Смъртоносното дясно

Юри МИХАЛКОВ

В гръцката железопътна трагедия с 57-те загинали има един скрит виновник, който остава зад кадър заради порочната политкоректност. И този виновник не е просто дясната политика, а дясното мислене изобщо, капитализмът като такъв. Някои ще възразят, че при капитализма на Скандинавия, Централна или Западна Европа такива железопътни касапници не са случвали. Вярно е, плюс че в гръцкия случай, освен човешка грешка, имаме вероятно и типична южняшка небрежност.

Но това не отменя главното - влаковете край Лариса бяха сблъскани челно от дясната политическа мантра, от капитализма убиец. И не просто защото сегашното гръцко правителство на Кириакос Мицотакис е дясно. 

Първо, гръцките железничари разкриха, че исканията им за съвременни технологии за безопасност постоянно са били хвърляни в кошчето. По линията Атина-Солун не работели сигнализацията и дистанционното управление. И всичко се оставяло на човешкия фактор. Само че за да се въведе или подобри такава сигнализация и управление от разстояние се искат пари - и вероятно немалко разходи. А дясното мислене не обича харчовете, особено когато може да мине тънко и разходите бъдат заменени от човека, дори и с опасност за живота му. Разходите, които са необходими за по-добра работа и особено за безопасността на работната сила, дясното мислене в нашите политически ширини направо  смята за разхищения. 

Второ, оплакаха се гръцките железничари и от липсата на по-добро обучение. Ето, началникът на гарата минал едва двумесечен курс на обучение, което едва ли е достатъчно да управлява безопасно поверения му участък. Само че за едно продължително качествено обучение ще трябва също разходи - заплати за него и обучаващите го служители за дълъг период от време без бърза възвръщаемост, харчове по поддържане на материалната база за подготовката, която също не носи "скоростна" възвръщаемост. Ще трябват и тестове за получената квалификация, дообучение, ако кандидатът не е издържал теста, търсенето и на други кандидати, ако досегашният кандидат се е провалил. Все "бягане на място", което не носи печалби, казва си дясното.  

Оплакаха се железничарите, че не се назначава постоянен персонал. Макар да е работил в системата на железниците, в един момент бъдещият началник на гарата е трябвало да я напусне, защото станал излишен. Тръгнал да си търси хляба в друг сектор. На това капитализмът му казва "социална или трудова мобилност". След това пак се върнал в железниците, които изпитали недостиг на персонал. Впрочем според дясната терминология такова лашкане на кадрите или на човешките ресурси също минава за нормална "работна мобилност" в условията на свободния пазар. Но точно срещу това с пълно основание негодуват гръцките железничари. 

Освен това, макар и новак, преквалифицираният началник на гарата е бил на дежурство без надзорник. Не се споменаваше да е имал и помощник, който също да му открие грешката. Е, как дясната политика ще увеличава щата и ще търпи постоянен персонал, след като заради натрупания опит и  по-високата му квалификация на такъв персонал ще трябват и по-високи заплати, осигуровки, колективни договори, надбавки или други разхищения. За предпочитане е пестене на разходи от по-малък персонал или от честата му смяна, какъвто е случаят с началника на гарата, от съответно по-ниското му заплащане.  

Очевидно гръцките железници плачат за ляво мислене и повече социализъм без мантрата за тлъсти и бързи печалби.    

Вестник "Катимерини" сравни гръцката жепе мрежа с тази на България и Египет. Дали не е само въпрос на време дясната мантра да сблъска челно два влака и у нас?