Истинската култура трябва да извисява душата на човека

- Николай Петрович, "Златният витяз" за втори път в рамките на една година гостува у нас по покана на СОК "Камчия" и Фондация "Устойчиво развитие за България". Защо решихте да дойдете?
- "Златният витяз" идва там, където в момента е най-нужен. Затова сега сме в България, където не всичко е благополучно, където се извършва поредното политическо предателство и народът, 85 на сто от който обича Русия и държи на славянските си корени, насилствено е натикван в кабалата на Новия световен ред. Както беше натикан в ЕС, който вече е пред разпад и се пука по шевовете, доказвайки своята несъстоятелност. Както беше натикан и в НАТО - организация, която разкри своята агресивна същност с бомбардировките си в бивша Югославия и другите си "подвизи".
През 1996 година за пръв път гостувахме в Украйна. След това "Златният витяз" беше в Сърбия. Неведнъж сме гостували в Беларус и естествено сме били из цяла Русия.
- В какво виждате мисията на "Златния витяз" за съхранението на славянството? Как трябва да се случи на практика всичко това?
- Това е въпрос, който дълго време е измъчвал много велики руски умове: Пушкин, Тютчев, Достоевски... Неразрешим въпрос. Защото славянският свят често забравя, че ние имаме една обща майка, един общ баща. Това е факт. Днес върви много труден процес и аз съм негов свидетел вече 25 години. Не знам, не мога да дам еднозначен отговор ще успее ли славянството да удържи победа или ще бъде сразено от шайката предатели. Но мен ме поразява друго - духовната слепота на славяните. Аз ще цитирам думите на един мъдър учител: "Да повярваш на чужд търговец, че иска да ти помогне, е все едно да оставиш вълк да ти пази стадото." Въпросът е защо това не го разбират славяните и защо се продават така лесно на чужденците? 
- Каква е ролята на културата в тази борба не само в името на славянството, но и в името на мира?
- Ролята на културата е първостепенна. Това не са ракети, не е реална сила, която поразява. Но това е стрела от сърце към сърце. Срещу истинската култура не може да се воюва, защото тя казва истината. Тя е искрена, за разлика от лъжливите политици, и попада право в сърцето. Затова нашата задача е обединение на деятелите на славянската култура: кинематографисти, театрали, писатели, художници и всички хора на изкуството. Това е нашата армия, която ще ни помогне да победим по пътя към истината.
- Има ли конфликт между хората на изкуството и политиците?
- Навсякъде има предатели, които работят в името на чужди интереси. 25 години съм свидетел на съпротива срещу дейността на "Златният витяз". Нашите бивши ръководители на културата не искаха да ни финансират, пречеха ни, но ние израствахме. Те прекрасно разбираха, че нашата сила, нашият дух са им чужди. И сега има такива хора, но гласът им става все по-тих, защото Русия се надига. Това показа празникът по случай 9 май, когато милиони хора излязоха по улиците с портрети на загиналите във войната против фашизма. Защото те разбраха, че фашизмът не е мъртъв. Напротив, фашизмът се завръща и става все по-силен с подкрепата на ръководителите на западноевропейските държави и САЩ, които лъжат хората и подменят информацията за това, което се случва на югоизток в Украйна. Там воюват руснаци срещу руснаци. Няма два различни народа. Аз съм наполовина руснак, наполовина украинец. Моите прадеди са запорожки казаци. Най-ужасното, което успя да направи Америка, е да накара руснаците да убиват руснаци.
- Какво мислите за българо-руските отношения? Днес те преживяват сложен период...
- Мислещите хора разбират, че нашите народи са близки, че имаме общи корени. Вие сте нужни на Запада единствено като санитарна зона. Затова на вашите държавни ръководители им заповядват отвън и те безропотно го изпълняват. Това е предателство спрямо нацията и нейните закони.
- Как възникна идеята за "Златният витяз"?
- В началото на 90-те години в Русия настъпи пълен разпад на културата, а американската масова псевдокултура заля целия свят, потопявайки го в пошлост. Тогава аз лежах една нощ и си мислех: "А сега какво да правя?" Не се произвеждаха филми, закриваха се бройките за щатни актьори. Стотици артисти, както и аз, останахме на улицата. Някой отворил ресторант, друг се обесил, трети работел като таксиметров шофьор. Тогава се роди идеята: а защо да не се опитам да събера прогресивните руски кинематографисти? Създадох славянски творчески съюз. Започнах да търся име на кинофестивала. Исках да звучи по руски, силно, слънчево. После се замислих за девиз. И този девиз години по-късно бе възприет от нашия президент и е част от новия закон за националната ни култура: "За нравствени идеали, за извисяване на човешката душа". С това трябва да се занимава и истинската култура - извисяване на човешката душа. Всъщност това е основен критерий, ключ към оценката на всяко произведение. Ако ти виждаш, че то извисява душата на човек, просветлява, тогава това е култура. Но ако проповядва грехове, мерзост, тогава това не е култура.
- За съжаление в България голяма част от младите хора предпочитат такава масова, американска псевдокултура...
- Те са заразени с нея. През последните години именно това се поддържаше, а не традициите. В Русия ситуацията е същата. Бившият ни министър на културата казваше, че "без жаргон няма руски език", "Пушкин е безнадеждно остарял", "патриотизмът е последното убежище на негодниците". Такива хора, които са образовани и на пръв поглед говорят умно, но на практика са предатели, са всъщност голяма опасност за народа. И вие също имате такива.
- Тогава какво да правим? Преобладаващата част от стойностните творци са натикани в ъгъла, отказан им е достъп до медиите... Наблюдаваме същите процеси. Как да се борим с тях?
- Не можем пряко да се борим. Просто трябва над линията на злото да поставим друга, по-висока линия на доброто.
- Но ако приемем, че влечението на човека към пошлото, низкото е по-лесно, по-привлекателно. Тогава? Трябва да възпитаваме хората, но за това трябва време, трябват средства...
- Да, трябва да се работи върху човека. Мислещите хора в Западна Европа казват: "Спасението на Русия означава спасение на света, гибелта на Русия означава и гибел на света". Наистина, днес Русия постепенно се превръща в надежда за спасение. Ние се осмелихме да се изправим срещу Новия световен ред, защото имаме достатъчно сили да се противопоставим на дявола, който е завладял практически цялата планета. В момента сме свидетели на пълна деградация на Европа. Предават се всички християнски ценности и добродетели. А в Русия се строят храмове. И хората идват в тях, разбирайки, че православието е основният хребет на славянския свят. И ние не трябва да позволим това да се разруши. Защото там са законите, живеейки по които, човек се устремява към Бога, към спасение на душата си. А какво направи Европа с тази фалшива толерантност? Това всъщност е търпимост към греха. Затова указът за основите на държавната политика в областта на културата, подписан от президента Путин, е надежда за спасение не само на Русия, но и на целия свят. Държавата вече ще подкрепя само това, което извисява човешката душа.
- Възможно ли е такъв проблем да бъде решен със закон? Може ли закон да определя кое е стойностно в изкуството?
- Важното е, че вече има такъв закон. Ние, творците, можем да работим по-леко. Да говорим с пълен глас, опирайки се на указа на президента. Разбира се, това среща и голяма съпротива. Но още Гогол казва: "В момента се води бой. И това е най-важният бой - за душата на човека". Същото се случва и днес и ние всички участваме в него.
- Добре, но съзнанието на младите хора е промито. При това е промивано дълго време и в това са вложени милиони долари. Как тогава да се намери пътека към сърцата на младите хора?
- "Има чувство на правда в сърцето на човека", казва Лермонтов. Трябва да се работи върху това чувство на правда в сърцата на младите хора. Те трябва да бъдат запознавани с истинската култура. С руската класика, с българската класика. Те виждат едно нещо и го възприемат като истина. А вие им покажете другата, истинската култура, и може би тогава сърцата им в един момент ще трепнат.
- Какво мислите за съвременното руско кино?
- За съжаление то не се намира в най-добрите си времена, защото е подчинено на пазара. Нашите ръководители не разбират едно - културата не може и не трябва да бъде пазарна. Всички са в еуфория, защото са построени 2000 нови киносалона. Но въпросът е какво ще се показва там? Част от тези киносалони са изградени с американски пари и там ще се прожектира американска долнопробна продукция. Грешка беше превръщането на държавните киностудии в акционерни дружества. Не може всичко да бъде давано в частни ръце, например ядреното оръжие. Но киното също е оръжие. При това - много силно. Благодарение на него в Украйна беше създадено цяло поколение русофоби. Днес всички се хвърлиха да правят кино за пари.
 Вие сте поет и знаете, че ако един творец подходи към своята творба с мисълта: "Колко ще получа за нея?", тогава няма да я има нито музата на вдъхновението, нито Бог ще говори чрез него. Указът за държавната политика в областта на културата е само първата крачка. Следващата е извеждане на културата от пазара. Средствата, отделяни за нея от бюджета, трябва да бъдат не по-малко от средствата за отбрана. Защото културата всъщност е отбрана на душата. Ако загубим душата си, тогава ще се превърнем в духовни мутанти.
- В кой филм бихте искали да участвате, каква роля бихте желали да изиграете?
- Аз изгубих желанието да играя роли във филми в целия този пазарен процес. Защото не мога да играя в пошли или лишени от художествена стойност филми. Но има роля, която бих искал да изиграя. Това е ролята на Сергий Радонежски, обединител на Русия. Той благославя княз Димитър Донски преди битката на Куликово поле с монголо-татарите и по този начин на практика спасява Европа. После обединява руските князе. Този свят човек бих искал да изиграя.




Текст към снимка 2101:

Николай БУРЛЯЕВ е роден на 3 август 1946 година в Москва. Народен артист на Русия. Президент на славянския фестивал на изкуствата "Златният витяз". Член на Патриаршеския съвет по култура. Актьор и режисьор. Участвал е в над 50 филма, сред които "Момчето и гълъбът" и "Иваново детство" (реж. Андрей Кончаловски), които получават "Златен лъв" и "Бронзов лъв" на Венецианския кинофестивал. Носител на редица награди, сред които и "Почетен орден" за големи заслуги в развитието на културата и изкуството.

Текст към снимка 2102:

Във филма "Иваново детство"