Да стана гвардеец е изпитание за мен

Искра Василева е на 21 години. Родена е в София. Завършила е Националното училище за танцово изкуство. В момента следва във Варненския икономически университет. Работи в Представителния ансамбъл на въоръжените сили към Националната гвардейска част.


- Искра, защо реши да кандидатстваш и да станеш гвардеец?
- Това е едно предизвикателство, което ще ми помогне да покажа това, което мога. Това е един вид съревнование между мен и останалите кандидати, които ще се явят на изпита.

- Освен за теб това не е ли и предизвикателство да покажеш, че жените могат да са равностойни на мъжете във всички професии?
- Да, според мен вече е време да няма разграничения между мъжете и жените в каквито и да било длъжности. Дори са ме питали дали след тази длъжност е възможно да отпаднат и забрани за други и аз наистина се надявам това да стане. Не мисля, че тази дискриминация, която все още съществува "мъже-жени", трябва да продължава.
- Какво би допринесла една жена за гвардейската част?
- Може би с визията си. Защото малко или много се представя пост номер едно пред националното знаме. Както към всички мъже има изискване за външността, така смятам, че и една жена би допринесла с визията си. И не само.
- Ще бъдеш ли равнопоставена на колегите си?
- Надявам се. Смятам, че всички са достатъчно ингелигентни, имат възпитание и мисля, че по-скоро ще ми помогнат да бъда част от тях, отколкото да ми попречат с нещо. 
- Какво ти предстои, за да станеш част от гвардейците?
- През септември предстои подборът за гвардейци. Състои се от медицински преглед, психологически и тест за интелигентност. Последният изпит е за физическа подготовка и покриване на нормативи.
- Които са...
- Нормативите не са много леки. Общо взето точно тук няма много разграничение между мъже и жени. Трябва да се премине през совалка. Трябва да се пробягат и 1000 метра за близо три минути. Следват лицеви опори.
- Колко?
- Мисля, че 50, което е норматив за една минута. Както има и норматив за коремни преси.
- А изискване за ръст?
- Да, покривам изискванията. Метър и 80 съм.
- В момента си в ансамбъла, но това достатъчно ли е като физическа подготовка и тренираш ли преди изпита?
- Още от малка тренирам художествена гимнастика. След това и в училище тренирах. Непрекъснато съм била и все още съм в спортните зали. Тоест непрекъснато спортувам и не съм излизала от форма, така че се надявам да успея.
- Говорим за визия и ръст. Мислила ли си да се явиш някога на конкурс за красота или нещо подобно?
- Мислила съм, но честно казано ми е ясно, че там нещата са доста... Тоест винаги трябва да имаш някой свой човек, за да спечелиш. Поне така съм чувала.
- Знаеш ли какви точно ще са задълженията ти, ако станеш гвардеец и смяташ ли, че ще се справиш?
- Гвардеецът всеки ден е на плаца. Всеки ден се провеждат различни тренировки. Засега не съм чак толкова навътре в нещата, но тепърва ще се запозная с всичко, живот и здраве, ако успея с изпитите през септември.
- Все пак, кое ти се вижда най-тежко?
- Засега най-тежко ми се вижда това, че гвардейците стоят на постовете по 1-2 часа. Разбира се, и това зависи от времето. Ако е по-студено или много топло се стои един час, ако температурите са нормални - по два часа.
- Остава ти не много време. Притесняваш ли се?
- До септември има още време.
- Каква униформа ще носиш, ако успееш?
- Няма различна униформа за жена гвардеец. Ако успея, ще съм със същата униформа като на мъжете.
- Притесняват ли те туристите? Някои от тях са доста...
- Честно казано, не. Знам, че има камери, така че, ако нещо стане, знам, че ще ми помогнат. А и не ми се струва редно да се прекалява с държанието на туристите към гвардейците, тъй като това е един вид подигравка с държавата.
- Ако успееш, какво ще ти донесе това на теб като човек?
- Това е по-скоро един вид изпитание за мен. Искам да видя дали наистина ще успея да се справя и дали имам силите и възможността да постигна това, което искам.
- Как реагират приятелите и близките ти?
- Ами... Всички ме подкрепят. Всички са категорични, че са с мен. Казаха ми: "Давай! Ако успееш, успееш."
- Освен подготовката за септември, ученето и работата ти, как минава един твой ден?
- Много обичам да спортувам. Обичам да ходя на кино. Много обичам да чета, въпреки че си признавам, че напоследък ми остава малко време, тъй като ежедневието като на всеки човек е доста натоварено. Освен това преподавам и народни танци.
- На какви групи - деца или възрастни?
- Вече на възрастни. След като завърших училище, преподавах на деца от първи до четвърти клас. След това обаче започнах работа и вече ми остава по-малко време. Сега часовете, в които преподавам, са вечер и успявам да ги съчетая с работата и ученето.
- Ти си един доста активен млад човек. Смяташ ли, че връстниците ти имат интереси и как гледат на живота?
- Според мен на младите хора в България им е доста трудно. В момента даже много от тях напускат страната, което е много жалко.
- Ти не си ли мислила да напуснеш България?
- Да, замисляла съм се. Но реших да остана. Убедена съм, че ако искаш, ако имаш желание, макар и трудно, защото няма нищо лесно в този живот, всичко се постига. Не смятам, че вариантът да избягаш от България, ще е по-лесният. Напротив, където и да отидеш, ще започнеш отникъде, ще миеш някъде чинии и ще правиш кой каквото ти каже, докато постигнеш това, което искаш. Така че съм сигурна, че едва ли е толкова по-леко, отколкото да останеш в България. Ако един млад човек има желание и иска да се бори, нека да остане в България.
- Какво трябва да се промени в страната, за да останат младите тук?
- Честно казано, много работи трябва да се променят в България. Ходила съм в доста страни. Основното, което ми направи впечатление, е, че за младите хора има много повече не толкова привилегии, колкото подкрепа от държавата. Това определено липсва в момента в България. Точно по този начин трябва държавата да помага на младите - със сигурност и подкрепа.
- Пожелавам ти да успееш през септемри. Ако това стане, мислиш ли, че ще дадеш пример на връстниците ти да се убедят, че нещата се случват?
- Да, в момента доста от младите хора са демотивирани. Надявам се не само аз, а и всички жени и всички млади хора, които имат желание да се явят на подбора за гвардейци. Нека го направят. Ако не за друго, то поне да си пробват силите и възможността. Това е един шанс, който не се предлага и не ти се дава всеки ден в живота. И определено има смисъл.