Приказка за павиани

Ако обичате салам и уважавате закона и искате да продължите да обичате и уважавате същия салам и закон, не трябва да виждате как се правят и едното, и другото. Така пишеше в една от безбройните интернет страници. Вероятно някой върл шегобиец и познавач на нашенския политически живот беше се опитал да обясни с думи прости защо избираме едни хора с ярост в сърцето, само и само да не са "онези, другите". Това са клони от дървото на живота и дървото на познанието, което не винаги е едно и също дърво. Защото често се случва да прекараш целия си жизнен път, увиснал като павиан на дървото на живота, без да посегнеш дори към някое листо от дървото на познанието. Нейсе...
Кой знае защо на нас все ни се пада дървото на живота. Дървото на познанието или е на друга географска ширина, или през девет планини, че в десета. Ще кажете, е, стига вече, има и щастливи мигове, вярно, както има и щастливи цигани, а то комай циганите се все щастливи. Също като българите, които все са мрачни и все се пазят да не се минат или да не настинат. Страхът от настиване е великият страх на българина. Вместо да ти кажат: бъди смел, бъди честен, приятелите ще те посъветват да се завиваш и да слагаш още един пуловер, щото там, дето отиваш, са едни времена, не ти е работа...
Така, както си живеем с интригите на листопада от дървото на живота, не ни идва на акъла нито за миг, че повтаряме една и съща пиеса. Погледнете само - за девети път в столицата бе проведен въпросният "Луков марш". Посветен на генерал Луков. На него приписват създаването на Съюза на българските национални легиони - най-откровено фашистката организация в България. Хроникьорите на онова време приписват неговата "идеология" на това, че по времето, когато е бил военен министър, генералът, който отговарял за превъоръжаването на българска армия, е взимал доста тлъсти комисиони от германските индустриалци (говори се за 75 милиона холандски флорина) за сключените договори. С народни пари естествено! Именно заради тези "заслуги" на генерал Луков и решаващата помощ на Третия райх той бил "включен" в ръководството на Съюза на българските национални легиони. За да затвърди откровено фашисткия му характер. Като верен привърженик на идеята за участие на български войски на Източния фронт срещу Русия, генерал Луков е осъден на смърт. На 13.II. 1943 г. присъдата е изпълнена от Виолета Якова и Иван Бураджиев. През 1945 г. Дванадесети върховен състав на Народния съд официално го осъжда като агент на хитлеристите и конфискува имуществото му.
Ето това е една клонка от живота на познанието. Която никой не повдига над главите ни...
Повдигам аз не другото, а просто за да разкажа тези неща пред момчетата, които маршируват в този Луков марш. Заслепени от собствената си ярост, от собствената си обида към живота, към хората, въобще към живота. Така е, вие обичате салама и уважавате законите, но не знаете истинската подбуда за тяхното създаване. На пръв поглед тези момчета изглеждат истински загрижени за чистотата на България и много ми се иска да не са "патриоти" като техния генерал Луков. Макар че се съмнявам в тази "чистота на порива". Защото хора, които маршируват под знамето, че другите са низши раси и славят генерал Луков, не са истински патриоти. Поне такива като Левски, който мечтаеше за истинска република, в която да живеят миролюбиво всички народности.
Всъщност тези нацисти маршируват необезпокоявани по централните софийски улици, а от софийското кметство и онова МВР на Цветанов ги охраняват, щото видите ли, можело да стане някаква ексцесия. Вместо естествено да ги набият, полицаите ги пазят, въпреки че проявите на фашизъм в България за забранени. От Столичната община съобщиха, че шествието е съгласувано късно предната вечер, тъй като в общината имали сериозни изисквания да няма националистически символи и да не се подбужда към расова или верска омраза.
Айде, бе! Ако студенти и професори се съберат да протестират срещу нещо касаещо университета или образованието, бунтът им ще бъде класифициран като опит за сваляне на правителството. Но ако има Луков марш, то той ще бъде охраняван от ченгета, облечени в дебели пуловери и въоръжени по всички правила на световния конвой. Така е, по цял свят униформите обичат другите униформи, или най-малко изпитват респект към тях и ги пазят.
Това го казвам за павианите, дето цял ден висят с главата надолу по клоните на дървото на живота, дъвчат от онзи салам и четат от онези закони!
Такива работи...