгодишен преходен период, като целта бе това да доведе до постоянно споразумение.
Януари 1997 г./октомври 1998 г. - Малко след началото си мирният процес срещна редица препятствия. Рабин бе убит от еврейски ултранационалист, а поредица самоубийствени атентати на палестински ислямисти в Израел отвориха пътя за избирането на десния премиер Бенямин Нетаняху. Той постигна две споразумения с палестинците. Едното, от януари 1997 г., отнасящо се до Хеброн, доведе до изтеглянето на израелските сили от по-голямата част от намиращия се на Западния бряг град. Другото, меморандумът от Уай Ривър от 23 октомври 1998 г., бе свързано с още изтегляния и въпроси от сферата на сигурността и постави 1999 г. като срок за постигане на окончателно споразумение.
Юли 2000 г. - Президентът Клинтън покани Арафат и израелския премиер Ехуд Барак на конференция в Кемп Дейвид, за да обсъдят въпроси за окончателния статут. Преговорите бяха по-задълбочени от когато и да било, но до окончателно споразумение не се стигна. Безизходицата и бавното прилагане на договореностите от Осло предизвикаха избухването на второто палестинско въстание през септември 2000 г.
Януари 2001 г. - Въпреки започналото насилие израелците и палестинците се срещнаха в Таба, Египет, за да опитат да сключат споразумение в последния момент, но не успяха. Насилието отложи мирния процес с години.
Април 2003 г. - Посредниците от близкоизточната четворка - САЩ, ЕС, Русия и ООН - изработиха "пътна карта" за мир, която призова палестинците да прекратят насилието, да се поднови сътрудничеството в сферата на сигурността и да се спре израелската заселническа дейност в окупираните земи. Палестинците приветстваха пътната карта, а Израел отговори с 14 възражения.
Ноември 2007 г. - Начало на преговори между центристкия премиер Ехуд Олмерт и палестинския президент Махмуд Абас в Анаполис, щата Мериленд. Тогава двамата казаха, че са близо до постигане на споразумение, но преговорите бяха прекъснати, защото срещу Олмерт бяха отправени обвинения в корупция, което го принуди да подаде оставка и да обяви предсрочни избори през януари 2009 г. Нетаняху се върна на власт, тъй като изстрелваните от Газа ракети и водената в отговор на това масирана военна офанзива даде тласък на хардлайнерите.
Май 2010 г. - Преки разговори между Нетаняху и Абас за пръв път от близо две години на две срещи във Вашингтон и Шарм ел Шейх. Преговорите обаче се провалиха, когато изтече поставеният от Нетаняху десетмесечен срок за замразяване строителството на израелски селища, а израелският премиер показа нежелание да го удължи.
Януари 2012 г. - Пет кръга "проучвателни преговори" между пратеника на Нетаняху Ицхак Молхо и главния палестински преговарящ Саеб Еракат в Аман, Йордания. Обсъжданията се състояха в опит да се намерят допирни точки за възобновяване на мирните преговори. Те обаче се провалиха.
Юли 2013 г. - Държавният секретар на САЩ Джон Кери обяви в Аман, че двете страни са постигнали споразумение, създаващо основа за подновяване на първите преки преговори от почти три години.