За прагматизма и социалдемокрацията

Антон Кутев

Мисля, че има едно твърдение, което никой в днешна България не би се осмелил да оспори. И това е твърдението, че българската социалдемокрация е в криза. Иначе казано, въпросът "А сега накъде?" стои пред нас ясно и неотменимо. Не знам дали точно аз трябва да съм човекът, отговарящ на този въпрос, но ще се опитам да стимулирам дискусията, развиваща се в БСП напоследък.
Преди това обаче може би трябва да си отговорим на друг въпрос. В криза ли е социалдемокрацията в Европа или само в България си имаме проблеми с идентификацията? И да дадем точния отговор: след като теорията за изхода на историята и неизбежната победа на комунизма пропадна, борбата за втори цветен телевизор няма как да се превърне в кауза. След като популизмът (световно явление, на което ББ не е автор, а жертва) завладя света и

измести политическото говорене

силно вляво, та сега социалните блага се леят от устата предимно на десни политици, сега вече европейската и световната социалдемокрация имат проблем. И това е проблемът на стесненото политическо пространство и нарушената идентификация. Казано по друг начин, в момента, в който социалдемокрацията прие идеята, че прагматизмът може да бъде път към подобряване на социалните условия и може да разреши изконни класови и социални противоречия, в този момент социалдемокрацията загуби сериозна част от идеологическата си сила.
На това си струва да се отдели специално внимание, защото според мен теорията за "прагматичната политика" е отказ от социалдемокрация. Защото рационализмът обслужва богатите. Защото тези, които въртят света, искат рационални решения, а не идеологически спънки. Ние, останалите, искаме чудо. Политическо чудо, което ще ни гарантира здравеопазването, образованието, спокойните старини. А не честта да сме част от обществен договор, гарантиращ система, която произвежда неправда. Това, разбира се, не означава, че от нас се очаква да бъдем ирационални политици, но категорично означава, че нашият хоризонт трябва да бъде отместен много по-напред във времето и склонността ни към компромиси трябва рязко да намалее. Това означава, че

социалната държава се е провалила

в момента, в който един-единствен човек бъде лишен от здравна помощ, независимо от вноските му в здравната каса (а не стотици хиляди, умиращи поради невъзможност да доплащат жестокостите на обществото). Нашата социална държава се е провалила в момента, в който един-единствен баща е оставен да рови в кофите за боклук, за да оцелява (а не когато две поколения на нашите бащи и майки бяха лишени от правото на достойни старини). Разбира се, прагматичната политика ни дава възможностите да защитаваме тези разбирания всеки ден по пътя на парламентарната демокрация. Тук въпросът е: достатъчно ли е това? И единственият социално насочен отговор е НЕ! Защото ние ясно виждаме, че парламентарната демокрация в България не гарантира вече двадесет години пенсиите на нашите родители. И точно обратното, продължава да се гаври с тях, разпродавайки под носа им построеното от тях и напоително настоявайки, че именно те трябва да платят цената на прехода. Това, разбира се, не означава в никакъв случай и отказ от инструментите на парламентарната демокрация. Напротив, съвременните постижения на демокрацията следва да се използват най-активно.
Но ние - съвременните социалдемократи, следва да поставим нови жалони в политическото поле и ясно да заявим:
Здравеопазването в нашата социална държава трябва да бъде напълно достъпно и 100% безплатно, включително основните лекарства. Въпрос на политика и компромиси може да бъде единствено начинът и срокът за постигане на тази цел. Но целта може да бъде само една -

достъпно за всички здравеопазване

и от тази цел компромиси не можем да си позволим. Всеки човек, неполучил здравна помощ, е провал за обществото. Това е цел, която оправдава всички средства. И ако БСП иска да изпълни мисията си на партията на онеправданите, то сигурно на моменти ще ни се наложи да излезем извън правилата на парламентарната демокрация. Особено при това управление, водещо здравната реформа в противоположна на вярната посока. 
Достъпът до образование следва да бъде гарантиран на 100% и следователно безплатен, включително висшето образование, учебниците, общежитията и столовете за хранене. Няма как да гарантираме на българските граждани конкурентните предимства на съвременния свят, без да осигурим

свободния достъп до образование

Всеки отпаднал от образователната система човек е един нереализиран шанс. И никакви доводи за цената на образованието не могат да бъдат съществени, защото това е проблем на обществото. Българските умове са прекалено малко, за да ги губим по финансови причини. Това, разбира се, се отнася и за средствата за наука и БАН и всички други злободневни теми, по които БСП нееднократно е говорила и настоявала за отговорни решения.
Пенсионната система не може да допуска изключение. Няма човек, чиято смърт в мизерия да е оправдана. Не и през ХХI век в европейска държава. Преходът ограби нашите родители и на мястото на скътаните им пари за черни дни остави дебелоочието на приватизацията и арогантността на непонятното богатство на малцина. Нашата България не може да си позволи пенсиите да са по-малки от минимума за оцеляване. Другото е геноцид и целенасочено

изтребване на "ненужни" българи

Ние - социалистите, трябва да върнем на нашите родители надеждата за справедливост.
В политиката за вътрешна сигурност държавата трябва да гарантира свободата и имуществото на всеки български гражданин. Това означава реална борба с организираната престъпност (а не само с онази част, която конкурира "нашите момчета"). Това означава защита на домовете ни от бандити, но и от полицаи, които се разхождат над децата ни с пушки, защото са объркали адреса. Това означава справяне с дребната улична престъпност, а не показни акции с телевизионни камери. Това означава реално осъдени бандити (на мястото на досегашния принцип: "В рейса има бандит, значи ще арестуваме всички в рейса").
Дойде времето, когато БСП трябва ясно да изведе своите жалони и да постави ясни политически и социални цели. Разбира се, тези цели са разработени достатъчно коректно в програмата на партията, приета преди около година. Продължава разработването им в цяла серия нови документи, насочени към заседанието на конгреса през октомври. Нашето общество обаче става все по-малко четящо. Сега трябва популярно да се заяви онзи

праг на социална чувствителност

от който ние няма да отстъпим. И той трябва да е достатъчно висок. А ние - членове, симпатизанти и ръководство на партията, трябва да заявим нашата готовност този път да стигнем докрай. Този път ние няма да позволим на група политически еднодневки и бърборковци да се гаврят с народа ни и след това да си измиват ръцете отново с нас. Предстоящият конгрес на БСП през октомври ще изпълни функциите си само ако даде на партията нови хоризонти, а на обществото ясни послания за отговорността ни към социалните низини.
Аз не искам повече да бъда прагматик. Искам ние да сме онези мечтатели, които ще дадат социални хоризонти за след 20 или 30 години. Сигурно някои ще питат: "Като толкова знаете, защо не го направихте, като бяхте на власт?" Моят отговор е прост: когато бяхме на власт, направихме много неща и още повече не успяхме. Но БСП е социалдемократическата партия на България и остава

единственият реален коректив на властта

С всичките си противоречия и проблеми ние оставаме най-голямата и добре организирана партия в измъчената ни от прехода държава. Проблемът на днешна България не е толкова в това, че се управлява от двама полицаи, а в очевидния факт, че те са лоши полицаи. Те не умеят дори това, което би трябвало да е тяхна професия. Ние сме единствената политическа сила, която може да върне на България свободата на словото, демокрацията и просперитета.
Нека започнем новия политически сезон с нова енергия и воля за победа.