Гол

Извънредно заседание на Народното събрание на Република България. С единствена точка - вот на недоверие към правителството. Спор за законността на оттеглянето на подписите на депутатите от "Атака". Гласуване, че дебати няма да има.
Дотук добре. Само че през цялото това време един министър-председател на една България подвиква от място, че иска да се изкаже по време на дебати, че иска да се чуе мнението на всеки, призовава да се спре спорът по законността на оттгелянето на подписите. Ами ако изведнъж пък собствената му парламентарна група вземе да го бламира?
Демонстративно учудено лице, а след това и поведение. Докато журналисти чакат в кулоарите да чуят мнението по този важен за държавата въпрос, министър-председателят прави шоу в пленарнаа зала. Стои пред изключения микрофон и говори по проблемите на ядрената енергетика и решението за спирането най-големия проект в тази област за последните 22 години.
Да, политиката на моменти граничи с шоуто. Иначе едва ли ще е толкова интересна за народа. Но когато си в политиката, може би трябва да знаеш докъде са границите. Защото не е възможно шефът на правителството като каруцар да подвиква от място на депутат в такъв момент като вчерашния, че не играел добре и футбол. Или да разиграва пантомима пред фоторепортери и оператори. Ами май вече не е интересно. Освен за самия него, може би.
Не е. И дори е жалко. Защото Народното събрание не е театър, а основата на една парламентарна република. И не е мястото за разиграване нито на театрални постановки, нито на партийни събрания. А точно тази комбинация - две в едно, бе изиграна вчера. Когато си министър-председател, е редно поне малко да уважаваш депутатите, независимо дали са опозиция или не. Може би е редно да уважаваш и председателя на това Народно събрание.
Защото парламентът не е и футболното игрище или тенис-корт. В него битката за победата е малко по-сложна. И по-трудоемка. И най-вече по-отговорна. Щеше да е такава, ако вчера се беше състоял наистина разговор за ядрената енергетика.
Но народът си го е казал - с ваш`те камъни по ваш`та глава. И друго - който иска да е във властта, ще му се наложи да усети и меда, и жилото. Така е с всеки на важен пост. Подигравайки се с основна институция на държавата, ти се подиграваш и с хората в нея, и с всички избиратели, които са ги пратили да ги представляват. С хората, които са ти гласували доверие не за театър, а за стабилността на страната и за техния личен нормален живот. Може би тъкмо в това е основната поразия за страната, която прави ГЕРБ с управлението си - подриването на стойностите на институциите. И насаждането на усещането у българина, че в "тази държава всичко е възможно". И то май наистина е.