05 Ноември 2024вторник20:13 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Медии

Фалшива загриженост срещу неверни новини

Двойният стандарт за поднасянето на информация е по-страшен от авторите "призраци"

/ брой: 62

автор:Павлета Давидова

visibility 3020

Фалшива загриженост срещу разпространяването на неверни информации е заляла не само България. През последните месеци обаче показната битка срещу невидимия враг сякаш набра инерция, въпреки че резултатите от нея продължават да са все така нулеви. Страната ни има цял комисар по цифровата икономика и цифровото общество - Мария Габриел от квотата на ГЕРБ. До българското общество обаче достигат откъслечни данни какво се случва и как този й пост подпомага коректното информиране и развитието на технологиите в ЕС, а и у нас.

Приемането на прословутата General Data Protection Regulation (GDPR), или най-общо казано европейската регулация за защитата на личните данни, бе очаквана от много хора. Разпоредбите й обаче така и не разрешиха множеството проблеми в сферата. Голяма част от страните членки в ЕС се впуснаха да търсят начини как да синхронизират законодателството си. България постигна невероятна висота в

забатачване на ситуацията

Управляващото мнозинство набързо прие промени в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), но с тях внесе нова порция неясноти и усложнения. Голяма част от тях удариха най-силно журналистите. Както ДУМА писа, ЗЗЛД отваря врата за цензура, продуцирана от държавни органи и бюрократични структури. Дори се дава възможност хора извън журналистическата сфера да дават оценки и разрешения за медийни материали, източници на информация и т.н. По този ли начин управляващите смятат да борят фалшивите новини? Или просто си уреждат истинските разкрития за далаверите и сделките им да остават скрити? Предупрежденията на гилдията, синдикати, организации и опозицията не бяха чути. Дори президентското вето бе отхвърлено, без някой да се зачете в мотивите на Румен Радев. В момента ЗЗЛД е в ръцете на Конституционния съд, предстои да видим какъв ще е резултатът.

През това време еврокомисарката по технологиите бори фалшивите новини и обикаля училища, университети и каквото падне. Госпожа Габриел смело обяснява как измислени информации рушат обществото ни, самата тя превръщайки се в автор на такива, докато разпространява 

само едната гледна точка

Гледната точка на ГЕРБ, която удивително съвпада с тази на Вашингтон - Русия е злият гений, авторът на всички световни и национални фалшификации в медиите. Прекрасна реклама за руската пропаганда и хакери, между другото. "Заплахите за вмешателство в обществения дебат и манипулиране на изборите са по-реални от всякога. Необходими са координирани усилия и обмен на информация между всички страни членки, както и използването на системата за ранно предупреждение, ако искаме да сме успешни срещу кибер заплахите и дезинформацията онлайн", повтаря до откат гербаджийката. Дали дава като пример за фалшиви новини разкритите от медии и сайтове имотни далавери на съпартийците си? Или тепърва предстои?

Наскоро ДУМА припомни, че през 2016 г. образователният министър Меглена Кунева забрани в забавачките и училищата децата да бъдат въвличани в срещи от предизборната кампания за президент, като припомни, че законът забранява политическа дейност в училище. В края на 2017 г. МОН постанови достъпът на НПО до училищата да става само с разрешение на министъра, след като съпругата на президента Десислава Радева разговаря с ученици от училище във Велико Търново за националните традиции и новите будители. Това обаче не пречи на една от фаворитките на ГЕРБ да обикаля училищата и да категоризира източниците на фалшиви новини.

Медиите са поставени в 

неизгодната позиция

да избират - дали да са приятели на властта или да я разобличават. Вторият вариант ги поставя пред предизвикателството да се борят за финансиране и да бъдат зачеркнати от евросубсидирането, разпределяно от управляващите.

Доклади от чужбина предупреждават, че медиите у нас са контролирани от властта, собствеността остава неясна, а трудът на журналистите не само е подценяван, но и застрашава физическото и емоционалното им оцеляване. Но нима са ни нужни подобни статистики, щом го виждаме с очите си? Нима не е ясно отношението на силните на деня към журналистите? Всички го знаем - било то от медийните им изяви или от многобройните съдебни искове срещу журналисти и медии за непосилни суми.

Нароиха се автори "призраци" и анонимни дописки и сайтове. А все по-консуматорското поколение предпочита да се информира от интернет, от кратки и "екслузивни" дописки. Някои от онлайн потребителите дори не се замислят доколко могат да разчитат на даден сайт. Те търсят себе си и своите 

собствени мисли

във всяка информация. Все повече ограничават кръга от източници на новини, доверяват се само на собствения си усет. Писачите в подобни сайтове пък търсят повече посещаемост, съответно разчитат на жълтото и започват с "бомба", "шок" и т.н. Ровят се в мръсното бельо, създават романи и скандали...

Може би законотворците трябваше да се концентрират не толкова върху ограничаването на традиционните медии, а в регулирането на новите. Защото в онлайн пространството всеки може да прави почти всичко, което му хрумне. Може да съсипва животи, да раздава присъди, да измисля легенди... А слуховете са нещо страшно, с реални последици. Те могат да превърнат измислица в почти реалност, в "новина". Ако властта наистина иска да пребори фалша, трябва да се намеси в регулирането на онлайн информациите. Без да се превръща в цензор или всевиждащо око, ровещо личната комуникация на всеки. Но все пак - да даде шанс на засегнатите от драскачите да търсят правата си, когато са несправедливо оплюти или онлайн "осъдени".

МФ подготвя по-високи данъци и осигуровки

автор:Дума

visibility 662

/ брой: 211

МФ подготвя по-високи данъци и осигуровки

автор:Дума

visibility 610

/ брой: 211

Таксиметрови шофьори плашат с протести

автор:Дума

visibility 650

/ брой: 211

Повече фалшиво сирене произведено у нас

автор:Дума

visibility 680

/ брой: 211

Мая Санду преизбрана за президент на Молдова

автор:Дума

visibility 678

/ брой: 211

Русия обстреля райони с украински българи

автор:Дума

visibility 632

/ брой: 211

Наземна операция на Израел в Сирия

автор:Дума

visibility 702

/ брой: 211

Камала Харис води в анкета на гласували

автор:Дума

visibility 613

/ брой: 211

Трошенето продължава

автор:Евгени Гаврилов

visibility 707

/ брой: 211

Вотът с "трите К"

visibility 647

/ брой: 211

И пак вечният въпрос: Какво да се прави

автор:Анко Иванов

visibility 706

/ брой: 211

Една реплика на г-н Пламен Орешарски

автор:Георги Пирински

visibility 604

/ брой: 211

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ