Разфасоват България
/ брой: 163
Юри Михалков
Щом нашенските западнофили напират за разглобяването на Паметника на Съветската армия, ще трябва да разглобят и съвременна България. Да харижат на Гърция южната й част чак до Пловдив. А части на Странджа и Сакар планина да демонтират в полза на Турция. Защото между тези два момента има пряка причинно-следствена връзка.
От достигналите до нас исторически свидетелства научихме, че през 1944 г. Великобритания и САЩ са крояли планове да разпарчатосат страната ни като хитлеристки съюзник. Предвиждало се да ни отнемат северните Родопи и южната ни граница да минава малко под Пловдив. Това всъщност е било териториално искане на гръцкото правителство в емиграция, а Лондон и Вашингтон били готови да го задоволят като възнаграждение за гърците, че са воювали срещу Хитлер. Мислело се е с български земи да бъде възнаградена и Турция заради неутралитета й през войната. Имало е вариант да й бъдат подарени Странджа и Сакар планина, да бъде създадена Балканска федерация воглаве с Турция или временна англо-американска окупация, която впоследствие да бъде дадена под турски суверенитет. И страната ни да се смали горе-долу до Княжеска България.
Всичко това е спряно от СССР и неговата армия, след като разузнаването му надушва пъклените планове срещу на държавата ни. "Агресията" на Кремъл от 8 септември всъщност спасява територията на страната ни в съвременните й граници. И ако сега не се вайкаме, че отново граничи съм себе си, това е заради този войник с вдигнатия автомат най-отгоре на паметника. И заради геополитическите интереси на Москва, които съвпадаха с българските съдбовни въжделения.
Монументалните паметници имат многопластови значения. Днес Паметникът на Съветската армия не е вече символ на комунистическото ни минало, което си отиде и няма как да се върне. Той е символ на нещо по-висше от една историческа епоха - на спасението ни ни от поредната териториална касапница.
Така че, безродни българофоби, сложете ръка на сърцето си и признайте, че съхранената целокупна България не ви е по сърце. Че искате бъдещите поколения да бъдат невежи за нейното спасение и миналото й. Че повече на сърце вие касапницата да се бе случила, но съветската армия да не бе влизала, а клетата ни държавица, макар и разфасована за сетен път, да бе останала в редиците на "цивилизования" Запад.