Генезисът на протеста
/ брой: 143
От всичките двадесет стихотворения на Христо Ботев отпадат от програмата по литература "Майце си" и "Моята молитва". В проекта за промяна на учебния план е записано още, че от произведенията на Иван Вазов няма да се изучава "Чичовци", учениците ще се запознаят само с част от "Епопея на забравените". Алеко Константинов пък е представен единствено с "Бай Ганьо в банята", отпада "До Чикаго и назад". Няма да се учи и "Тютюн" на Димитър Димов. Вместо това влиза друг негов роман - "Осъдени души". Най-известното стихотворение на Никола Вапцаров "Вяра" също няма да се изучава по план-програмата. От Пейо Яворов отпадат "На нивата", "Заточеници", "Арменци". Според проекта в учебната програма по литература няма да бъдат включени още: "Хамлет" на Шекспир и "Тартюф" на Молиер. Липсват и "Робинзон Крузо" от Даниел Дефо, "Граф Монте Кристо" от Александър Дюма.
Тая дивотия била подписана от бившия заместник-министър на образованието от служебния кабинет Мариана Банчева и за нея били похарчени близо 2 млн. лева. Или били приготвени за харчене - не стана ясно. Два милиона - за какво? За аутодафе ли! Самата заместник-министърка Мариана Банчева обяснила, че тези "промени" целяли повече свободно време за учениците. Вероятно за да имат време да киснат по заведенията, забили поглед в новите си смартфони.
Не знам какво стана с въпросната Мариана Банчева, но социалните мрежи кипнаха. И с право! Защото, макар и във временни правителства, чиновниците успяват да ги натворят такива, че направо да се чудиш как са я докарали до такива постове. Понякога си мисля, че ако животът ни се случи в един ден, просто ще полудеем от откритието, че всички живеем в дом за сираци, който е заключен с ръждясалите катинари на идеологемите. А чиновниците са затворнически надзиратели. Затова България прилича на магистрална проститутка, а нейните чиновници са сутеньорите, които я предлагат на господата с лъскави автомобили.
Давам си сметка, че думите ми са тежки. Но те не са просто ядни слова, а думи на изумление. Освен всички ежедневни дертове върху нас, по-скоро върху децата ни, се извършва геноцид. Геноцид върху тяхното бъдеще. После журналистите стреснати възклицават с петсантиметрови букви в заглавията, че кандидат-студентите били неграмотни. Ами какви да са!? Всеки роман, стихотворение, пиеса, разказ е учебник за живота, както са музиката, математиката и историята. Както е всичко онова, което се учи. Днес децата ни се учат в моловете, в студиата за тату или в салоните за автомобили. В това няма нищо лошо, това е естествен стремеж към външните прояви на иначе красивия свят. Обаче ако вътрешният свят остане кух и обвит в паяжината на бедничката мисъл... магистралата е близко.
Без да бъде изход, разбира се.
Затова учебникът на живота трябва да бъде дебел и посещаван по-често. И това трябва да става всеки ден, а не да си мислим, че вече сме го прочели. Както виждате - не сме! Днес го четем заедно с младите, които протестират на площада или в социалните мрежи. Но изглежда четем различни книги. Бунтът не е бент! Той не може да събере полезната вода във водохранилище и да прави от нея енергия за ежедневието или напоителна система за нашите надежди. Бунтът е онази силна вода, която помита всичко, но после се оттича и след нея се виждат потрошените останки на статуквото. Но след това трябва да се гради. А за градежа на каквото и да е са нужни умни и интелигентни хора.
За всичките тези 23 години, откакто ни връхлетя демокрацията, ние не изградихме тези умни и интелигентни хора. Ако някои все пак - единици, по някакво чудо, успяваха да се изградят, ние ги прогонвахме в чужбина. Затова днес в протестите не виждаме рационалното, а надделява емоционалното. Тоест в продължение на 23 години страната ни беше помитана последователно от нови и нови вълни на протести, а ние нямахме време да градим. Това е генезисът на сегашните протести. Едни от протестиращите не знаят какво да правят с енергията, която протестът генерира, и категорично отказват да оглавят силата на улицата, а други хитреци се гушат между знамената, чакайки своето време да седнат в парламента. Като захлади, всички се хващат на общо хоро, сякаш са дошли на сватба. Всички тези парадокси се дължат и на това, че от програмите им отдавна са били изключени произведения, които намирисват на бунт.
Такива работи...