18 Ноември 2024понеделник19:35 ч.

Кървавата цел на религиозния конфликт

Кой налива финансово "масло" в огъня на невероятната по драматизма си гражданска война в Сирия?

/ брой: 27

автор:Петър Герасимов

visibility 4343

В хилядите публикации за Близкия rзток често се срещат понятията "сунити" и "шиити". Това са два основни клона в мюсюлманската религия. Да си припомним за какво става дума всъщност.
Сунитите (ахл ас-суна - хора на суната) са най-многобройните последователи на исляма. За разлика от шиитите сунитите не признават възможността за посредничество между Бога и хората след смъртта на Пророка Мохамед. Те отхвърлят идеята за особената природа на Али и правото на потомците му на имамат. Също така има значителни различия в принципите на решаване на юридически въпроси, в характера на празниците, в отношението към друговерците, в молитвите и други.
За сунитите особено важно е следването на суната (постъпките и изказванията) на Пророка, на спазването на традициите, на участието на общността в избора на своя религиозен глава - халифа.
Като направление в исляма сунизмът се оформя през петнайсети век, по време на противоборствството с шиизма.
Същевременно шиитският ислям (шиизмът) (от  арабски: шиат Али, т. е. от партията на Али) е вторият по големина клон на исляма. Последователите му се наричат шиити и са около 10-15% от мюсюлманите.
Подобно на други клонове на исляма шиитският ислям се основава на учението на свещената книга  Корана и посланието на последния пророк на исляма   Мохамед. За разлика от другите клонове на исляма шиитите смятат, че само Бог има право да избере представител, който да защитава исляма, Корана и шериата. Шиитският ислям е създаден като политическо движение, подкрепящо Али - братовчед и зет на Пророка Мохамед. Близостта на Али до Пророка дава на шиитите самочувствието, че това религиозно течение е приближено най-много до самия Мохамед. След смъртта на Али, през 661 г. от н. е., култът е пренесен върху неговия син Хасан, а след смъртта на Хасан - върху по-младия му брат Хюсеин. Мъченическата смърт на Хюсеин в Кербала (Ирак) през 680 г. прави този град свещен за шиитите.
Позволявам си това по-подробно обяснение, защото то е пряко свързано със съвременните драматични събития в Сирия, с тази кървава война, която вече е взела десетки и десетки хиляди жертви.
Работата е там, че кланът на политическата фамилия Асад принадлежи към т. нар. алауити - друг клон на шиитския ислям, концентриран главно в Сирия. Това автоматично означава, че трите верски групи - шиити, алауити и християни, в Сирия са на страната на действащия президент Башар Асад.
Същевременно град Алепо и регионът около него са изконно средище на сунити и именно там пламна кървавият огън на сегашната гражданска война. Между другото, това не се случва за първи път. Още по времето на предишния президент Хафез ел Асад (баща на днешния глава на Сирия) в Алепо е имало сериозни сунитски вълнения.


Всичко, казано дотук, обяснява само част от

драматичния конфликт

в тази арабска държава, струващ живота на около сто хиляди души и обрекъл на страдания и изгнаничество милиони други. Главният въпрос е кой отвън подпомага враждуващите страни - сунити и шиити, кой налива финансово "масло" в огъня на тази невероятна по драматизма си гражданска война?
Безспорен факт е, че на територията на Сирия действат високоплатени чуждестранни наемници, получили съответната военна подготовка и притежаващи богат арсенал от оръжия и муниции. Повечето от тях са уахабити - най-фанатичното и консервативно течение в сунитския ислям, което е  категорично против всякакви други религиозни вярвания - било то мюсюлмански или немюсюлмански.
Също известен факт е, че Саудитска Арабия  години наред харчи милиарди петродолари за разпространението на уахабизма и че именно  официален Рияд финансира наемниците в Сирия.
От друга страна, Иран - една също могъща петролна държава - се ръководи от държавници шиити и оказва голяма, финансова и военна помощ на Сирия.
От, казаното дотук, логично произлиза изводът, че сирийската земя е център на жесток конфликт на две петродържави - Саудитска Арабия, от една страна, и Иран - от друга.
Интересно е да проследим "раздаването на политическите карти" по отношение на гражданската война в Сирия в още по-широк, в глобален аспект.
Ангажиментът на Саудтиска Арабия, дългогодишния "петролен кладенец" на САЩ, автоматично означава, че Вашингтон застава срещу  властимащите в Дамаск (да си спомним неотдавнашните заплахи на Съединените щати за нанасяне на военни удари срещу Сирия). Това, от друга страна, обуславя, а и обяснява противоположната позиция на Москва, стар партньор на Сирия и безусловен защитник на християнското малцинство в тази страна (което е на страната на Асад). Към това геополитическо домино трябва да добавим и един сравнително нов играч на международната сцена - огромен Китай, който е също на страната на сегашното правителство в Сирия по две основни причини: първата, че Пекин винаги ще застане в една антиамериканска коалиция и втората (а може би и първостепенната?) е, че голяма част от иранския петрол се изнася именно за Китай.
При това  геополитическо противопоставяне (Русия и Китай срещу САЩ) доста по-ясно става

накъде клонят везните

в сегашната политическа обстановка в Сирия. След доброволното съгласие на Дамаск за унищожаването на химическите оръжия и решението на президента Обама да отмени готвения военен удар срещу Сирия Башар Асад се чувства определено по-уверен и стабилен на своя пост. Той има категоричната подкрепа на религиозните групи алауити, шиити и християни и чувства могъщата  международна подкрепа на двете велики сили - Китай и Русия.
Освен това, в международен план се засилва негативното отношение към зверствата на наемниците уахабити, чийто принцип е, че "най-добрият друговерец е мъртвият друговерец". Това очевидно не се харесва на хората от цивилизования Запад. От друга страна, в съседните на Сирия страни се надига обществено (а бих казал, че и държавническо) недоволство срещу огромната, милионна вълна от бежанци, която изтича от окървавена Сирия и предизвиква ред   икономически, социални и здравословни проблеми на държавите домакини.
Това даде политическо и психологическо основание на президента Башар Асад да отклони срещата си с представители на сирийската опозиция  и двата посветени на конфликта форуми в Швейцария се превърнаха в безкрайни препирни и хвърляне на взаимни обвинения от страна на участниците в тях.
Ето защо сирийският лидер Башар Асад не само не проявява признаци, че е готов да напусне поста си, а дори споменава и вероятността да се кандидатира за същия пост през следващите избори.

Дежа вю

В заключение може само да добавим, че  кървавите събития в Сирия показват как нерядко прословутото "колело на историята" превърта и повтаря познати ситуации. Да си припомним  дългогодишните конфликти между хугеноти(протестанти) и католици във Франция през последните десетилетия на шестнайсети век, завършили с небезизвестната "Вартоломеева нощ" през 1572 г., когато ревностни католици изколват стотици религиозни противници. Тъжното е, че днес, през супермодерния, високотехнологичен и цивилизован ХХI век ставаме свидетели на подобни явления.


7000 чужденци воюват в Сирия


Около 7000 чуждестранни бойци в момента воюват в Сирия, където също действат тренировъчни лагери за подготовка на терористи. Това заяви директорът на Националната разузнавателна служба на САЩ Джеймс Клапър по време на слушания в Сената, посветени на глобалните заплахи. "Сирия се превърна в огромен магнит, привличащ към себе си екстремисти", каза той. По думите на Клапър, в страната действат около 1600 различни групировки, в които влизат от 75 до 110 000 души. "От тях 26 000 души класифицираме като екстремисти", добави той. По думите на директора на Националната разузнавателна служба на САЩ, 7000 чуждестранни бойци, воюващи в Сирия, са привлечени от 50 държави в света. "Много от тях пристигат от Европа и Близкия изток", добави Клапър и уточни, че в Сирия се наблюдава появата на лагери, където се подготвят чуждестранни терористи, с цел да бъдат върнати обратно в техните родини и да организират там терористични актове.

 

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 441

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 353

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 350

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 373

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 388

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 365

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 338

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1113

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 385

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 376

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 414

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ