Петя Панева: Ще направя всичко възможно да продължавам да се развивам

Интервю на Надежда УШЕВА

ПЕТЯ ПАНЕВА е родена на 14 юни 2000 г. във Варна. Учи в НУИ "Добри Христов" в морската столица със специалност ударни инструменти и е към школата по народно пеене на Павлинка Тодорова. От 4-годишна пее във вокална формация "Бънджи сингърс". После - към Народния детски хор към Музикалното училище, а след това взима и индивидуални уроци по народно пеене. Била е част от ДФА "Филип Кутев", а по повод 70-годишнината му бе специален гост-солист на концертите в Добрич и Варна. Пяла е в хор "Ваня Монева" под диригенството на маестрата, в ансамбъл "Одесос" при МВР - Варна, във фолклорна формация "Изгрев" и др. Има записи с Оркестъра за народна музика на БНР. Явява се на много конкурси, на които печели предимно първи и специални награди. Сред тях са "С песните на Калинка Вълчева", където грабва голямата награда; конкурсът на името на Вълкана Стоянова, който я отличава със специалната награда. Панева става големият победител в "Гласът на България" по БиТиВи миналата година.

- Петя, ще откриете тазгодишното издание на Фестивала на фолклорната носия в Жеравна, където ще представите най-новата си песен и хоро към нея... Как ви хрумна идеята?    

- Песента е много весела и запеваема, направих я за народа, като се съберат приятели, да им е хубаво и да се забавляват. Много ще се радвам песента и хорото да се наложат и по клубовете за народни танци. Това е именно целта за създаването на хорото. Първо ми дойде идеята за самата песен, после помолих баща ми да измисли хоро към нея, за да знаят хората какво да играят. Тя се казва "Тачовата".

- Bтората авторска песен ли Ви е след "Елена"? 

- Не, имам и други авторски песни, просто допреди предаването не бяха придобили голяма популярност. Сега, като ходя по участия, пея и тях, за да може и те да се разпознават като останалите. 

- Как се промени животът Ви след участието в "Гласът на България"?

- Определено се промени много интензитетът на работата ми, тъй като в момента почти всеки ден имам изяви и пея на различни места из страната, и не само. Това много ме радва, защото именно участието в "Гласът на България" ми даде възможност да се срещам с изключително много хора, в различни градове, по разнообразни поводи, както лични, така и професионални - фестивали, големи концерти, културни празници. Пеенето и всички тези ангажименти са удоволствие за мен, моето хоби. Това ме прави щастлива. 

- Доста изморително всекидневие имате. Как съчетавате всички задължения?

- Не мога да го отрека. В главата ми има много идеи за музика, която искам да създам и да издам, но времето не ми стига. Трудно е да съчетавам нещата, но не е невъзможно. Освен това уча в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" в новооткритата специалност "Музика", която обхваща още три подспециалности. По принцип сега трябваше да завършвам, но ще бъда втора година. Реално не ме товари толкова самият ангажимент, колкото цялото пътуване - един ден съм в един край на България, на следващия - в друг. Трудно е самото пътуване и придвижване, но човек, когато има желание, се мобилизира и успява. 

- Кое Ви зарежда и дава сили? 

- В последно време нямам никакво свободно и лично време, дори понякога съм толкова изтощена, че си викам: Боже, как ще събера сили да изляза на тази сцена. Знам, че хората ме чакат. Но в момента, в който се кача на сцената, умората изчезва. Хората толкова много ме зареждат. Виждам как публиката истински се радва да ме види. Най-големият ми заряд. Това ми дава сили и забравям моментално за изтощението си, колко дни и километри съм пропътувала. Няма нищо по-магично от сцената и от музиката. В най-трудните и в най-тежките мигове винаги музиката ме спасява. Тя е магия.    

- По всичко личи, че това е именно работата, която Ви окриля. Без която не можете... 

- Не си представям да правя друго никога.            

- Пеете само народни песни, популяризирате ги сред деца и млади. Ще пребъде ли фолклорът ни? Жив ли е? 

- И преди години, и сега се е слушала най-различна музика, всеки има различен вкус и предпочитания. Наблюдавам, че все повече млади хора истински се вълнуват от народната музика. Особено сега, когато имам възможност да пътувам повече и да се срещам с най-различни хора, мога смело да кажа, че те се радват, зажаднели са за фолклор. Ако ли пък самата аз допринасям за този интерес, ще съм много щастлива.

Другото, което ми прави голямо впечатление, и не мога да повярвам, че се случва, е изключително многото малки деца от 4-5- до 10-годишна възраст, които са големи мои фенове и като цяло почитатели на народната музика. Дори наскоро имах по-голям концерт и след него ме чакаха масово малки деца за снимки. Те споделиха, че денонощно слушат мен и народна музика. Това много ме развълнува, още повече, че е доста трудно да привлечеш и задържиш вниманието на дете в подрастваща възраст, и то точно към народна музика. Да дойдат и да ми кажат: Слушаме те по цял ден и те следим. Дори ми подаряват картички с ноти, с моите имена!

Щастлива съм, че по някакъв начин помагам подрастващото поколение, и не само, да започне да харесва народната музика. Да се възроди. Защото тя няма как да изчезне. Макар и да има моменти, в които да се слуша повече или по-малко, това е нашата идентичност, нашата същност. Ние сме българи, няма как да загърбим нашата си музика. Може би зависи от нас, изпълнителите, да я налагаме повече, за да може да се слуша. 

- Справяте се чудесно. 

- Не е лесно, защото както има хора, които харесват народната музика, така има и такива, които не я обичат. Имала съм случаи, в които отивам на участия и хората ме питат дали няма да има нещо по-така. Не, няма да има - отсичам. Аз представям и залагам на фолклора. Защото смятам, че в него има най-много смисъл. Ако това ви харесва - супер, ако не - може да повикате, който друг поискате! 

- От доста малка се занимавате с музика, учили сте ударни инструменти, после се ориентирате към народната песен. Как Ви грабна тя?

- Аз съм закърмена с музиката. В по-ранната ми детска възраст не приемах народната песен и повечето хора, като разберат, им е странно. Необяснимо е и за мен, и за моите родители. Един ден, в четвърти клас бях, когато моята учителка по музика Павлинка Тодорова ми каза: Искаш ли да пробваш в народния хор? Тогава учех в Музикалното училище ударни инструменти и изобщо народната музика не е представлявала никакъв интерес за мен. И не помня точно какво ми каза и с колко много молби ме е увещавала, но накрая ме накара да пробвам в народния хор и после малко по малко взе да ми харесва и започнах индивидуално. Аз самата не си обяснявам тази метаморфоза - как от едно дете, което изобщо не иска да слуша народна музика, става народна певица. 

- Помогнаха ли Ви участията в конкурси и фестивали за изграждането като изпълнител? Важни ли са те за един млад певец? 

- Изключително много са ми помогнали да стигна дотук. Благодарение на моите родители и на времето и средствата, които са отделяли толкова години, да ме водят на всеки конкурс, който съм пожелала. Това е едно от ключовите неща. Защото всеки конкурс, независимо дали ще ме разочарова или награди, дава незаменим опит. Умея и да печеля, и да губя.

Важно нещо, на което ме научиха моите родители, е да приемам всичко - и загубите, и победите, като стъпка напред в моето развитие. На първо място съм им изключително признателна, че са ме водили на всички конкурси, защото те са ми дали голям опит. Дори и когато участвах в "Гласът на България", отново родителите ми казаха: Отиваш, показваш им това, което си научила и което можеш, оттам нататък - и да спечелиш, и да загубиш, приемаш нещата, каквито са.

Участията са ценни за всички млади хора, които в момента тръгват по този път. Започват с конкурси, фестивали и да не се разочароват, ако не се получи от първия път, и при мен също не се е получавало. В началото съм имала и трети, и поощрителни награди, имало е и конкурси, в които изобщо не съм печелила. Важното е човек да трупа опит и да се показва.   

- В много крехка възраст имате завидни успехи. Как си го обяснявате? Занапред какво желаете да постигнете?

- За мое щастие, много от нещата, които съм си пожелавала и мечтала, се сбъднаха. Може би това е някакъв късмет, но се дължи и на огромния труд, който съм положила. Може би някои биха коментирали - много е лесно, отиваш там и там, и става това и това. Не е така. Успехът е резултат на системна работа и упоритост. Благодарна съм за всичко, което ми се случва, и си давам сметка, че това е много и го оценявам. Знам, че не на всеки се дава този шанс.

За себе си си обещавам, че няма да го пропилея и ще направя всичко възможно да продължавам да се развивам. Ще дам всичко от себе си много от нещата, които съм замислила, да се осъществят.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.