Такива работи, другари конгресмени...
/ брой: 170
Националният съвет на БСП взе своите решения за точките по дневния ред на предстоящия конгрес и дума не обели за точка за избор на лидер. Впрочем думата била обелена, но не била взета предвид. Щото не му било времето сега за тази тема, точка или каквото там намериш за добре, уважаеми читателю.
Тъй като БСП не е лидерска партия, така поне твърдят социолозите и хората по върха на партията, то не би трябвяло този въпрос да стряска ръководството, пък и самата партия. Ама очевидно не е така, защото стане ли дума за лидера, и всички подскачат като ужилени. Въобще темата за лидерството в партията е станала толкова важна, че измества останалите теми, най-важната сред които е каква партия сме и кои са основните ни идеали. Вероятно съм краен в оценките си, но е така, защото партията май отива към края си. Като изключим поколението, което навлиза или вече е навлязло в годините за отдих, както меко наричаме старостта, активисти в партийния живот са онези, които търсят възможност да станат я общински служители, я някое местенце в администрацията да хванат или пък да се пишат в листите за съветници и прочие възможности. Което е жалко.
Според мен на партията най-напред й е нужен нов състав на конгреса, избран открито на местните конференции, с повече вслушване в гласовете на хората. Този нов състав да определи политиката за местните и президентските избори, както и така наречената "Стратегия 2020". Защото през последните 20 години БСП успя да докаже, че сътресенията от 1989 г. я съсипаха. Партията не успя да заеме своето място в политическия живот на България, а се луташе, следвайки по-скоро икономическите катаклизми на времето, отколкото да има ясна и последователна политика към обедняващите хора. Които впрочем не намират утеха в нейните послания, а предпочитат да бягат навън и да търсят препитание в чужбина. Пак партията (по-скоро нейни активисти!) активно участваше или бездействаше при ограбването на народното богатство. На тези и още редица въпроси трябва да се даде отговор на този конгрес. За да може да се тръгне напред. Двадесет години са много, твърде много, за да си позволим да се лутаме. При други условия тази партия за двадесет години успя да развие страната от аграрна в индустриална. При днешните условия за същите двадесет години партия дори не успя да съхрани себе си, а се превърна в структура от лидери и лидерчета по места. Тоест партийния живот се превърна в месторабота и начин на препитание на отделни хора, но за масата партийни членове престана да съществува.
Ето отговора на тези въпроси, пък и други въпроси, трябва да залегне в "Стратегия 2020". Иначе за какво ни е тази стратегия. Досега партията се разпадаше без стратегия, сега вече всичко ще бъде планирано и ще губи позиции в обществото със стратегия.
Такива работи, другари конгресмени...