Неразгаданите тайни на богомилите

След възстановяването на българското царство през 1185 г. българските царе проявяват търпимост към богомилите, а и висшите духовници не ги преследват. В същото време техните последователи в Западна Европа - катарите и албигойците, са подложени на големи гонения. Ето защо, за разлика от българските богомили, които проповядват със силата на словото и с личния пример, те са въоръжени и създават свои крепости. Последователите на богомилите в Западна Европа, обаче, не забравят къде е коренът им и поддържат постоянна връзка с българските богомили, които почитат като свои първоучители.

Големият събор на катарите

Той се провежда през 1167 г. в Сен Фелис дьо Карамоне, южно от Тулуза. На него е поканен да присъства съвършеният български богомил Никита. Той изнася проповед на латински и слово, в което възхвалява успешната съпротива на катарите срещу светската и духовната власт. Поднася им като дар меч на цар Симеон, който е бил счупен в битката при река Ахелой. Намерен е и е възстановен от богомил, който е живял по това време, а след това е закален със светена вода и Божи дух, затова с него може да се сече камък и желязо.
За да докаже това, разполовява с меча един голям камък и прерязва две железни копия, сякаш са дървени пръчки. Връчва го на военния ръководител на катарите Гиом Големия, наричан така, защото бил висок почти 2 м. Катарите също подаряват нещо на съвършения Никита, но не се знае какво е то. Предполага се, че е част от плащеницата на Христос, но затова няма доказателства.

Албигойската война

През 1209 г. папа Инокентий ІІІ обявява кръстоносен поход срещу другите последователи на богомилите в Западна Европа - албигойците. Смята се, че те са натрупали несметни богатства. Папата обещава на участниците в похода 80% от тях, а другите 20% да бъдат за Светия престол. Стичат се 12 хиляди рицари от Германия, Франция, Австрия, Италия, Англия и други страни, които водят още 15 хиляди въоръжени селяни и граждани, привлечени от обещаната голяма плячка.
Албигойците, обаче, се оказват много добре подготвени за водене на битки с рицарите и техните помощници. През 1215 г. значителна част от рицарите са унищожени и кръстоносният поход е пред провал. Тогава в събитията се включва  френският крал Луи ІХ. С неговата войска и остатъците от рицарството в кръстоносния поход той започва да притиска албигойците. Кръстоносният поход се превръща в т.нар. Албигойска война, която продължава почти 50 г.
След 1240 г. съпротивителните сили на албигойците значително намаляват и противникът им започва да превзема техните крепости. През 1243 г. обсаждат поредната им крепост Монсепон в Пиренеите, обявена от тях за свещена. Наричат я богомилска, като знак на това, че те са последователи на българската ерес. Обсадата продължава 2 г., но през 1245 г. силите на албигойците се изчерпват. Те започват преговори с крал Луи ІХ за предаване на крепостта, ако той им гарантира запазване на живота и имуществото.
Крал Луи ІХ решава да прояви коварство. Тържествено се заклева, че ще пощади живота на жените и децата, като те на три пъти могат да изнесат от крепостта това, което им е най-скъпо.
Водачът на албигойците Роналд Тулузки се съгласява, но иска 10 дни отстрочка, за да се подготвят, както го съветва българският богомил Крамен, когото той смята за свой духовен наставник. Луи ІХ приема условието.
През втората нощ от 10-дневния срок Крамен се спуска с въже от крепостната стена, а е презрамчил торба с един хляб и още нещо, но какво е то, не е известно. Чака го дълъг път, изпълнен с опасности. Той трябва да стигне до Венеция, откъдето местните албигойци ще го превозят с кораб до България.
Още на следващия ден, обаче, е забелязан от постовете около крепостта. Крамен открива някаква пещера и влиза в нея. Войниците идват със запалени факли и започват да го търсят, а той влиза все по-навътре в пещерата. Когато факлите са на изгасване, преследвачите се отказват да го търсят и се връщат, но поставят пост пред входа на пещерата.
След изтичането на 10-дневния срок, жените и децата започват да напускат крепостта. Войниците с голямо удивление наблюдават жените, понесли на гръб своите мъже и братя. Офицерите съобщават това на крал Луи ІХ и питат какво да правят. Той казва, че това влиза в неговото обещание, дори се възхищава на съобразителността на албигойците, но не знае, че на това ги е научил богомилът Крамен. А какво става с него никой не узнава. Предполага се, че е умрял в пещерата...

След 690 години

През 1933 г. в Германия идва на власт Адолф Хитлер (истинското му фамилно име е Шикългрубер). Той освен от жажда за власт и величие е обладан от мистицизъм и окултизъм. Смята, че може да завладее света не само със силна армия, но и с помощта на свещени реликви. Затова, когато през 1936 г. с него успява да се срещне професорът по история и археология Ото Ран и му съобщава, че е попаднал на следите на Свещения Граал, Фюрерът изпада в окултивен екстаз, тъй като именно това му трябва. Започва да разпитва професора какво е открил.
Според Ото Ран през 1245 г. албигойците от Монсепон са дали на българския богомил именно Свещения Граал, за да го отнесе в своите земи и там да се съхрани. Принуден е бил да се укрие в една пещера, където навярно е умрял.
Хитлер го произвежда в чин щурмбанфюрер (полковник) и му казва, че може да разполага с неограничени средства и хора, за да се сдобие с най-търсената от близо 2 хилядолетия реликва.
Със сформирания екип от 62-ма души проф. Ото Ран лесно открива пещерата и започва да я изследва. На 800 м от входа й намират скелет и с въглено-рентгенова инсталация установяват, че той датира отпреди около 700 години. Наблизо виждат и надпис на черковно-славянски:
"Тук аз, богомил Крамен, в края на живота си до последния си дъх пазех като зеницата на окото си..."
Няма продължение, но според професор щурмбанфюрер Ото Ран става въпрос за Свещения Граал. Проучванията продължават почти 10 г. Когато англо-американските войски стигат до района, залавят екипа на проф. Ран и го питат какво търси. Той отговаря, че му е дадена задача от Фюрера да намери Свещения Граал. Изземват записките му за направените изследвания и в тях има становище, че реликвата не е в пещерата. Намереният скелет е на човек от романска, а не от славянска принадлежност. Вероятно с Крамен е изпратен и албигойец и това са негови останки.
Продължението на надписа не е запазено от времето, но по-вероятно той не е дописан, защото Крамен е намерил начин да излезе от пещерата и да продължи пътя си към България. Не се знае, обаче, дали е стигнал.
През 1943 г. Петър Дънов, основателят на Бялото братство, съобщава на учениците си, когато са на летен лагер при Рилските езера, че в съня му се появил Христос и му казал да не търси Граала, въпреки че той е пренесен в България...


Eвропейски територии под влияние на богомилството

Мнозина изследователи твърдят, че богомилите са наследили нравствената чистота на първите християни

За повечето хора водач на богомилите е поп Богомил, но според Учителя Петър Дънов, Николай Райнов и много други, начело на движението е Боян Мага, известен още като княз Бенеамин. Той е син на цар Симеон и брат на цар Петър, а Йеремия (поп Богомил) е негов помощник. Худ. Лили Димкова

Поп Богомил проповядва