Не искаме цветя, искаме права

Таня ГЛУХЧЕВА   

На 8 март се празнува Международният ден на Жената. Жената с главно "Ж". Жената в различните й роли - майка, домакиня, съпруга, партньор, правеща кариера... Списъкът е безкраен. В продължение на 150 години в световен мащаб се говори и жените се борят за свободи и равенство. Какво е постигнато? Къде е мястото на жената днес в обществото и политиката?
Векове наред тя е вдъхновявала художници, поети, писатели. Била е както боготворена, така и демонизирана. До края на XIX век основната й роля била да се занимава с домакинска работа и да отглежда деца. А единственото й развлечение - да ходи на църква или да се събира с приятелки. Темите, които могли да обсъждат, били ограничени, а мисълта да отидат да гласуват звучала нелепо.  
Не са малко хората, които отричат празника 8 март. Свързват го с определен политически режим и не си правят труда да прочетат малко повече или само да видят в колко държави се празнува - без значение дали са развити или не.
Денят на жената се отбелязва от 1911 г. в Дания, Германия, Австрия, Швейцария и САЩ. Тази дата символизира почит към всички, които са се борили за повече справедливост. Да родиш без брак било позорно, а някои били принуждавани насила да встъпват в брак заради финансови интереси.
Няма как да се отрекат заслугите на Клара Цеткин, Роза Люксембург, Евита Перон, Индира Ганди по света, а у нас - на Елена Лагадинова. Вероятно малцина знаят, че в България през 1937-1938 г. не са смятали жените за граждани, те били граждани благодарение на мъжете - настоящи, бивши или починали.
Несъмнено един от плюсовете на социализма е, че жените постигат икономическа независимост от "силния" пол. Държавата им осигурява образование, работа, жилище, безплатно здравеопазване, платен отпуск по майчинство, място за децата в яслите и градините. Всичко това прави жената по-смела във всекидневието и безкомпромисна към лошото отношение на мъжете, домашното насилие, емоционалния тормоз. Също така в социалистическите парламенти в Централна и Източна Европа е имало по-голям брой жени, отколкото в западните държави по това време - 26% спрямо 12,5%.

С разпадането на СССР и преминаването към демокрация "феминизмът" се видоизменя заради неолибералния капитализъм. Неолибералните политики водят до огромно разделение в обществото - на много бедни и много богати, като първите са значително по-малко на брой от вторите. Това отново провокира зависимост на жената от мъжа. И така...

през XXI век жени са пребивани и убивани всеки ден

На много места все още жените живеят сякаш в миналото. Свикнали сме да чуваме как в арабския свят е "нормално" мъж да убие съпругата си, ако не може да го дари със син, да заповяда публично да бъде линчувана, ако му е изневерила. И, за съжаление, се приема за културна характеристика.
Но за това не се говори много, почти не се говори. Едва през последните години се обръща внимание на проблема.
В Аржентина през 2015 г. се основава феминисткото движение "Ni una menos" ("Нито една по-малко", б.а) в знак на протест срещу убийствата на жени от ревниви приятели, годеници, съпрузи. И става ясно, че на всеки 30 часа една жена бива убита. През 2020 г., по време на пълното затваряне на страната заради пандемията, само за 14 дни са били убити 11 жени.
От Аржентина движението набира скорост в цяла Латинска Америка. Това е сериозен проблем за континента, в който всекидневно изчезват жени.  
На 8 март 2020 г. в столицата на Чили бе проведена най-голямата манифестация. Над 2 милиона жени протестираха срещу половото неравенство и дискриминацията. Те посветиха песни и отдадоха почит на убитите, изнасилените, изчезналите и осакатените жени. Плакатите, които носеха, бяха с надписи: "Не искаме цветя, искаме права".
Колкото и парадоксално да звучи, днес именно западноевропейските консервативни десни и съвременните крайнодесни популистки партии, които исторически ограничават жените и като цяло са против еманципацията, се грижат повече за жените. Предлагат повече финансова помощ за майките, стимулират раждаемостта, оставайки верни, до известна степен, на идеите за традиционното семейство.
България е сред малкото страни, в които лява партия твърдо отстоява тези изначално леви принципи. Същевременно левите либерални партии в Европа поставят на преден план други проблеми, като осигуряване на по-добър живот на бежанци и имигранти, проблемите на хомосексуалистите, глобалното затопляне и др.

"Десни" ли са феминистките на XXI век?
 
В никакъв случай. Десните, както и крайнодесните жени популисти са най-големите антифеминистки. Освен това те обвиняват феминистките за съвременните проблеми в Европа - появата на голям брой хомосексуалисти, ниската раждаемост, високия процент на аборти, разводи или двойки, живеещи без брак, застаряването на континента и "замърсяването" на културата от страна на бежанците. Трудно преглъщат факта, че ако не са били феминистките движения, едва ли днес щяха да са там, където са. Тяхната амбиция е да "бият" мъжете на собствения им терен.  
Съществената разлика между феминистките и крайнодесните популистки е, че първите се борят за равни права на всички жени без значение на раса, цвят на кожата, националност, а вторите - за по-добър живот на местните жени в конкретната страна, в която живеят.
За повече от век и половина много права са извоювани. Дори и тези, които най-яростно ги отричат, днес се възползват от тях. Но, ако не са били феминистките движения, вероятно все още щяхме да сме обикновени домакини (нямам нищо против жените, които са избрали да бъдат такива). Но отдавна мястото на жената не е (само) в кухнята.