Михаил Тошков - от епиграмата и афоризма до карикатурата и гротеската
/ брой: 38
Михаил Тошков е всестранно надарен автор - поет, публицист, документалист (повестта му "Смъртта не е..." получи наградата за документалистика на Съюза на писателите), сатирик, художник. В каквато и област да се е изявил, непременно е оставял ярка следа след себе си. "Нов "Наръчник на агитатора" (изд. "Български писател") отново разкрива неотстъпното му пристрастие към сатирата, която сякаш е в кръвта му, проявява се в най-различни форми и превъплъщения - от епиграмата и афоризма до карикатурата и гротеската, т.е. всичко, което може да се вмести в кривото огледало и да отрази политическата некадърност и убийствената бездуховност на съвременната културна действителност.
Ако в шаржовите си портрети поетът е вещ познавач на характерното в портретувания, на детайли, определящи "аза" му, то в сатиричните миниатюри в "Нов наръчник..." той широко и безкомпромисно осветява негативите на родната (и не само родната) отблъскваща панорама. Политико-социалният момент е водещ, повтарящ се в различни образи, метафори, притчи. Тошков надниква и в най-тъмните кътчета на реалния ни бит, начин на живот, на действие, на поведение, на мислене и е "показал" как отвсякъде наднича грозното лице на живота.
Интересен е начинът, по който е конструирано съдържанието на книгата, която носи подзаглавие "вчера, днес и утре...": вляво - огледалото на социалистическата действителност в миналото, вдясно - демократичното му отражение днес. Забавна трагикомична "гледка" - картината една и съща, само колоритът различен. Пример: в миналото - "Една партия, една държава, едно знаме развявахме"; сега - "Много партии без държава, но знаменосците без държава не остават". Или блестящата перифраза на демократичния еуфоричен лозунг "Времето е наше!", изродил се днес в "Бремето е наше!"
Нюансите в "Нов "Наръчник на агитатора" се движат в широк спектър - от закачливата реплика и фриволната усмивка през остроумния хумор до сарказма. Малцина автори са се осмелявали да засвидетелстват подобна открита гражданска позиция. Михаил Тошков отива и по-далеч - директно, без каквито и да е задръжки, сочи "кривиците" на демократичното ни общество и порядките в него, пронизвайки го с най-острите иглички на присмеха. Знаех, че авторът е непримирим, че има вроден талант да открива пошлото, лицемерието, умствената недъгавост, че не се съобразява с никакви величия, от каквато порода и ранг да са, но сега откривам, че притежава неизчерпаем енергиен потенциал, който не му дава миг покой. Словесните му стрели са винаги подострени, готови да се забият в предначертаната цел. В това отношение отдавна се е освободил от ползването на завоалираната метафора и литературния камуфлаж, които прикриваха истинската същност на нещата. Всичко в сатиричната му книга, образните превъплъщения, които той нарича "пермутации", лежи на конкретност, запазени са дори имената на персонажа. В този смисъл "Нов "Наръчник на агитатора" е в пълен синхрон не само с поставената идейно-художествена задача, но и с цялата творческа същност на автора.
----------
Из предговора към книгата
Заглавието е на редакцията