Страховита книга - като самия Георги Божинов
Романът "Калуня-каля" отново на пазара
/ брой: 283
Не бях чела "Калуня-каля". А имам първото й издание от 1988 г. Като я извадих сега от рафта, където бе пролежала четвърт век, и прочетох първото изречение, сетих се защо. После още няколко страници... Беше ме заболяло лично...
Сега го прочетох на трезва глава. И както обичам да чета, населих го с чавки, чуденки, тук-там питанка, в полето мои контрапункти, залепвах листчета. Така чета книга, към която ще се върна. Със сигурност.
Романът е интересен, с душа и плът, неочакван, дълбинен и бая страховит. Като самия Божинов.
Работни и лични обстоятелства в Благоевград ме срещаха с този мъж, който не си даваше компанията току-така. Сам казваше, че приятели няма, има събеседници. Един от малцината му избраници за приказка беше Александър Кокарешков. По онова време зам. главен редактор на Радио Благоевград. Композитор, ерудит, познавач на народната култура и нрави, разказвач и с талант на слушател. Че и благ на всичкото отгоре. От ония "темелни хора", каквото определение срещнах в "Калуня...". Където е бил, над него се надгражда.
Иначе на мнозина им се искаше да са в компанията на Георги Божинов. Привличаше ги неговият ум, проницателен, самостоятелен, сетивен и дързък. И характер, най-вече. Ама не им стискаше. Искаше им се да споделят неговите дързости, но не им харесваше неговият хал. Е, не ставаха за събеседници на писателя.
Добре, че книгата е търпеливо нещо. Какво щях да изтърва! Какъв език само!
...пътят братясваше наляво и надясно с малки, тревясали коловози, които водеха към далечни ниви...
...и настъпва бистра яснота, бистра като утрин, трезва като изгрев...
...керван от малки седефени облачета, подрязани равни отдолу, бавно пътуваше някъде като стадо. Облаците пасат - помисли Калуньо, - на добро време е...
...четинясали гори
...минушката от две дървета, които прехвърляха вадата.
Минушка. Не знам дали Божинов е чул тая дума някъде по Чеча, където е зреел романът му. Или я е измислил? Подозирам го в много сътворени от него думи, но толкова органични, така огладени като речни камъни, че все едно е подслушал някой помак, докато е шетал по "четинясалите гори" на Западните Родопи.
Минушката не е просто мост или мостче, а дърво над планински поток, малък, но непреодолим. Някой го е прехвърлил, окастрил го е надве-натри, за да минават други по него.
По такава минушка се върнах и аз към прелестните пътеписи на Георги Божинов. Айгидик. Под този връх са бягали бежанците от Илинденското въстание към Рилския манастир. Кутела, Суходол, Тодорка, Дончови караули, Хвойнати връх, Спано поле... Дивни места в Пирин. На някои бях и това лято. На повечето никога вече няма да бъда. Но пък ми остават "Черешови води", "Кукувица кука", "Сивият скиталец". И онази инатлива тънка брошурчица, кой знае защо червена, за Руско-турската освободителна война, която някъде се затри, ама се надявам да се прибере вкъщи.
Деян Енев, както си рови в един кашон със стари книги на пазара, привлечен от странното заглавие, купува книгата за три лева... и осем месеца посвещава на нейното възкресение. Писателят нарича шедьовър за Априлското въстание романа "Калуня-каля". Смята, че новото издание ще върне Георги Божинов в българската литература "и ще пренареди челото й, защото Георги Божинов е един от най-големите български писатели".
Сполай на Деян Енев, че извади от онзи кашон Георги Божинов.
-----------
"Калуня-каля" възкръсна със знака на ИК "Хермес" в навечерието на Деня на народните будители. Премиерата на романа предизвика голям интерес и тиражът бързо се изчерпа. Сега "Калуня-каля" отново може да бъде намерена в книжарниците в нов тираж, съобщават издателите.