На фокус
Добрев избра разума, но сълзите го надвиха
/ брой: 88
Половин година след като Николай Добрев ни напусна, негови приятели издадоха посветената на него книга "Избрах съгласието и разума". В най-трудния избор, който съдбата му възложи да направи, Кольо наистина избра разума пред слепите емоции.
Избра точните разчети и прогнози пред опасността от разруха в страната заради конгресен ентусиазъм.
Избра диалога пред силното си чувство за партийна чест.
Избра планираното бъдеще пред патоса на фалшиви герои с избелели байраци.
Предизвика нови избори вместо улични сблъсъци и погроми.
Така спаси не само страната и БСП, но и хората. Онези, които днес или го обичат, или го мразят, или не са чували за него.
Някой ще рече, че е бил темерут - щом предпочита да анализира, вместо да се втурне на барикадата... Вместо да пее или да плаче.
Тъкмо обратно. Добрев си остана много емоционален и истински мъж.
Истинските мъже плачат. Не от слабост, а когато не могат да преодолеят несправедливостта, когато не могат да помогнат в беда, когато са безсилни пред арогантността.
Той гълташе сълзите и те капеха вътре в него. Сълзите, идващи от неяснотата - защо интригантите стават все повече; защо все повече "другари" се грижат предимно за себе си, а не за общото и останалите; защо някои искат да спринтират напред, докато ритат другите по кокалчетата; защо за уж съпартийци е по-важно как ще изглеждат, а не колко са полезни; защо лошотията се среща по-често от доброто... И защо не му стигат силите да промени точно това.
Тези сълзи го надвиха.
В Гоце Делчев утре цветя ще му занесат онези, които му вярват и знаеха за сълзите му. И пак ще се запитат - толкова ли е несправедлив този свят, та всичките истински мъже да си отидат, надвити от преглъщана мъка... Докато пробивните, себевлюбени и дебелашко цинични простаци развяват байраци, правят пиар и обществено ненужна кариера.