Трети март и покушението срещу историята

Боян БОЙЧЕВ

Коалицията на войната и подкрепяното от тях правителство на Посолството поискаха смяна на националния празник - от 3 март да стане 24 май. Това е поредната стъпка към окончателното закриване на държавата и превръщането й в колониална територия. 

Водени от патологична русофобия, днешните управляващи блюдолизци не се свенят да посекат датата, която всеки нормално мислещ непредубеден човек отбелязва като ден на нашето Освобождение. 

Сигурно не си дават сметка, че без 3 март днес щяха да носят фесове и да говорят на турски. Което може би нямаше да ги притеснява, те са свикнали да служат на чужди интереси. 

Трети март дава началото на нашата свобода. На картата след пет века отново я има България. Това е важното. Датата не е спорна. Тя е безспорна в българската история. И може би днес не си даваме ясна сметка колко дълго са вървели към този момент онези наши достойни предци, възрожденци, посветили живота си на свободата и жертвали се за нея. 

И колко различни са те по мислене от днешните политици... Не че тогава не е имало продажници, колко българи успешно са въртели алъш-вериш с турците. И Левски, и Стефан Караджа са осъдени на смърт от българи, заемали постове в Османската империя. 

Днешната подмяна на празника е грозно политическо решение, част от плана да бъде изтрита паметта за всичко руско у нас. Необяснимо е как една нация поставя под съмнение възстановяването на своята държавност. През последните години бяха направени толкова манипулативни опити да бъде пренаписана българската история. Да бъде подменено нашата ДНК, в която славянските корени, православието и кръвната връзка с Русия са ключови. Да бъде подценена нейната роля в освобождението от така нареченото днес "османско присъствие", което, разбирате ли, не било толкова лошо... Каква гавра! 

Именно с Русия са били свързвани надеждите на поколения българи за освобождение. Това ни казват народните песни, това ни казват словата на нашите възрожденци. 

Руско-турската освободителна война не се води заради интереси. По думите на проф. Андрей Пантев, това е "най-честната война в историята на целия европейски XIX век". Войниците на Александър II оставят костите си по нашите земи, защото са дошли да помогнат на един братски славянски православен народ, който страда, който е поробен. Трудно е да си представим какъв ентусиазъм е царял в руското общество при вестта за обявяването на войната. Само за сравнение, докато руските войски се борят за нашето освобождение, британски кораби прехвърлят армията на Сюлейман паша, след което той опожарява Стара Загора, посича местното българско население и се отправя към Плевен през Шипка.  

Манипулаторите казват, че Русия имала интереси и затова започнала войната. Но никой не иска да умира за интереси, хората умират за кауза. А тази кауза е свободна славянска православна България.

Интереси имат днешните управници. Интерес да са слуги на Запада срещу тлъсти банкови сметки и власт.

И в тази връзка, националният празник ли е най-големият проблем пред най-бедната, пропита от корупция държава в Европа?

Достойните хора изпитват признателност. Благодарение на Русия сега ни има на картата. Недостойните се нагаждат според политическата обстановка. Подмяната на националния празник е покушение срещу нашата история. 

Безспорно 24 май е светла дата. Но той е народният празник. Празник на културата, на българския дух. На славянската, не само на българската, писменост и култура. И ако ние сме дали на "вси славяни книги да четат", то кое ни дава право да обсебваме 24 май за национален празник? Този ден се отбелязва в Русия, Сърбия, Беларус, Черна гора, Чехия, Словакия и други страни. 

Проучванията, направени през последните няколко дни, категорично показват, че хората са срещу промяната на националния празник. Това едва ли ще спре управляващите, защото те неведнъж вече доказаха, че за тях думата на народа е без значение. Значение имат само заповедите от Посолството. 

Можем да ги спрем ние, като им напомним, че думата на народа стои над всичко, и ги принудим да си подадат оставката.