Раздута ли е наистина системата ни от вузове?

Още три от останалите до момента 7 самостоятелни колежа в България ще бъдат повишени в ранг, ако МС предложи на парламента да ги преобразува в специализирани висши училища. Проектите за решения за това са обнародвани в сайта на МОН и становища по тях се събират до 29 юли. Намеренията сега няма да се изпълнят, но ако след няколко месеца станат факт, мрежата от 51 висши училища в малката ни държава ще изглежда още по-красиво: 29 университета, 6 академии, 8 специализирани висши училища, 4 колежа и 4 военни вуза.  
Колежите у нас по закон имат право да обучават в най-ниската степен на висше образование -

"професионален бакалавър по..."

не и бакалаври и магистри, макар че някои от тях необезпокоявани от контролни органи обявяват в сайтовете си обучение за тези две по-високи образователни степени. "Професионалният бакалавър по...", който е всъщност предишното полувисше образование и се учи обикновено 3 години, отдавна дразни душите на колежанските дейци. Не е престижен и не блазни достатъчно кандидати. Затова и напъните на колежите да се превръщат в специализирани висши училища са очевидни. Първенец е УниБИТ, който за годините на прехода от колеж мина през специализирано висше училище и стана университет. Три други колежа също се издигнаха в ранг - бизнес колежът в Ботевград, а в последните години - този по застраховане и финанси в София и агарният колеж в Пловдив. На един не му провървя - по "Телематика" в Стара Загора, и той бе закрит след две последователни отрицателни акредитации.   
Сред новите три кандидата са единственият държавен колеж - Колежът по телекомуникации и пощи в София, и два частни - Европейският колеж по икономика и управление в Пловдив и Международният колеж в Албена, който де факто е в Добрич, а сега иска да стане висше училище във Варна. С неговата досегашна акредитация, пак необезпокояван от никакви контролни институции, се афишира и събира студенти и International university college, чиято табела се е опнала пред очите на всички при входа в София на "Цариградско шосе". Иначе той в сайта си се представя като "Висше училище международен колеж, IUC". А редом с откровено изложения документ от акредитацията на Международния колеж в Албена се мъдри следният запис: "IUC е създаден с решение на Народното събрание и е акредитиран като Висше училище от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА)". Интересно, Народното събрание на чия държава е създало IUC и коя НАОА го е акредитирала - във всеки случай не са тези на България. 
И трите проекта за преобразуване в по-висок ранг,

разбира се, са одобрени от НАОА

което по закон им дава карт бланш да продължат процедурата през МОН към МС и парламента. За съжаление в сайта на агенцията директорията "Решения по проекти" не се отваря и няма как човек да се запознае с въпросните одобрения.
В докладите на МОН към трите предложения пише, че и трите колежа са изпълнили изискванията на Закона за висшето образование за наличен преподавателски състав на основен трудов договор, включително хабилитиран. Обикновено това е основен проблем, който винаги се установява със закъснение, особено при откриването на нови висши училища и факултети - преподавателите им масово са "приходящи", сиреч работят на заплата в някое държавно висше училище или институт на БАН, а паралелно си докарват някой лев с пътуване насам-натам из България. Видя се и с открития през 2010 г. Европейски политехнически университет в Перник, който тази година вече получи отрицателна оценка от НАОА и за петте си професионални направления. А най-добре се вижда от статистиките на НСИ, където обявените от вузовете преподаватели са с около 7000 повече от тези на основен трудов договор. Което ще рече, че 7000 души преподават не само на едно място. По времето на министър Даниел Вълчев в просветното министерство бе създаден регистър на преподавателския състав, но тутакси бе засекретен само за служебно ползване, според обяснението тогава - "за да не се излагат пред хората колеги, които работят в 7 вуза". И понеже в България явно се полагат големи грижи да не се показват "такива излагащи работи",

по-добре е да се излагаме по света и у нас

със спадащо качество на обучението, с "куфарно" образование и с наукообразни фрази вместо вузовска наука. Пази, Боже, това не се отнася за споменатите нови кандидати за специализирани висши училища.
Според данните от последното издание на рейтинга на висшите училища - за 2013 г., на основен трудов договор в колежа в Албена например са 83.33 на сто от преподавателите, а в пловдивския колеж 75.76% - сиреч, всеки четвърти е приходящ. За 2013 г. студентите му са 2531, а ако се трансформира, капацитетът му е 3600 студенти! Неистовите напъни за промяна на статута на колежите в специализирани висши училища вероятно се дължат и на перспективата да обучават магистри и докторанти, което повишава не само престижа на ВУЗ-а, но и... печалбите му, доколкото магистърското обучение е по-кратко и по-скъпо от бакалавърското. За докторантите не говорим, понеже трите колежа например според данните от рейтинга се представят в различните направления с нула научни статии и нула цитирания.
Прави впечатление обаче, че и трите споменати колежа спадат към областта на икономика, мениджмънт, администрация и управление (колежът по пощи - с единия си факултет). Спадат точно към това професионално направление, в което и статистика, и министерство, и работодатели отчетоха неотдавна огромен излишък на дипломирани кадри, които нямат задоволителна реализация на пазара на труда и често работят не по специалността си и дори не като висшисти. Само Колежът по телекомуникации и пощи е в известна степен специфичен със сферата си на дейност и с подготвяните кадри. Макар че и от неговите випускници според данните в рейтинга едва 18,25 % работят като висшисти. От завършилите туризъм в "Албена" процентът е 11,9. Тогава не е много ясно как се планират нови над 3300 бакалаври и магистри по икономика, администрация, мениджмънт в Пловдив и още над 1000 по икономика, администрация и туризъм в Албена, пардон в Добрич, сиреч във Варна? При това в този колеж през 2013 г. има 963-ма студенти, а НАОА му дава капацитет за 2000. Ако наистина са нужни, как се връзва това с всичките констатации, конференции, форуми и тази година включително, в които експертите и бизнес организациите се надпреварваха да ни убеждават в обратното? Едно от двете неща е погрешно - или приказването за неефективна и раздута система, или откриването и постоянното преобразуване "нагоре". И е добре най-сетне да се каже кое?
В проекта за Стратегия за висшето образование до 2020 г., който МОН предложи в парламента, се предвижда слагането на някакъв ред, като висшите училища бъдат разделени на няколко класически многопрофилни университета и на специализирани висши училища. Степента "професионален бакалавър по..." е набелязана да отпадне. При това трябва да се реши и въпросът с колежите, но ако те наистина останат само 4 в близко време, тогава трябва да се мисли дали изобщо са необходими в системата на висшето образование? Самата стратегия пък явно пак ще остане "за някой друг път".
И така до края на света по познатата от години схема - медиите отразяват обективно нарушенията във висшето образование, които на всичкото отгоре не се съобщават от съответните институции, докато ректори, професори и доценти от уж "засегнатите" вузове се държат като ощипани моми и твърдят, че са по-бели от снега. Най-парадоксалното е, че държавата е безсилна да санкционира частните висши училища, ако имат нарушения. И докато медиите и неправителствените организации са останали сами в битката за наистина качествено висше образование, а "битката" на държавата се свежда до писането на поредна стратегия, която ще събира прах в нечие чиновническо чекмедже, всяка година 10 000 млади българи заминават да учат в чужбина. Най-перспективните, най-будните и най-добрите български ученици. Не е ли това бунт срещу системата и червен картон към "отговорните" институции и към вузовете, в чиито аудитории влизат и тройкаджиите?