Бедни, бедни Македонски...
/ брой: 84
Тия деня в града-герой Кърджали някаква тамошна партиотарска организация измислила нещо величаво. Ма много величаво. Чак македонско по образ и подобие. Мислили, мислили тамошните нашенци, па ето какво измислили. Ще вдигнат паметник на Апостола на свободата Васил Левски. И тоя същият паметник ще бъде ни повече, ни по-малко от 100 линейни метра нагоре в сините простори. Дето се вика - като един небостъргач ще бъде този паметник. Да му мисли небето и мъгливите облаци да му мислят. И за да не бъде оставена без покритие цялата тази полезна площ, вътре щяло да има музейна сбирка, ресторант, шопове разни и други полезни неща. А, щях да забравя - Апостолът, по-скоро неговият паметник, щял да гледа към Босфора, където, както знаем, шум се вдига и така нататък...
Дето се вика - всичката Мара втасала, че...
Абе, патриотари безпоподобни, що все за знамена взимате най-скромните, най-тихите и най-упоритете работници за народната воля? Абе, джанъм, вземете прочетете писмата или тефтерчето на Апостола, белким ви светне, че най-малкото на него са нужни такива мурафети. Защо ви е да окепазите най-скромния, най-чистия, или вам не бива да има такива хора. Остана ни едничко име да се кълнем и вие ще го направите за смях и срам.
Мен, ако питате, ми се ще в конституцията да впишем тексг, с който да забраним на всякакви патриотарски организации да приемат името, идеите и правата над Апостола на българската свобода. Щото тези хора вече нямат срам. Дали от наивност или от добре пресметната хитрост, те пречат, мърсят собствената си съвест.
А тя ще ни трябва.
Колко много ще ни трябва тази съвест, която загубихме някъде по пътя, защото ще дойде време да гледаме децата си в очите, и тогава?! Ще им сочим 100-метровия паметник от бетон и желязо или ще ревем за разбитите си сърца, в които вече няма нищо.
Как успяваме да ги правим тия простотии, не спирам да се чудя. И какъв е този мерак да обличаме всичко в патриотически одежди. Открай време патриотическото у нас е като топъл хляб. Върви на всяка манджа. Като се опъне някой депутат, министър или обикновен селски кмет, и като ревне: "Отечеството е в опасност!", и на всички им потичат лигите. Само дето безподобният Гео е допълнил: "Но що значи Отечество?! И яростно лаят картечтници..."
Да, картечниците на глупростта не само яростно лаят, но и ръфат бедните меса на националната ни гордост. Като уж! според тях я укрепвали.
Няма такова нещо, време е да спрем. Националната гордост е доволен, силен и уверен народ, а не мършляци, насилвани от други, по-богати мършляци. Погледнете се и вижте с какво се гордеете. Всеки човек е голям, колкото са големи мечтите му. Същото важи и за всеки един народ.
Излиза, че нашите мечти са големи колкото един 100-метров Васил Иванов Кунчев - Апостола. Най-скромният патриот в мартиролога на българските битки и победи. Не обиждайте човека, той не го заслужава, пък и не ви го е искал, и не го е правил заради това.
Въобще, когато става дума за Отечеството, бъдете по-милозливи. Че то, милото, няма много шансове да оцелее, ако и ние почнем да го подгавряме. Стигат му и враговете му.
Защото се сещам за Вазовия Македонски (един събирателен образ на българския народ!), за когото той въздъхна горчиво на финала на "Немили-недраги": "Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин?!"
Къде е Гредетин?
Защото Апостола ще го убият още веднъж. Край Кърджали...