27 Август 2024вторник14:25 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Технологии

Изкуственият интелект никога няма да придобие съзнание

Разликата с живите организми е, че те постоянно се променят и взаимодействат със средата

/ брой: 162

автор:Дума

visibility 662

За разлика от статичните компютри, живите организми постоянно се променят и взаимодействат със средата, което ги прави динамични системи. Съзнанието е неразривно свързано с тази динамика, твърди д-р Марк Витман. Мозъкът никога не остава един и същ от един момент до следващия, което е ключова разлика от компютрите, които остават непроменени. Изкуственият интелект не може да има съзнание, защото в компютъра хардуерът и софтуерът са разделени, докато в живите организми структурата и функцията са тясно преплетени и постоянно се променят.
Много учени и философи спорят дали един ден изкуственият интелект може да придобие съзнание. Някои смятат, че щом нашият мозък – биологична „машина“, която се състои от много свързани помежду си неврони – може да стане съзнателен, то и компютърът, ако е достатъчно усъвършенстван, също може да стане съзнателен. Тоест, ако компютърът е по-интелигентен, той би могъл да осъзнае, че е компютър.
Грешка е обаче мозъкът да се отъждествява с компютър. Те са напълно различни същности. Компютърът работи благодарение на електричеството, което преминава през чиповете му. Тези чипове не се променят с течение на времето. Компютърът може да бъде изключен и съхраняван в продължение на много години, след което да бъде включен отново и да работи както преди. Ученият Федерико Фаджин, който създава първите микропроцесори през 60-те години на миналия век, обяснява, че мозъкът и компютърът работят на напълно различни принципи: „Живият организъм никога не е една и съща физическа и психологическа единица от даден момент до следващия. Компютърният хардуер, от друга страна, остава една и съща физическа единица от момента, в който напусне фабриката, до момента, в който спре да работи“.
По тази логика изкуственият интелект никога не може да придобие съзнание. В компютъра има ясно разделение между хардуер и софтуер. В живия организъм няма такова разделение. Живата клетка непрекъснато взаимодейства със заобикалящата я среда, като обменя с нея материя и енергия. Мозъчните неврони общуват чрез електрически импулси и химически сигнали. Непрекъснатите структурни и функционални промени в мозъка правят невъзможно прокарването на ясна граница между неговата „хардуерна“ и „софтуерна“ част (т.е. структурата и функцията).
Съзнанието се базира на фундаменталната динамика на живите системи. Всяко наше преживяване е непрекъснат поток от събития, тясно свързани с физиологичните процеси. Например усещането за жажда и последващото облекчение от пиенето не е мигновено събитие, а в своята динамика продължава значително време. Съзнанието е неразривно свързано с времето и с постоянната промяна, която е присъща на живите организми. Компютрите, като статични системи, създадени от хората, не са способни на такъв тип преживяване.

Kaldata


Гените като букви: ИИ-моделът GROVER
може да „говори“ езика на ДНК

Само преди година учените завършиха пълното декодиране на човешкия геном, но трудностите в разбирането му все още остават. Изследователи от Техническия университет в Дрезден, Германия обаче са успели да направят нещо интересно – те са разработили ИИ-модел, способен да чете генетичния код като най-обикновен текст.
За да обучат GROVER, учените първо създават своеобразен „ДНК речник“, като разбиват целия човешки геном на най-често срещаните комбинации от букви. Това позволи ДНК да бъде представена като структура, наподобяваща нашия език с неговата граматика, синтаксис и семантика. Този подход е заимстван от алгоритмите за компресиране на данни, които също използват анализ на честотата на символите за оптимизация.
„GROVER буквално научил „езика“ на ДНК – точно както GPT моделите учат човешки езици, GROVER се е научил да „говори“ езика на генетичния код“, казва д-р Мелиса Санабрия.
Авторите на изследването демонстрират, че техният модел може точно да предсказва ДНК последователности и да извлича от тях биологично значима информация, като например идентифициране на места за свързване на протеини или определяне на генни промотори.
Освен това GROVER се е научил да разпознава и епигенетични процеси, т.е. дейност, която се извършва върху самия генетичен материал. GROVER може също така да открива скрити модели в ДНК, които се изплъзват на традиционните технологии. Изследването, публикувано в списание Nature Machine Intelligence обещава истински пробив в геномиката и персонализираната медицина. Сега учените ще могат да получат много по-задълбочено разбиране за човешката биология и причините за различни заболявания.

Kaldata


Титанична битка за гласове

Как ИИ проникна в предизборната надпревара на САЩ

ChatGPT се оказа в центъра на международен скандал.
На 16-ти август OpenAI съобщи за масово блокиране на акаунти, свързани с иранска операция за тайно влияние, която е използвала ChatGPT за създаване на съдържание, включително материали, свързани с предстоящите президентски избори в САЩ. В изявлението на компанията се отбелязва, че тези акаунти са били създадени от група, наречена "Storm-2035".
Операция "Storm-2035" е използвала изкуствен интелект за създаване на съдържание по различни теми, включително изборите в САЩ, конфликтите в Газа и политическите събития във Венецуела. Съдържанието на тези материали се разпространи чрез социалните медии и уеб сайтовете, позиционирани като новинарски портали, представляващи опозиционни политически възгледи.
От OpenAI подчертават, че повечето от публикациите, създадени в рамките на операцията, не са получили значителен отзвук, като са събрали минимален брой харесвания, репостове и коментари. Освен това тя установи, че дългите статии, написани с помощта на ChatGPT, почти не са били споделяни в социалните медии.
Съдържанието е създадено на английски и испански език и е публикувано в множество акаунти в X и Instagram. В някои случаи изкуственият интелект е използвал коментари от други потребители, за да засили въздействието.
Групата е използвала и изключително разнообразни теми, като мода и красота, за да създаде впечатление за автентичност на акаунтите и да привлече възможно най-широка аудитория. В допълнение към политическите теми Storm-2035 е използвала платформите, за да обсъжда правата на ЛГБТ, независимостта на Шотландия и присъствието на Израел на Олимпийските игри.
Операцията е една от тези, за които Microsoft предупреди по-рано. Според нея Storm-2035 активно се е опитвала и се опитва да влияе на различните групи избиратели в САЩ, за да подклажда хаос, да подкопава правителството и да сее съмнения в честността на изборите.
В отговор на засилените мерки за контрол, като блокиране на акаунти и намаляване на активността, нападателите са започнали да променят тактиката си, създавайки неполитическо съдържание и подменяйки популярни медийни портали. Meta и Google също съобщават за подобни опити от страна на други пропагандни и фишинг групи.
Тези събития подчертават нарастващата заплаха от външно влияние върху политическите процеси в различни държави, което изисква постоянно наблюдение и засилени мерки за сигурност на глобално ниво.

Kaldata

Тазгодишното вино ще е по-хубаво, но по-скъпо

автор:Дума

visibility 117

/ брой: 163

Цените по морето падат с 20%, сезонът продължава до октомври

автор:Дума

visibility 98

/ брой: 163

Кафето в Гърция рязко поскъпва

автор:Дума

visibility 94

/ брой: 163

Производството на сладолед у нас намаля драстично

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 163

Гърция подготвила нови социални мерки

автор:Дума

visibility 106

/ брой: 163

„Таймс“: Русия е близо до победа в Донбас

автор:Дума

visibility 94

/ брой: 163

Париж удължи ареста на Дуров

автор:Дума

visibility 106

/ брой: 163

Преговорите за Газа вървят към провал

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 163

"Пенчо бре чети..."

автор:Барбара Пейчинова

visibility 82

/ брой: 163

Размиване на отговорности

visibility 93

/ брой: 163

Потресаващо мълчание

visibility 105

/ брой: 163

Ще отпаднат ли "малките матури" след 4-и и 10-ти клас

автор:Дума

visibility 114

/ брой: 163

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ