Акцент
Кой бяга от „хубавото“ или защо Полша не желае еврозоната
Влизането на която и да е страна във валутния съюз няма да й донесе нищо освен допълнителни разходи
/ брой: 110
Григор Сарийски
Седмица преди отбелязването на 20-годишнината от приемането на Полша в ЕС Анджей Домански, финансов министър в кабинета на Доналд Туск, заяви в интервю за TVN24, че присъединяването на страната към еврозоната „не е оправдано към настоящия момент“.
Новината беше спомената мимоходом от българските медии, което е, меко казано, странно на фона на отчаяното припиране за влизане на България във валутния съюз. Сякаш не заслужава внимание фактът, че една страна, която е с по-висок стандарт и с по-дълга история на членство в ЕС отлага приемането на единната валута за неопределено време и оставя най-бедната страна в Съюза да я изпревари на входа към „клуба на богатите“.
Какво може да мотивира една икономика, получила над 245 млрд. евро от фондовете на ЕС, да спре по-нататъшната си интеграция (защото приемането на единната европейска валута е именно етап на интеграция) и да запази националната си валута?
Разбира се, причините са много, като на първо място трябва да се отчете, че за подобни решения Полша разчита на експертизата на централната си банка (NBP), чиито анализи се фокусират върху макроикономическите ефекти от приемането на еврото, а не на степента на покриване на така наречените критерии за конвергенция.
Целта на NBP е да определи
точния баланс между разходите и рисковете,
който винаги е бил в полза на запазването на независима парична политика. Още в доклада на банката от 2004 г. фигурира следния текст: „Невъзможността за провеждане на антициклична парична политика след присъединяването към еврозоната създава риск от повишени колебания в производството, заетостта и доходите на домакинствата и произтичащ от това спад на благосъстоянието. Следователно е необходимо да се прецени дали единната парична политика на ЕЦБ, която отговаря на икономическата ситуация в цялата еврозона, ще бъде подходяща за полската икономика.“
Прави впечатление, че анализите на NBP се фокусират повече върху рисковете от приемане на еврото, които за разлика от ползите са само с условен характер, но за сметка на това могат да окажат много силно въздействие върху местната икономика.
Злополучният опит на ЕС в годините на дълговата криза доказа правотата на NBP. Единствената страна в ЕС, успяла да избегне рецесия по време на дълговата криза беше Полша и то благодарение на нейната адекватната парична политика, чрез която NBP успя да ограничи кредитния растеж преди кризата, а след това да адаптира местната икономика към условията на сриващото се външно търсене чрез обезценяване на злотата. По този начин беше предотвратена една болезнена вътрешна девалвация. Това беше отчетено от МВФ и в редовния преглед на икономиката на Полша от 2009 г.
Фондът препоръча да се отложи приемането на еврото
На следващо място трябва да се отбележи, че за разлика от България (където политическият консенсус води съществуването си отделно от електоралния) политиката на Полша се съобразява с обществената подкрепа, а след проведения референдум за влизане в ЕС през 2003 г. подкрепата за влизане в еврозоната е намаляла значително.
Последното допитване, публикувано през април, показва, че едва 27,3% от анкетираните подкрепят въвеждането на европейската валута срещу 66,8%, които биха предпочели да запазят злотата. Това обстоятелство усложнява законодателните промени, с които следва да се стартира процеса в Полша, тъй като за тази цел е необходимо мнозинство от 2/3 от гласовете в Сейма.
Намаляващата подкрепа за въвеждане на еврото е съвсем логична на фона на острите противоречия между Варшава и Брюксел, довели дотам че през 2017 г. ЕК да открие срещу Полша процедура за предполагаеми нарушения на принципите на правовата държава, което от своя страна доведе до блокиране на средства за над 137 млрд. евро.
Процедурата беше започната заради управлението на тогавашното консервативно правителство, което разгневи политическия елит в Брюксел със своята суверенистка, антифедералистка позиция и консервативните си политики в области като миграцията, абортите и джендър идеологията. Сега Варшава в известен смисъл прави политически завой и либерално-лявото правителство на Доналд Туск успя да договори поетапното деблокиране на замразените фондове и спиране на процедурата. В същото време местните политически структури си дават ясна сметка, че с влизането във валутния съюз Полша ще предостави на централизираното управление на ЕС (чиито правомощия и амбиции с времето само се увеличават) един изключително мощен инструмент за оказване на натиск, който досега е бил използван само веднъж (срещу Гърция) и е доказал своята ефективност като средство за принуда.
Горчивият опит на Гърция показа
недвусмислено колко бързо ЕЦБ може да парализира почти изцяло икономическия живот в една страна, като блокира сметките на нейните търговски банки, които след датата на присъединяване се прехвърлят на нейно разпореждане. Изглежда че последните години дадоха възможност на политическия елит в Полша да осъзнае мащабите на възможните последствия от предоставянето на толкова мощно средство за политически натиск и събирането на необходимото мнозинство от 2/3 стана още по-трудно осъществимо.
Успоредно с това трябва да се отчете че Полша спазва сравнително добра финансова дисциплина и нейната задлъжнялост е двукратно по-ниска от средната за еврозоната и трикратно по-малка от повечето страни в периферията.
На този фон финансовият министър със сигурност си дава сметка че с влизането си Полша ще приеме безусловен и неотменим ангажимент за спасяване на неговите най-задлъжнели членове когато това се наложи (а такъв момент настъпва неизбежно във всеки валутен съюз).
Вярно е, че досега тези неблагоприятни периоди в еврозоната са се разминавали със заплащането на поносима цена, но тенденцията на устойчиво нарастване на задлъжнялостта и интензивна деиндустриализиция (особено по периферията на Съюза) показва че по всяка вероятност още преди края на десетилетието валутният съюз ще бъде изправен пред далеч по-тежки предизвикателства. Те, от своя страна могат да доведат до нещо подобно на т. нар. “момент на Хамилтън” в САЩ, когато по-слабо задлъжнелите южни щати поемат (абсолютно несправедливо) част от дълга на останалите. На фона на ниската задлъжнялост може да се каже, че при материализирането на такъв сценарий Полша
едва ли ще бъде от страната на печелившите,
а това въздейства доста обезкуражаващо при вземане на решение.
Тук трябва да кажем, че Полша не е някакво изключение. Политическите елити във всички страни-членки извън еврозоната все по-ясно си дават сметка, че тази мъртвородена структура понастоящем е неспособна да разреши дори и съвсем дребни проблеми, като например изтеглянето на клиринга на деривати, деноминирани в единна европейска валута или създаване на европейска рейтингова агенция (с която да се противодейства на външните опити за дискредитиране и подкопаване на доверието в местните емитенти).
От тази гледна точка влизането на която и да е страна няма да й донесе нищо освен допълнителни разходи, като например отчисления към механизмите за стабилност (чиито размер може да бъде увеличен в произволен момент), принудителни покупки на неатрактивни емисии на вторичните пазари и пр. Подобни разходи не могат да се компенсират от евентуалните позитиви от членството, които с времето ще стават все по-ограничени.
Фейсбук