"Голямата коалиция" в Гeрмания прескочи само първата бариера

На своя извънреден конгрес  Социалдемократическа партия на Германия (СДПГ) одобри предварителното споразумение за "голяма коалиция" с главния си съпeрник - дясноцентристкият блок ХДС/ХСС, чийто лидер е канцлерката Ангела Меркел. За споразумението гласуваха 362 делегати, а против 279.
Предисторията е известна, но все пак развоят на събитията се нуждае от кратък преговор. Конгресът на СДПГ бе пряка последица от оформилия се следизборен ландшафт на Германия. На парламентарните избори през септември блокът от Християндемокатическия съюз и Християнсоциалният съюз ХДС/ХСС не спечели достатъчно гласове за самостоятелно управление. Тогава социалдемократите, които бяха втори на изборите, категорично отхвърлиха всякаква възможност за съвместно управление с главния им политически съперник, макар вече да имаха зад гърба си участие в такава коалиция и то не в далечното минало, а този век. Последва обаче провалът на Ангела Меркел да сформира коалиция с по-малките партии в парламента, които имат сходна "кръвна група" - либералите и "зелените". Така завъртялата се рулетка на политическия цикъл отново спря на СДПГ, чийто лидер, а и цялото ръководство този път се съгласиха да пробват варианта "голяма коалиция. Въпреки възраженията на активистите и редовите социалдемократи, Мартин Шулц започна преговори с Ангела Меркел за предварително споразумение, което бе подписано на 12 януари. Показателно е, че само 6 от 40-членното ръководство на лявоцентристката партия са гласували против договореността. Правилата в СДПГ обаче изискваха това споразумение да бъде одобрено и от по-представителна партийна формация - конгрес.
Преди форума се очакваше, че около една трета от 641-те делегати ще бъдат срещу договореността - това прави 213 гласа.  Резултатът обаче от гласуването показа, че противниците са доста повече. В същото време получи се немалка разлика от 83-те гласа между "за" и "против", което показва, че схватката е била остра, нажежена, но едва ли и толкова ожесточена, едва ли е била на кантар, каквито бяха първоначалните предвиждания. Изглежда преувеличено би било да се твърди, че на форума е вървяла борба между двата Лагера за всеки един глас.  При всичкИ случаи тази разлика от 83 гласа доказва, че вариантът "голяма коалиция" е достатъчно легитимен сред делегатските редици на социалдемократите.
Привържениците на този вариант са убедени, че присъствието във властта носи на СДПГ бонуси (не просто в материалния смисъл), каквито оставането в опозиция няма да донесе. Мартин Шулц и обкръжението му са убедени, че именно чрез властови позиции ще могат да налагат ценностите си - макар и не ударно, не в пълен комплект и още по-малко фарфарно.  Именно във властта СДПГ ще има "възможността да прокара своя проевропейски социален дневен ред", каквото бе официалното обяснение за резкия (и редкия) обрат в позицията и за съгласието да се преговаря за коалиционно управление. Освен това именно там СДПГ ще може да поддържа и европейската си форма. За привържениците на споразумението работеше и аргументът, че неговото отхвърляне ще доведе минимум до рокади на партийния връх, а максимум до хаос в редиците на СДПГ. А това ще означава още по-малко бюлетини за нея на следващите местни и федерални избори.
Наред с това съобщенията гласяха, че в хода на преговорите Мартин Шулц е изтръгнал от Ангела Меркел принципното съгласие да преразгледа политиката си на бюджетни икономии, подчинена на правилото за 3-процентен дефицит от БВП. Твърди се също, че тя е поела ангажимента за много по-голямо финансиране на общините. Част от социалдемократите смята, че консерваторите не трябва да се стискат за 150-те милиарда евро бюджетен излишък на страната, а да го използват за належащи обществени нужди. Изобщо от  съобщенията и коментарите може да се съди, че Меркел и консерваторите са отстъпили от досегашното си верую за бюджетни икономии и са поели задължението да  преминат към по-активна политика на разходите. Очаква се такава политика да доведе до увеличаване на инвестициите и създаване на нови работни места. Предстои наистина да видим какво ще се случи, но ако всичко това е твърдо договорено, явно Мартин Шулц здраво се е пазарял за приоритети на социалдемокрацията.
На свой ред противниците на "голямата коалиция" критикуваха Мартин Шулц и партийното ръководство, че в споразумението липсваха основни искания на партията -  да се увеличат данъците върху богатите, да се облекчи данъчната тежест върху хората с по-ниски доходи, да се отмени частното медицинско застраховане на богаташите (в страната има и обществена здравна каса), да се въведе задължителна минимална пенсия, която да гарантира, че възрастните хора няма да живеят в бедност, да не се поставя горна граница на годишния приток на бежанци, който е 200 000 души, и да отпадне временната забрана за събиране на семействата им. Противниците на "голямата коалиция" смятат, че Мартин Шулц е отстъпил повече, отколкото е получил, макар да е бил в силна преговорна позиция.
Освен това сред редовите активисти и низовите функционери на партията съществуват силни настроения срещу съглашателската политика на партийното ръководство. Те се опасяват, че една  "голяма коалиция" с християндемократите ще е пагубна за СДПГ. След либералните реформи на канцлера социалдемократ Герхард Шрьодер през периода 2003-2005 партията получава все по-малко гласове на всеки следващи изори и се отдалечава от възможността да вземе властта. Мнозина се опасяват, че в коалициите с десницата социалдемократическият концентрат се разводнява от консервативния разредител. Не са малко в СДПГ онези, които смятат, че партията се нуждае не от коалиция, а от дълбокото обновяване и ново лидерство, за което е по-подходящ статутът на опозиционна сила.
Има и друг момент. Отначало Шулц отхвърли да е вицеканцлер на Меркел, но после кандиса. Твърдият електорат на СДПГ  трудно преглъща такива пируети, независимо от идейните мотиви, с които се правят те. Пък и върви ли такова лутане на лидер, оглавяващ една от двете на големи политически сили в Германия.
Не случайно още на 13 март, ден след подписването на предварителното споразумение между Меркел и Шулц, социалдемократите в провинция Саксония-Анхалт гласуваха на своя конференция срещу бъдещата "голяма коалиция". Вярно, че отхвърлянето на споразумението мина само с един глас, но този сюжет онагледи релефно принципните разногласия в партията. Против съвместното управление с прекия противник се обявяваха също партийната организация в Тюрингия, баварските социалдемократи, младежката организация на СДПГ, столичният кмет Михаел Мюлер.
Така или иначе бъдещата "голяма коалиция" получи одобрението на конгреса на СДПГ, но това е само първото препятствие, което тя трябва да преодолява. Предстои и второ, още по-трудно препятствие - окончателното коалиционно споразумение трябва да да мине през гласуване "на народа" - тоест на редовите социалдемократи. Ако те го одобрят чрез предвиденото електронно гласуване, Германия ще има правителство през март.
Сега консерваторите злорадстваха, че заложник на "гномите" е станала не само СДПГ, но и цялата германска политика. Всъщност обаче силно развитата политическа култура в Германия превърна тази партия образец на истинска демократическа сила. Без преувеличение може да се каже, че СДПГ е станала партия на народа. Може би дори партия, в която немалко у нас сигурно ще намерят основания да хлътнат по нея безотказно, едва ли не до гроб. Всеки случай в партия, която е мечта за мнозина силно разочаровани от политиката избиратели, съхранили последни глътки вяра в истинската, а не нагласената и манипулирана демокрация. 
Между другото положението на СДПГ разбуни духовете в целия лявоцентристки спектър на Германия. Той е в сложно състояние, каквото е и в други леви европейски партии. Един от основателите на Лявата партия Грегор Гизи забеляза, че ако СДПГ продължи участието си в коалиции с ХДС/ХСС, това ще намали гласовете за нея, но пък ще увеличи бюлетините за Лявата партия, макар самият Гизи да си дава сметка, че това няма да е достатъчно за победа над консерваторите. Но пък ще Засили позициите на силите, които са още по-ляво от СДПГ. От друга страна, един от лидерите на Лявата партия Оскар Лафонтен, който е бивш ляв социалдемократ, предложи наскоро са бъде създадено ляво движение. Не съвсем структурирана политическа сила, а широко, макар и аморфно движение, което да се конструира специално за изборите. В Лявата партия върви дискусия какво точно да бъде това движение, но там вече са готови да приютят не само  всички социалдемократи, недоволни от съглашателската политика на Мартин Шулц, но и недоволни "зелени".