Димитър Гилев: Една детска мечта се превърна в мисия на живота ми

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА

ДИМИТЪР ГИЛЕВ е роден на 14 октомври 1993 г.  в Свиленград. Произхожда от земеделско семейство. До 18-годишна възраст живее и се труди на село - "Тежкият труд ме направи борбен и упорит." Завършва история в ПУ "Паисий Хилендарски" в Пловдив. В учителската професия влиза през 2017 г., по заместване, в ПГССИ "Христо Ботев" в Свиленград. Година по-късно започва като редовен учител в своето родно училище СУ "Д-р Петър Берон" в Свиленград. Вече пет години е учител. На въпрос какво обича да прави в свободното си време, освен всичко, свързано с историята, отговаря: "За мен няма време извън историята." На 1 ноември Димитър Гилев получи наградата "Будител на годината 2022".

- Господин Гилев, след "Любимец на България", сега станахте и "Будител на годината" - хората са потвърдили признанието си към Вас, гласувайки отново, което означава и голяма отговорност. Как се чувствате като носител на тези престижни титли? 

- Тези две титли оставят доживотен отпечатък върху името ми. Това е огромна чест, която носи и тежка отговорност. Всеки успех ме променя. Ставам по-авторитетен, упорит, мотивиран и целеустремен. Ако досега съм давал сто процента от себе си, то занапред ще давам още повече. Най-голямата награда е народното признание. За всички тези години на раздаване се убедих, че има смисъл. Чувствам се щастлив и на правилния път!

- Очевидно историята, освен образование и любов, е и кауза за Вас. Съумявате да запалите и своите ученици, да ги накарате да се осъзнаят като горди българи, каквито май доста хора в днешно време не се чувстват. Как го постигате?

- Историята е моята мисия, моето призвание, моят живот! Старая се да преподавам тази необятна наука с чувство. Този метод на преподаване е отдавна потънал под прахта на забравата, а е особено важен! В това отношение считам себе си за реформатор в българското образование. Когато разказвам важни теми от славното ни минало, винаги съм изправен на крака, променя се дълбочината на гласа ми, дори очите ми се пълнят със сълзи. За да накарам учениците си да преживеят историята, първо трябва да я преживея аз, и то пред тях. Мисля, че успявам да го правя, а и не само пред учениците си, но и пред моите последователи в социалните мрежи. Така се разпалва родолюбие и се изгражда национално самосъзнание. Ключът е в историята!

- Историята е точна наука - основана на факти, събития, години, имена, в по-голямата си част твърде отдалечени като време, епоха, начин на живот, цели, идеали и т.н. Как помагате на Вашите ученици да запомнят този обемен материал, без да "зубрят"? 

- Аз съм почитател на откритите уроци. При всяка удобна възможност извеждам учениците си по исторически паметници или в близката борова гора край Свиленград, където потъваме в магията на историята. Старая се нагледно децата да се докоснат до миналото ни. За тази цел се обличам като хайдутин или легионер от епохата на българското Възраждане.

Сред природата показвам на учениците си как хайдутите са оцелявали в горите, какво са яли, пили, как са се крили, придвижвали, дори как са изнасяли ранен другар от бойното поле. В училище и на изнесените си уроци нося предмети от различни епохи. Предоставям шанс на децата да се докоснат до бита и културата на българите. Когато излезем от "скучната" класна стая и "сухия учебник", историята оживява и се открива един нов свят пред учениците. Свят, в който те биха искали да живеят.

Мотивирам децата да учат уроците си не наизуст, а да ги разказват с техни думи, да се потопят в миналото, така, както аз го правя, когато им разказвам. Много е важно да разберем, че историята не е стихотворение по литература или задача по математика, за да я учим наизуст, а наука, която ни позволява да бъдем себе си, да разгръщаме съзнанията и душите си, докато я предаваме на останалите.

- Вас кой Ви запали по историята и кога почувствахте толкова силно влечение към тази наука?

- Любовта ми към историята идва от самата история. Бях много малък на село, когато започна да ми става интересно как са живели баба и дядо. А техните родители, а тези преди тях? Намерих стари вестници от социализма и започнах да чета. Стана ми още по-интересно. Започнах да посещавам селската библиотека, гледах исторически филми и четях стиховете на великите ни поети.

В училище преподавателите по история и настоящи мои колеги също подхраниха интереса ми, а в университета тези искри към миналото се превърнаха в пожар, който гори по-силно всеки ден. Историята винаги е била част от мен. Благодарен съм, че открих тази моя страст още като дете. 

- А откога знаете, че искате да бъдете учител?

- Когато живях на село и разказвах с вълнение какво съм научил на бабите и дядовците, те ми казваха, че трябва да стана учител, като порасна. "Имаш дар слово, Митко", казваха ми те. Никога не съм бил срамежлив или притеснителен да говоря пред хора. Така една детска мечта се превърна в мисията на живота ми.

- Кои са Вашите любими национални герои и какво Ви възхищава у тях?

- Героите, на които подражавам от историята, са много. Не мога да посоча само няколко имена, нито който и да е сериозен историк може. Но всички тях ги обединяват няколко неща, които будят моето възхищение. Българите от епохата на Възраждането и войните за национално обединение са възпитавани в дълг, чест, морал, ценности, отдаденост, борбеност и любов към Отечеството. Такъв вид възпитание днес липсва. Трябва да се замислим и да си дадем сметка, че само допреди сто години сме били един велик и достоен народ, с който Европа и Великите сили са се съобразявали. Днес не е така. 

- Наред с проектите, които развивате в интернет пространството, издадохте и първа част на сборника с лекции "Древна България"; доколкото зная, посещавате и населени места в Свиленградския регион, където изнасяте своите исторически беседи. Постоянно добавяте нови форми към народополезната си и патриотична дейност. Което вероятно изисква време, средства и т.н. Имате ли съмишленици, помощници във всичко това?

- Публични исторически беседи съм изнасял в много градове и села, както и в родния ми край. Целогодишно пътувам и посещавам различни краища на нашето Отечество. Тази мащабна дейност изисква цялото ми време и средства. Част от моите последователи ми помагат да се справям с финансовата тежест, която е непосилна за мен. Аз давам всичко, което имам, до последната стотинка, за това, което правя. Важното е, че хората припознаха моята мисия като своя и се обединихме за добруването на народа и възраждане на забравената история.

- Учителите, освен да дават знания на своите ученици, имат много важна роля за тяхното възпитание. Учителят е авторитет и в много случаи - дори по-голям от родителите. Вие самият на какво друго се стремите да научите своите възпитаници, наред с историята?

- С моите ученици имаме много силна връзка. Това се дължи най-вече на това, че съм млад и съм по-близо до тяхната възраст. Мога да им предложа много съвети и разбиране по различни теми от живота. Често си говорим за кариерно ориентиране, за живота в България, за мигрирането в чужбина и много други интересни теми. Старая се да ги науча да бъдат достойни и отговорни хора с примери от моя живот и случки, които съм преживявал. Много им е интересно, когато се отворя към тях и започна да им споделям интересни неща от годините ми като ученик и студент. Животът ми е бил труден и изпълнен с препятствия, но винаги съм се борил, не съм се отказвал и съм побеждавал. Вярвам, че моите уроци ще им бъдат полезни и ще ги напътстват в трудни ситуации.

- Защо напоследък зачестяват случаите на крайна агресия сред младите хора? Да, пререкания, спречквания между учениците винаги е имало и ще има - съзряването е свързано с големи промени, които влияят върху характера и поведението на децата. Но жестокостта не би трябвало да е присъща на толкова млади хора...

- От десетилетия в България няма правилно възпитание, дори в повечето случаи то изобщо липсва. Няма как да градим общество с поколения без ценности и морал. Агресията в училище е поредното доказателство, че обществото ни ерозира и се разпада. Това е отражение на липсата на родителската и институционалната намеса на държавно ниво.

Децата станаха зависими от технологиите, спряха социалните си контакти, не комуникират помежду си, подражават на интернет идоли, които в повечето случаи са крайно неподходящи и вредни за тях. Най-сериозният проблем идва от вкъщи! Голям процент от родителите са абдикирали от процеса на възпитание. Това масово пасивно отношение е задвижило верижна реакция, която от десетилетия разяжда морала и ценностите в поколенията.

- Как би звучала покана от Вас да посетим и опознаем Свиленград?

- Свиленград е древен град на кръстопът. Ние сме на особено важно местоположение заради търговските пътища, които минават през нашето землище. Този град е мост между епохи, империи и континенти. В нашия край можем да се похвалим с хилядолетна и интересна история. Имаме славни страници от античността, средновековието и новата ни история. Оттук започва Първата Балканска война - единственият военен конфликт, който Отечеството ни печели военно и политически. Край Свиленград се намира първото военно летище, откъдето излита първият боен полет в историята. Мостът на Мустафа паша - 500-годишен мост, който е под защитата на ЮНЕСКО. Край Свиленград се намират средновековните крепости Неутзикон и Букелон. Имаме антична тракийска гробница край село Мезек и скални църкви до селата Михалич и Маточина. Разходката в Свиленград е пътешествие в различни епохи от историята на България.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.