Свят на санкции

2021 г. ще остане в историята не само с появата на необичаен брой щамове на КОВИД-19, но и с налагането на непрекъснати санкции на различни държави. Няма значение дали са бедни или богати. Само защото някой не е съгласен с политиката, която се води, било то и на територия много далеч от неговата, веднага се слагат забрани. Няма значение, че народът сам си е избрал управляващите, след като те не изпълняват безропотно заповедите на силните на деня, те са лоши. Взели са властта чрез измами, чрез фалшифициране на вота. Народът там страда, смазван от диктаторски ботуш. Тези лъжи се разпространяват по световните медии и се намират такива, които да вярват. Всеизвестен факт е, че една лъжа, повторена няколко пъти, започва да се приема за чиста истина. А това, което в действителност се случва, е, че именно заради външната намеса жителите на тази или онази страна страдат.

Отношенията между различните световни лидери могат да се разгледат по два начина. Първият е добре познат от близкото минало.

Строг родител - непослушно дете

Това е традиционният случай, когато една силна икономика решава, че трябва да определя дневния ред в държава, която може само да ѝ е от полза. Примери колкото искаме: САЩ - Куба, САЩ - Венецуела, САЩ - Никарагуа, САЩ - Салвадор, САЩ - Афганистан, САЩ - Камбоджа. С първите три испаноговорящи страни американците удариха на камък. Така и не разбраха, че каквото и да предприемат, хората там не се продават и не се поддават на изнудване. Дори и в най-трудните си и тежки периоди не отстъпиха от принципите си, търпяха хулите и санкциите на всички развити и най-вече "демократични" лидери и... свикнаха. Вече с нищо не могат да бъдат изненадани. Научиха се сами да се справят или да си помагат с други "низвергнати" и изпаднали в немилост. А това ги прави само още по-силни. Не разчитат на външна подкрепа, на подаяния. Те искат да бъдат управлявани от леви президенти и никой с нищо не може да им наложи убежденията си.

От ЕС също решиха да се намесят, за да не разсърдят американските си приятели. На 16 декември трябваше да се обсъжда в Брюксел нехуманното отношение към кубинския народ, да се предприемат мерки и от Стария континент. Вероятно в знак на благодарност, че по време на първата КОВИД-вълна именно лекарски екипи от Острова на Свободата помогнаха на своите италиански колеги да се справят с кризата. 

Изненадваща бе новината от миналата седмица, че Щатите са решили да наложат санкции на Салвадор. Най-престъпната централноамериканска страна, управлявана от крайнодесен популист, следователно "човек на американците", сега ще стане още по-бедна и, вероятно, по-престъпна. Дали 37-годишният президент Найиб Букеле не е сбъркал някъде и нарушил нечии интереси? Предстои да разберем.

През лятото стана ясно, че след изтеглянето на натовските войски от Афганистан талибаните бързо взеха властта и... веднага им бяха наложени санкции. Въпреки че излязоха няколко доклада, че страната е икономически много зле, че ако продължават така до няколко месеца голяма част от населението ще умре от глад, това не трогна света. Дори Европейската комисия се застъпи за още по-строги санкции. Още не чули, не видели какво ще се случи и започнаха да обясняват как правата на жените ще бъдат потъпкани.

Причините, поради които наскоро бяха наложени санкции на Камбоджа, са: нарушаване на човешките права и засилени търговски отношения с Китай. Отново ни напомня за размахването на пръст и наказанието, че някой не слуша. Това малко кралство е слабо развито в икономическо отношение и основният износ е за САЩ, Канада, Великобритания и Германия. Откажат ли да купуват дрехи, дървесина, ориз, тютюн, народът е обречен на глад. Но нима хората са важни, когато става въпрос за политически интереси?

Вторият вид отношения са по-отскоро. Те напомнят на мерене на сили и

инат между съученици

САЩ, Канада, Австралия, Великобритания, ЕС - Китай, ЕС - Беларус, САЩ и ЕС - Русия. Тук вече е много интересно, защото губеща е не само едната страна. Китай се оказа новият враг номер едно на демократичните и силни икономики. Затова започна да се говори за дипломатически бойкот на Зимните олимпийски игри. Разбира се, важната опорна точка за нарушаването на човешките права се споменава в и извън всякакъв контекст. Но Китай не трепва.

Русия от десетилетия е свикнала с обвинения и пропаганди. Сега, когато тя "отвръща на удара" и Европа си даде сметка, че не е в неин интерес да си навлича гнева ѝ, постепенно един по един премиери и президенти започнаха да апелират за промяна в отношенията.

Беларус също не се стресна от заплахите и наказанията на ЕС. Президентът Лукашенко обяви контрасанкции - няма да се внасят стоки и суровини, няма да се харчат едни излишни 350 милиона евро за чужди стоки, а ще се фокусират върху национално производство.

Към момента държавата, която се осмелява открито да се бори със САЩ според техните правила на играта, е Иран. "Американският режим няма право да издига знамето на правата на човека и да обосновава с това въвеждането на санкции срещу държавите", заяви заместник-ръководителят на съдебната власт, отговорен за международните въпроси и правата на човека, Казем Гариб Абади. "На тази основа ние взехме решение да включим в санкционния списък физически и юридически лица от САЩ, имащи отношение към нарушаването на човешките права", допълни той.

В заключение само можем да добавим, че не е важно кой на кого, защо и как налага санкции. Нали уж всеки се стреми да направи живота на хората по-добър. Или поне в това се опитват да ни уверят. Ако наистина някой го е грижа - да намери друго решение, а не жертва да бъдат тези, които стоят далеч от властта. Те са тези, които търпят глад, лишения. Който иска да си мери силите и да се покаже като добър политик - да го прави на друг терен.

На Щатите трябва да им бъде пределно ясно, че който води война на няколко фронта, рано или късно я губи. Дори в началото да разполага с много съюзници, накрая остават единствено много врагове. Какво излиза? Твърди се, че в една страна се нарушават човешките права, във втора, в трета... Навсякъде, освен в САЩ. А може би ги е страх да погледнат какво става у дома? Току-виж им се наложило да се самосанкционират в много отношения.

В много части на света хората изпитват остър недостиг на храна и стоки от първа необходимост