Българинът Иван Винаров въвежда Зорге в занаята

Сега, когато се навършват 75 години от съдбоносната за света и за България 1944 г., някои всезнайковци се опитват да омаловажават и да позорят по всякакъв начин всичко, свързано със социалистическото ни минало. Не подминават и нашите външни разузнавачи, някои от които са израсли в легендарните съветски разузнавателни служби. Много имена могат да се изброят, но днес ще стане дума за един от тях - плевенчанина Иван Винаров (1896-1969). Все още има много неизвестни за службата му в съветското външно разузнаване, но от спомените му става ясно, че е изпълнявал изключително важни задачи в Далечния изток, поставени му от ръководството там през 20-те години на миналия век, за което получава най-високи държавни отличия.

Ще се спрем на един негов позабравен, а за мнозина и неизвестен спомен - за д-р Рихард Зорге (1895-1944), с когото Винаров се запознава в кабинета на легендарния съветски разузнавач Павел Берзин (1889-1938), ръководител на Четвърто управление при Генщаба на Червената армия в края на 20-те години на миналия век. Поводът за срещата е, че на Зорге му предстои да изпълни първата си задача за руската разведка и да замине за Китай и Далечния изток. Мисия, която го увенчава с безсмъртие и с признанието, че е най-добрият разузнавач на света за всички времена. Съобщенията му например, че Япония няма да нападне СССР, са изключително важни, защото позволяват на Сталин спешно да пренасочи 26 сибирски дивизии към защитата на Москва. А в самото начало на пътя на Зорге един българин го запознава с обстановката там и му предава подробности за хората, с които ще работи, за създадените от съветското разузнаване фирми и т. н. Очевидно, че благословията на Иван Винаров е маята на неговия величав подвиг. 

Из спомените на съветския разузнавач Иван Винаров "Бойци на тихия фронт", изд. на БКП, 1969 г.

Бойци на тихия фронт. Така обикновено наричат разузнавачите - тия, които пресичат ръцете на вражия шпионаж вътре в пределите на своята родина, и тия, които действуват в дълбокия тил на врага. Тоя фронт е тих само условно. И там куршумите са истински. И там смъртта си е смърт и тя е най-често наградата за героя. И там има излезли от из строя, безследно изчезнали, паднали в плен. Към тихия фронт се числя и аз. В продължение на дълги години работих в знаменитото Четвърто управление при Генералния щаб на Червената армия. От първите години след революцията до 1938 година то бе ръководено от най-големия съветски разузнавач, незабравимия Павел Иванович Берзин... Под крилото му израснаха няколко поколения съветски разузнавачи, които оказаха неоценима помощ за защита на съветската родина от коварните попълзновения на империализма. Негова рожба е и добилият световна известност разузнавач-антифашист Рихард Зорге...

Няколко месеца преди отпътуването ми Берзин, след едно събрание на партийната организация в Управлението, ме повика в кабинета си. Беше късна нощ, а той бе запалил само настолната лампа на бюрото си, която хвърляше строго концентриран кръг светлина.

- Нима не познаваш другаря, Ванко?

Сепнах се: за кого ставаше дума?

- Другарят обаче е слушал за теб - продължаваше Берзин - и сега те повиках по мое желание.

Огледах се - думите му означаваха, че в кабинета има и трети присъствуващ.

Тогава едва го видях. Бе се усамотил в дъното на кабинета, далеч от бюрото на Берзин, и мълчаливо седеше в меко кресло, като смучеше цигара. Берзин запали допълнително осветление и аз го разпознах: немски другар, бях го виждал веднъж или два пъти в Управлението. Хубав, представителен мъж с тъмнокестеняви къдрави коси и светли очи. Беше ми познат и от общежитието на Коминтерна "Люкс", където от 1925 г. насам притежаваше стая. В управлението той бе известен под фиктивно име, а истинското му име узнах много по-късно: беше д-р Рихард Зорге.

Пристъпих към него. Той живо стана и приятелски се ръкува, изправил ръст почти глава над мене. Беше много висок, но като че малко тесен в плещите - човек, който не е вършил физическа работа. Леко накуцваше (както по-късно научих, от рани, придобити от войната.)

- Поздравявам ви с наградата! Усмихнат произнесе той, като задържа ръката ми - слушах за вас. Стореното наистина заслужава високото отличие. - И Зорге насочи поглед към ордена "Червено знаме" на офицерския ми мундир.

Отговорих на поздрава, като отклоних ненужната похвала, но останах сепнат: откъде знаеше той за Китай и за Далечния изток? Кой го е посветил в тайната на неотдавна изпълнените секретни задачи? Това бе в противоречие с установената практика: дори хора от Управлението нямаха право да знаят (освен в специални случаи) накъде се отправя или откъде е пристигнал след продължително отсъствие техният колега. Практика, превърната от Берзин в железен закон.

Берзин усети моето смущение и побърза да ме избави от него.

- Другарят е осведомен вече за някои неща, Ванко.

Да, това вече беше нещо друго: когато на някой от кадровите работници в Управлението предстоеше да потегли в чужбина на нова работа, понякога специфичната необходимост налагаше, по изричното нареждане на Берзин, той да бъде поставян в течение на някои неща от колегите, вече работили в същия или в близък район на мястото, където заминаваше той. Навярно на Рихард Зорге предстоеше да отпътува на Изток - може би в Китай, в Индокитай или в Япония. Берзин не спомена нищо за това и аз, разбира се, не проявих интерес - дискретността бе необходимо правило на нашата работа. Но аз бях в състояние да дам известна информация и да споделя впечатления само за Китай.

- Значи на Изток - усмихнах се на Зорге и запалих от цигарите, които той ми предложи в сребърната си табакера. Що се касае до Китай, точно сега там е хаос, какъвто сякаш никога не е бил...  Чан Кай-ши се мъчи на всяка цена да смаже червеноармейските дивизии, които си пробиват път от Кантон на север: Червената армия на всяка цена се мъчи да премине Централен Китай и да се добере до съветските граници, защото на юг я чака пълно унищожение; японците на всяка цена се мъчат да разбият чанкайшисткия блок, за да стъпят трайно на континента; англо-американците на всяка цена желаят да попречат на японците, за да си възвърнат старото влияние в Азия...

Седнахме около малката масичка с така добре познатите кресла, където Берзин обичаше да разисква със сътрудниците си новите задачи, да анализира извършеното. В течение на часове трябваше да разказвам подробно за много неща, които се отнасяха до нашата разузнавателна работа в Китай, за хората, с които бяхме установили конспиративни връзки и които все така си оставаха наши, за фирмите в Пекин и Шанхай, за консервната фабрика "Вегедека" и нейните собственици, за начините, чрез които можеше да се осигури най-точна и безотказна връзка с центъра, и пр., и пр. Зорге имаше лице на типичен интелектуалец, което се откликваше на всяка мисъл, на всяка емоция. Задаваше въпросите си и после се превръщаше в слух; интересуваха го и неща, които привидно не влизаха в арсенала на разузнавателните методи и средства, питаше за изкуството, за нравите, за психологията на китайците от различните слоеве на населението. Въпроси, които свидетелствуваха за широк кръгозор, за тънка интелектуална надареност, за богата култура. Но същевременно въпросите му издаваха отсъствието на практически опит в разузнаването: чувствувах как с въпросите си той мисловно опипва бъдещата почва, върху която имаше да изпробва богато заложената си дарба на разузнавач.

 С Рихард Зорге тогава се видяхме още няколко пъти - пак в Москва, където той вече бе свил семейно гнездо (и за него великата родина на Ленин бе станала втора майка-родина). Тогава не можех да зная - неотменната дискретност в делата на Управлението категорично изключваха това - дали страната, в която той вече работи или му престои да замине, е именно Китай: ала интересът на Зорге към моите разкази бе целенасочен и настоятелен. Разбира се, неговият интерес можеше да бъде оправдан и в случай, че районът му на действие би бил целият Далечен изток, който включваше всички страни от Индия и Сингапур до японските острови; и в този случай моите информации можеха да имат своята ценност; и в този случай Зорге можеше да прояви интерес, без да разкрива ненужно сферата на своите действия.

За точния маршрут и задачите, които Берзин бe възложил на Зорге, узнах години по-късно. Зорге бива пратен в Китай още в началото на 1929 г., скоро след нашeто отпътуване от тази страна, където оглавява разузнавателна група. Район на действие - Североизточен и Югоизточен Китай (Харбин, Мукден, Шанхай, Кантон), където организира десетки спомагателни групи, разполагащи с портативни радиостанции. Задачата на неговата група е разузнаване на скритите тенденции и тайните планове на Япония и нейните китайски сателити-политици и генерали-милитаристи. Групата на Зорге съумява да информира своевременно и изчерпателно Центъра за "Мукденския инцидент", т. е. за японската окупация на Манджурия от края на 1931 и началото на 1932 г., увенчала новите провокации по КВЖД (Китайско-Восточная железная дорога, до 1917 г. Манчжурская дорога - бел. авт.); за организираните от страна на японците нови белогвардейски семьоновски банди, чиято задача бе да участват в провокациите, да нахлуват през далекоизточната граница и да безчинстват на съветска земя... Зорге успешно изпълнява трудните си задачи, като междувременно развива активна дейност на журналист на германския буржоазен всекидневник "Франкфуртер цайтунг". Доктор по държавно-правни науки, отличен изкуствовед, човек с широка култура и многостранни интереси, Зорге в късо време си създава реномето на първокласен публицист. 

Всъщност това е и една от главните задачи, поставена му от Берзин - да си създава престиж и "пусне корени" в буржоазно-нацистки среди в Германия, където веднага след връщането му от Китай Зорге ще бъде изпратен за "легализиране". В Германия Зорге се връща скоро след зловещия 30 януари 1933 г., когато Хитлер става райхканцлер, изградил "нацистко лице", а през есента на същата година заминава за Япония като кореспондент пак на "Франкфуртер цайтунг". И там, включен в "проверената" среда на хитлеристите, той осъществява в течение на повече от 8 години сложни военноразузнавателни задачи. Както читателят навярно знае, прекрасният разузнавач, привлечен в Управлението от Берзин и непосредствено ръководен от него в течение на години, блестящо осъществява възложените му задачи. В Япония Зорге успява да разкрие тайни от огромно значение за сигурността на Съюза. Неговото име, заслужено обкръжено със слава, влезе в списъка на безсмъртните герои-интернационалисти, пожертвали живота си за разгрома на хитлеро-фашистките агресори. 

Телеграма на съветския военен разузнавач в Япония Р. Зорге до Генералния щаб на РККА. 

24 юни 1939 г.

Преговорите между Германия, Италия и Япония за военен пакт 51 продължават. Последните японски предложения, според съобщението на германския посланик Отт и помощника на военното аташе Шол, съдържат следните пунктове:

1. В случай на война между Германия и СССР Япония автоматично се включва във войната против СССР.

2. В случай на война на Италия и Германия с Англия, Франция и СССР Япония също автоматично ще се присъедини към Германия и Италия.

3. В случай, че Германия и Италия започнат война само срещу Франция и Англия (Съветският съюз няма да бъде въвлечен във войната), Япония все така ще смята себе си за съюзник на Германия и Италия, но военни действия срещу Англия и Франция ще започне само в зависимост от общата обстановка. Но ако интересите на тройния съюз изискват това, Япония ще се присъедини към войната незабавно. 

Последната уговорка е направена, отчитайки позициите на СССР, който очевидно ще бъде въвлечен в европейската война, а също имайки предвид неясната позиция на САЩ. Активните военни действия на Япония ще бъдат ограничени: във втория и третия случай Япония няма да стигне по-далеч от Сингапур. Според първия пункт всички японски сили ще бъдат хвърлени срещу СССР.

Рамзай

Из книгата  "Год кризиса. 1938-1939. Документы и материалы в двух томах. МИД СССР. 1990. Документ № 430.

Агентурно съобщение на "Рамзай" от Токио

6 май 1941 г.

До началника на Разузнавателното управление при Генщаба на Червената армия 

Говорих с германския посланик Отт и с морския аташе за взаимоотношенията между Германия и СССР. Отт ми заяви, че Хитлер е изпълнен с решимост да разгроми СССР и да вземе в свои ръце европейската част на Съветския съюз за зърнена и продуктова база за контрол на Германия над цяла Европа.

Двамата - посланикът и аташето, се съгласиха, че след поражението на Югославия във взаимоотношенията на Германия със СССР наближават две критични дати. 

Първата дата е завършването на сеитбата в СССР. След края на сеитбата войната срещу СССР може да започне във всеки момент, така че на Германия да й остане само да събере добива.

 Втори критичен момент са преговорите между Германия и Турция. Ако СССР създава каквито и да било трудности по въпроса Турция да приеме германските искания, войната е неизбежна.  

Възможността войната да започне всеки момент е твърде голяма, защото Хитлер и генералите му са уверени, че войната с СССР изобщо няма да попречи да се проведе войната срещу Англия.  

Немските генерали оценяват боеспособността на Червената армия толкова ниско, че смятат, че Червената армия ще бъде разгромена за няколко седмици. Те смятат, че отбранителната система на германо-съветската граница е крайно слаба.. 

Решението за началото на войната срещу СССР ще бъде взето само от Хитлер или още през май, или след войната с Англия. 

Обаче Отт, който лично е против такава война, в настоящия момент е настроен толкова скептично, че вече е предложил на принц Урах да замине през май обратно в Германия. 

ЦА МО РФ. Оп.24127. Д.2. Лл.340-341. П.: "НО-9, заверено копие. 

Из радиограмите на д-р Рихард Зорге (Рамзай):

1 юни 1941 г.

Германският военен аташе в Банкок - Шол, съобщи, че започването на съветско-германската война се очаква към 15 юни... Той заяви, че най-силният удар ще бъде нанесен от левия фланг на германската армия. 

...На източната граница със СССР са съсредоточени от 170 до 190 дивизии - всички танкови или механизирани. Германската армия ще настъпи по целия фронт. Главният удар ще бъде насочен към Москва и Ленинград, а след това към Украйна. 

Рамзай

Средата на юни:

...Немският куриер съобщи, че войната между СССР и Германия ще започне в края на юни.

Рамзай

15 юни 1941 г.:

Войната ще започне на широк фронт, 22 юни, на разсъмване. 

Рамзай

(По повод на тази широко разпространявана радиограма д.ист.н. А. Кошкин заявява, че "вече са публикувани на практика всички предвоенни донесения на Зорге, но телеграма с такова съдържание не е намерена в архивите на разузнаването").

4 октомври 1941 г:

Воденето на война от страна на Япония против далекоизточната армия, която все се смята силна в бойно отношение, не може да се очаква по-рано от пролетта... Война през тази година няма да има. 

Рамзай

Неизпратена радиограма на Зорге от 17 октомври 1941 г., ден преди да го арестуват:

Нашата мисия в Япония е изпълнена. Войната между Япония и СССР можа да бъде избягната. Върнете ни в Москва или ни изпратете в Германия.

Рамзай

Ф. Д. Волков, "Подвигът на Рихард Зорге", изд. на Отечествения фронт, 1978 г.

За мен Зорге е най-забележителният разузнавач изобщо. Ян Флеминг

Работата му е безупречна. Ким Филби

През живота си не съм срещал по-велик човек. Главен прокурор Йошикава, осъдил го на смърт

Разузнавачите, които могат да кажат от гроба, че за добро или лошо работата им е променила историята на планетата ни, се броят на пръстите на едната ръка. Зорге се пада на показалеца.

Фредерик Форсайт