18 Ноември 2024понеделник07:46 ч.

Работната заплата - начин на употреба

У нас за заплащането на труда всеки месец се изразходват към 2 млрд. лв. - едва 19% от общите разходи за производство

/ брой: 242

автор:Йордан Съев

visibility 3791

Навярно повечето хора желаят да имат собствен бизнес и да работят за себе си, затова фирмите никнат като гъби след дъжд. Оказва се обаче, че това не се удава на всеки. От впусналите се в бизнеспопрището оцеляват не повече от 35%. Другите вместо да печелят, губят пари и остават само със спомена, че и те са се опитали да бъдат бизнесмени. Тези, които са успели или поне се задържат на повърхността, не получават заплата, а доход от дейността си. Нашата тема е

за хората на наемния труд

Според статистиката те са 2,9 млн. А наемен работник по принцип е всеки, който не е собственик, а получава заплата от работодателя. При това положение понятието е доста разтегливо по отношение на възнаграждението. Защото наемен работник е както чистачката, която получава 310 лв., така и топмениджърът със заплата от 30 хил. лв. Общото между двамата е, че и единият, и другият се издържат от работната си заплата.
У нас всяка четирицифрена заплата се смята за висока, а петцифрената - за фантастична. За съжаление хората с такива заплати са доста малко - някъде към 50 хил. души, което е 2% от общия брой на заетите. В същото време за минимална заплата работят 500 хил., или 20%. Макар и със закръгление, това е единственото точно нещо, което се знае за подоходната структура на наемния работник у нас, който се издържа със заплата.
 
Всичко друго е от - до

Не се води статистика колко души получават 311, 462, 545 и т.н. лева. Първите попадат в интервала от 310 до 400, вторите - от 400 до 500, третите - от 500 до 600 лв. Те са съответно 780, 640 и 580 хил. Така се доближаваме до тези, които основно формират статистическата величина - средна работна заплата - 763 лв. Най-близко под нея са тези, които са в интервала от 600 до 700 лв., и те са 320 хил. В един и същи интервал са с включените в групата от 700 до 800 лв. - 110 хил. Като прибавим 50 хил. с 4 и 5-цифрените заплати, между тях и тези над 800 лв. остават 120 хил. души. Сметката показва, че около и над средната работна заплата получават 280 хил. условно наречени наемни работници, или 10% от заетите. При това положение не е основателно възнаграждението на висшия управленчески елит да се формира на базата на 3 средни заплати. Тя би имала значението на такава, ако преобладаващата част от заетите я получават или гравитират около нея.
През 1989 г.

средната работна заплата беше 265 лв.

но нея или близки до тази стойност получаваха 65% от заетите, които тогава са 6,4 млн., а депутатите не получаваха заплати, а само заседателни по 120 лв. В тази връзка искам да припомня, че когато болшевиките са взели властта в Русия през 1917 г., депутатите са заседавали по 16-18 ч. на ден, а комисарите (министрите) са спяли в кабинетите си - и едните, и другите без всякакво заплащане. Два пъти на ден са получавали постен борш с две филийки черен хляб и чай от моркови без захар. Това продължава до март 1918 г., когато се обсъжда въпросът за заплатите на комисарите и се взима решение те да бъдат колкото две на майстор от Путиловския завод, и всички го приемат като обществено справедливо. По този принцип заплатата на един днешен български министър би трябвало да е колкото двойната на един сервитьор, защото заводитие вече ги няма и съответно майсторите в тях. Но понеже и това е относително, най-добре е депутатската заплата да бъде три пъти минималната. Абсолютно сигурен съм, че при това положение управляващи и опозиция ще постигнат пълно съгласие тя да бъде минимум 700 лв., за да запазят своята поне на 2100 лв. (сега тя е към 2700 лв.)
А как се установява средната работна заплата, която и като понятие, и като съдържание е силно оспорвана? Според методиката това става, като начислените средства за работна заплата се разделят на списъчния брой на заетите по трудовоправно отношение, без лицата в отпуск по майчинство.
Дори статистиката да установи с приблизителна точност броя на заетите, които получават средна работна заплата (приехме, че тя е 736 лв.) с отклонение 10%, това води до сбор от около 350 хил. души. Сам по себе си този факт е силно ограничен в информационно отношение и има значение предимно като статистическа величина. В житейски план това са не повече от 12% от хората, чийто доход се формира от работна заплата. В повечето държави хората със среден доход се идентифицират със средната класа на страната, която е основното ядро на гражданското общество. Преди всичко това са хора с висше образование и висококвалифицирани работници, които формират основната част от БВП. Те съставляват между 50 и 60% от упражняващите трудова дейност. Отделен въпрос е, че средната работна заплата в тези страни е около 2600 евро, което е

7,5 пъти повече, отколкото в България

В случая основният въпрос е колко хора я получават и по-скоро какъв процент от работещите. Средната класа в Германия, Франция и други страни е наречена така главно защото тя получава средни доходи, с които има възможност да поддържа среден стандарт на живот. Тя е и основната част от потребителите на средни по качество стоки и услуги, с което стимулира тяхното производство и поддържа заетостта в предприятията, които ги произвеждат, поради което заплащането на труда в тях е около средното. Именно затова създаването и поддържането на средната класа е естествена цел на развитието на обществото, защото тя е негов основен финансово-икономически балансьор.
Оттук следват и изводите за нас. България също трябва да се стреми към създаването на средна по доходи класа, т е. поне 40% (на първо време) от заетите да получават средното за страната трудово възнаграждение. Както посочихме, сега те са 12%, което означава, че трябва да се увеличат 3,5 пъти.

Как да стане това

При сегашните 2,9 млн. заети и при средна работна заплата 736 лв. това означава, че за заплащане на труда всеки месец се изразходват към 2 млрд. лв. На пръв поглед това е огромна сума, но всъщност тя представлява едва 19% от общите разходи за производство. За сравнение, в Швеция разходите за труд са 85% от общите за производство, в Люксембург, Англия и Дания - 80% и т. н. Дори в Малта и Словения те са 64%. Естествено е, че при такъв малък дял на разходите за труд у нас е невъзможно високо заплащане. А иначе материалите, суровините, енергията у нас по цени са съпоставими с тези в другите страни, като за редица от тях са дори по-евтини. Веднага се налага изводът, че в България това съотношение трябва да претърпи значителна промяна в полза на трудовите разходи. Странно защо българските синдикати не са го разбрали и не насочват усилията си в това направление. А именно в това се крие разковничето за по-високото заплащане на труда. Двойното увеличаване на тези разходи означава сумата да нарасне до 4 млрд. лв. При 2,9 млн. заети тогава средната работна заплата, съгласно методиката за нейното изчисляване, ще достигне 1400 лв.
Другият резерв е в съкращаването на разходите за непроизводителен труд, включително и управленчески. В почти никоя страна заплатите на висшия държавен апарат не се определят на базата на средната работна заплата. Там за тях се определя процент от разходната част на бюджета, която зависи от приходите. Ако законите, данъчната политика, бизнесклиматът, механизмът за кредитиране и ред други обстоятелства спомагат за увеличаване на приходната част на бюджета, тогава ще има и повече пари за заплати на управляващите. Така например средната работна заплата в Германия се определя на 2600 евро, но това не води автоматично възнаграждението на депутатите да бъде 3 пъти по-голямо, т.е. 7800 евро. То се движи между 5700 и 5900 евро в зависимост от бюджетните възможности. В Швейцария пък

за критерий се смята учителската заплата

която също е бюджетна. Ако тя е 4000 франка, то на президента е двойна, т.е. 8000 франка.
Ако всичко това на някого се струва доста абстрактно, ще посоча още по-конкретен пример. Наскоро посетих среден по големина туристически комплекс в Югозападна България. Прекрасни условия за летуване. За престой на един човек в стая с две легла и закуска се заплаща по 50 лв. Комплексът е с 300 места, което означава, че дневният приход е 15 хил. лв. Отделно от ресторантьорска дейност и допълнителни услуги се добавят още 2500 лв. На месец това се 500 хил. лв. Разбира се, има и много разходи, но колко от тях са за труд. Комплексът се поддържа от 40 души персонал - камериерки, чистачки, сервитьори, готвачи и др. С малки изключения всички получават минимална заплата от 310 лв. Като се прибавят плащаните от работодателя осигуровки, неговият разход за труд възлиза на около 20 хил. лв. месечно. Колко е 20 хил. от 500 хил.? - 4,0%. А както посочихме, в Швеция те са 85%, т.е. разликата е 20 пъти. Кога ще ги стигнем, не е сигурно дали някой знае. Практически това е почти невъзможно, но поне трябва да се намали дистанцията.

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ