Боравя с ефирна материя - човешкия звук

Боряна Станкова

През своя юбилеен, 65-и сезон Националният филхармоничен хор зарадва с концерти публиката. Пластичен по отношението на забележително разнообразие и богатството на творбите - от песни на своя патрон Светослав Обретенов, който го създава през 1944 г. (концертът беше посветен на 100-годишнината от рождението му), до славянска музика - Меса за хор и орган от Яначек, и още големи произведения като "Кармина Бурана" от Карл Орф, К. Сен-Санс - Меса, първо изпълнение, и големи произведения на Шнитке - Реквием, Брамс - Немски реквием, Бетовен - Фантазия за пиано, хор и оркестър, като хорът е пластичен и към различни състави и диригенти (Любка цу Гутенберг, Владимир Гяуров). Специален концерт бе посветен на 75 години от рождението на Георги Робев, диригента, прославил певческите му достижения в много страни по света. Основан от Светослав Обретенов като Държавен радиохор и след трагично прекъсване на живота му - именуван ДХК "Светослав Обретенов", днес НФХ с изключително богата концертна и записна дейност в България и по света е състав на Софийската филхармония. Успешно и енергично, с много любов от 1985 г. е воден от Люба Пешева, ученичка на оставилата ярка следа в хоровото изпълнителско изкуство Лилия Гюлева.

- Активна творческа дейност на един състав, 65 години наред, е зряла възраст - казва Люба Пешева. - Почти от неговото създаване хорът започва да носи славата на България, на българската музикална култура по света в Чехословакия, Полша, Унгария. Концертът, посветен на маестро Робев, който 45 години беше ръководителят и вдъхновителят на този състав, бе със специално подбрана програма с църковнославянска музика. Той бе един от първите диригенти, който извади на сцената църковнославянски песнопения - в началото на 70-те години. След това Георги Робев започна да интерпретира на сцената църковнославянска музика, първо бе "Всенощно бдение" на Рахманинов. Другият цикъл беше цялата Литургия от Добри Христов, цялата Литургия от Чайковски и записи, и концертни изпълнения. Правехме концертни програми с църковнославянска музика, които се представяха в Европа с огромен успех. Репертоарът носи възпитание и на самите певци, и широта на творческия хоризонт, а за слушателите - информация за рядко изпълнявани произведения.
- Интересът към хоровото дело в балканските страни по-голям ли е, отколкото в Европа?
- Често сме заедно на турнета със Софийската филхармония. В Европа традициите са много дълбоки, възпитанието е друго.
- Програмата ви е много разнообразна, с големи творчески задачи...
- Всеки автор има свой почерк и трябва да съумеем да го разчетем, да потънем в партитурата. Аз боравя със звука и то с човешкия звук, вокала. Това е ефирна, много чувствителна материя и същевременно може до безкрай да развива въздействие. Много цветове, много багри, много състояния.
- Какво е предизвикателството, как си обяснявате - само с икономическата ли ситуация - че от над 600 хора, без учлищните, преди двадесетина години, сега няма и 50...
- Времената се промениха, ценностната система - също. Друга е визията, други са стойностите в ежедневието... Но човек трябва да търси духовна връзка с неща, които биха го обогатили - театър, опера, вокално изкуство, и сам да реализира себе си. А хоровете не могат просто да съществуват, трябва да имат някаква база, нещата се градят с години.
- А вие как се чувствате?
- Ние се стараем да пръскаме светлина,  до поднасяме интересни произведения, заглавия, които могат да привлекат, да обогатят публиката. Сега е много трудно да отстоиш себе си в изкуството, в което работиш. Загубихме поколения наред за изкуството. Гледам младите хора, наблюдавам от какво се интересуват, какво четат, какво пеят и какво слушат. И училището... Проблемът е многопосочен.
- Вие как се чувствате като ръководител на такъв известен състав в ситуация, когато целта е да оцеляваме?
- Ние сме заредени с изкуство. Носим го в себе си, доказали сме се чрез работата, а и не можем друго да работим. Диригентството е освен интелектуален, и физически труд. Постоянно се обогатява човек. В работата си с хората разбираш какво да коригираш, какво и как да решиш, моделираш и ваеш художествения образ до последно, преди да се излезе на сцената. Излизайки на сцената, продължаваш да го твориш. Ние сме длъжни като артисти да дадем на публиката богатство и по-спокойни дни - поне за един-два дни след концерта да я измъкнем от ежедневието. И ако сме успели, това е удовлетворението.