24 Декември 2024вторник05:42 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

АгроДУМА

Ще има ли български пипер?

Лошите климатични условия, недостатъчното субсидиране и липсата на подготвени кадри и на организации на производителите са основните причини за срива в бранша

/ брой: 245

visibility 6427

Екатерина Терзиева

Реколтата от пипер в България стремглаво намалява, като основните причини са в климатичните условия, липсата на подготвени кадри в бранша и на организации на производителите. Тази година апокалипсис в производството на пипер имаше на целия Балкански полуостров и в Централна Европа, казва Георги Василев, организационен секретар на Асоциация „Български пипер“. По думите му реколтата от червена капия е била с 80% по-малко от миналата година, когато пък е била редуцирана с 40 на сто спрямо 2016 г. Доходите на нашите производители паднаха много, 30 на сто от тях фалираха, казва Василев.

Силната ценова конкуренция

на вносния пипер от Турция и Македония, наред със спецификата на агротехниката и неправилното отношение на МЗХГ към пиперопроизводството у нас са сред водещите фактори, задържащи развитието на традиционното производство на пипер у нас, изтъкват от асоциацията. По-ниски средни добиви са отчетени при отглеждания на открито пипер поради масови градушки, наводнения, температури до 42 градуса и ниски температури през август. При оранжерийното производство за втора поредна година има намаление, като количеството на произведената продукция – 2,2 хил. тона, представлява 4,4% от общото производство на пипер в страната, посочват анализаторите от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство – САРА към Института по аграрна икономика при Селскостопанската академия. Една част от проблемите с конкурентоспособността на родното производство са в неговата ефективност, смятат учените и допълват, че „сериозните и все още неразрешени проблеми в сектора, свързани със силна фрагментираност на производството, ресурсната ограниченост за навлизане на нови технологии и неработещата система за предаване на знание и опит по оста наука-практика, не вещаят постигане на по-съществено развитие на продуктивността в средносрочен аспект“.

В България все още мнозина мислят, че пиперопроизводствотото е семейна работа и се върши между другото. А според Василев то е бизнес като всеки бизнес и

окрупняването води до прогрес

„Сам човек не може да прави необходимите инвестиции. Прогнозите са много песимистични на фона на недостатъчното субсидиране, липсата на подготовка, текучеството на 20-30% от пиперопроизводителите, които фалират или се ориентират към друг бизнес“, смята Георги Василев.

През периода 2014-2017 г. вносът на пипер в страната ни се повишава, като ежегодно внасяните количества варират между 23,3 до 28,5 хил. тона. Анализаторите от САРА посочват, че натискът на евтина продукция от Турция е един от факторите, задържащи растежа на производството в страната. Поради значителната обезценка на турската лира през 2018 г., цените в Турция, основната страна доставчик на червена капия у нас,  бяха с около 30-40% по-ниски, отколкото обичайно. По време на прибиране на реколтата цената на едро падна до около 0,30 евро/кг, докато у нас тази есен се колебаеха в диапазона 1-1,20 лв./кг.

Преработвателният сектор също е силно зависим от пипера,  посочва Георги Василев.

200 000 – 300 000 тона не достигат в България

Ако ги имаше, преработвателните фабрики щяха да са на нула, а ако имаше още 200 000 тона, тогава те биха били натоварени на 80%, коментира той. 

Прогнозите от бранша никак не са позитивни. Хибридите все повече ще изместват чистите сортове, защото се стремим да отговаряме на изискванията на ЕС да продаваме много и евтино, а това означава безвкусно, коментират от Асоциация „Български пипер“. 

Не са оптимисти и учените – според доц. д-р Величка Тодорова,  селекционер на пипер в Института по зеленчуковите култури „Марица“ в Пловдив,  чуждите сортове вече надхвърлят по площи българските. „И продължаваме да губим  позиции. Хора, отговорни за пиперопроизводството, все по-често рекламират чуждите сортове“, посочва доц. Тодорова. А наблюденията й сред производителите показват, че опитните в бранша хора остаряват, а младите не се заемат с отглеждане на пипер, защото “виждат, че е трудоемко и рисковано“.

Георги Василев:
Българинът обича капия, а му предлагат „Калифорнийско чудо“

Георги Василев е роден през 1960 г. в с. Войника, Ямболско. Израства в интернати за деца в неравностойно положение. Завършва „Начална педагогика“ В ПУ „Паисий Хилендарски“.

От 18-годишен е член на БКП. Бил е първи секретар на Общинския комитет на ДКМС в с. Войника. Член е на Общинската ревизионна комисия на ОбС на БСП – Ямбол. С експорт на пипер се занимава от 28 г. Организационен секретар е на Асоциация „Български пипер“ от създаването й през 2000 г. Членовете й са 240 – производители на полето и в оранжерии, научни работници, вносители на семена и семепроизводители, търговци и преработватели. 

- Г-н Василев, каква беше в миналото географията на българския износ на пипер?

- До 1989 г. засаждахме между 270 000 и 300 000 дка с пипер, а продукцията бе около 600 000 тона. Реализацията беше по първо направление – за бившите социалистически страни и СССР, и по второ направление - за Западна Европа, САЩ, Канада, Израел. Говорим за износ в 37 държави на 4 континента. 

Това, което стана с пипера след 1989 г., има пряка връзка с демокрацията – западните държави заеха нашия пазар, основно в бившия СССР и държавите от Централна Европа, в африканските и азиатските страни с леви правителства. Това бе първият удар за пиперопроизводителите. Вторият беше, когато влязохме в ЕС, отворихме границите и мислехме, че ще залеем с пипер цяла Европа. Но това е все едно да се сблъскаш с танк – там имаше един високосубсидиран отрасъл, в който са налети милиарди евро. Нарочно ти слагат изисквания, които да не можеш да покриеш, и съответно те смачкват. Западните вериги навлязоха в България със собствените си доставчици от чужбина и ни накараха да ядем техните продукти. Българинът обича капия, а му предлагат „Калифорнийско чудо“. 85% от тези зеленчуци се продават във веригите и нямат общо с българския вкус. 

- Какви са основните причини за срива на българското производство на пипер?

- Развитите страни в ЕС ни взеха работната ръка. Не обвинявам тях, а правителствата, които не създадоха условия за задържането на тези хора тук. Брюксел поставя изисквания, които не можем да покрием. На Запад берат пипера с компютър и робот, а ние го берем с хора от малцинствата, които са по-скъпи от немски работници. Удар беше и ембаргото за Русия, която добре познава нашия пипер. Неслучайно там е известен „Болгарский перец” – огромен наш капитал, който се използва от Холандия, Испания, донякъде Унгария, но не и от нас.

- Как са се променили площите, засадени с пипер у нас, както и реколтата?

- Ареалите, засадени с пипер, са с близо 1200% по-малко, отколкото са били – от 300 000 декара са станали 26 000 дка. Никога не сме имали толкова малко площи с пипер в България. Реколтата също намалява стремглаво, проблемът е в климатичните условия, в недостига на подготвени кадри в бранша, липсата на организации на производителите и безхаберието на МЗХГ и лично на министрите. 

Тази година е истински апокалипсис в производството на пипер на целия Балкански полуостров и в Централна Европа. 

- А какви са тенденциите по отношение на износа?

- България започва да експортира пипер още 30-40 години след Освобождението, най-напред за Унгария, Румъния, Гърция, Сърбия. Това е единственият зеленчук, който страната ни винаги е продавала и ще продава, независимо от конюнктурата на Балканите, Европа и света. 

Експорт на капия за прясна консумация през последните 20 г. не е имало. Изнасяме всякакъв преработен пипер – основно замразена капия, стерилизирана капия – печена и белена, понеже като се преработи, има много по-висока добавена стойност. Най-много пипер консумира българинът и той е готов да даде най-висока цена, затова задачата ни е първо да си върнем нашия български пазар, защото е завладян от чужди сортове и държави.

- Имат ли интерес българските стопани към производството на семена за зеленчуци и разсад?

- Все повече хибридите замесват сортовете ни, стремим се да отговаряме на изискванията на ЕС и да продаваме много и евтино, което означава безвкусно. Българските производители не желаят да произвеждат семена, защото това е високотехнологичен, наукоемък процес, в който големите фирми влагат десетки милиарди. Как бай Иван ще им се противопостави? Нямаме нито технологията, нито машините, мозъците ни емигрираха. Западът ни принуждава да садим това, което той обича. По отношение на разсадите щеше да стане същото, но нашите хора се заинатиха и в асоциацията имаме 12 специализирани фирми за производство на разсад, които инвестират и то не европейски, а собствени измъчени пари в заводи за разсад. В Западна Европа около 85% от производителите на зеленчуци си купуват разсада от такива заводи, а в България 2-3%, като инвестицията за построяването на един такъв завод е от 10 до 50 милиона евро. Нашите гледат разсад в лехи. Как да сме конкурентни?

- Успяхте да извоювате по-висока ставка за пипера по схемите за обвързано подпомагане. А какво трябва да се промени в новата ОСП? 

- За пръв път в историята на зеленчукопроизводството успяхме да принудим МЗХГ да отдели пипера от всички останали култури, като го субсидира отделно. С това министерството официално призна, че пиперът е приоритетна зеленчукова култура, която е в основата на цялото ни зеленчукопроизводство. От следващата година по обвързаното подпомагане имаме 6,5 млн. лева за субсидиране на пипер. Постигнахме подпомагане, независимо от тикви, моркови, лук, картофи и каквито и да е други зеленчуци, произвеждани фиктивно с цел ограбване на европейски и национални средства. Що се отнася до подпомагането в новата ОСП, то трябва да е на база себестойност или внос – ако има голям внос, трябва да се субсидира. 

- Каква е прогнозата ви за развитие на сектора?

- Увеличаване на декарите ще има хаотично, без план, само по конюнктурни причини, но производството ще намалява още, ако рязко не се променят условията за производство, които в по-голямата степен зависят от правилните действия на МЗХГ. Има пет важни фактора за оцеляването на сектора – създаване на модерен завод за разсад у нас, производство на български сортове, конкурентни по добиви на западните, създаване на организации на производителите, развитие на зеленчуковите борси в България, където според търсенето и предлагането да се формира справедливата за деня цена, както и равностойното подпомагане на пипера, в сравнение със зърнопроизводството например.

Все повече се търсят родните сортове

Над 30 сорта пипер са създадени в ИЗК „Марица“ в Пловдив. Сред тях е ивайловската капия – „супер сорт, който отговаря напълно на представата на българина за форма, цвят, вкус, крехкост, твърдост, става за печене, белене, за лютеница“, посочва Георги Василев от Асоциация „Български пипер“.

Селекционер в съавторство на този сорт е доц. д-р Величка Тодорова. „Само за последните 10 години имаме признати осем сорта пипер, два от които са капии – ивайловска капия, създадена съвместно с ОСПЗ–Пазарджик, и куртовска капия 1 , подчертава тя.

„Повечето от производителите ни имат доверие, защото предлагаме автентични семена с много висока кълняемост.  Тази година предлагаме семена от десет сорта пипер: най-новия хибрид милкана и застрашените от изчезване местни сортове сиврия 600, хебър и стряма, три сорта капии – ивайловска капия, куртовска капия 1 и застрашения от изчезване сорт капия УВ, традиционните български ратунд, пиперът за мелене букетен 50 и от дребноплодните люти чушки джулюнска шипка 1021, изрежда доц. Тодорова.

Голяма роля за повишеното търсене на семена от български пипер играе подпомагането по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“ по мярка 10 „Агроекология и климат” от Програмата за развитие на селските райони. Но не е единствената причина - българските сортове пипер имат по-добри вкусови качества, по-високо съдържание на сухо вещество, багрила и витамин С, подходящи са за свежа консумация и за преработка, по-устойчиви са на болести и неприятели, подчертава проф. д-р Стойка Машева, дългогодишен фитопатолог и съавтор-селекционер на някои сортове пипер. 

Но защо тогава производителите залагат на чужди сортове? Защото дават по-високи добиви, категоричен е Георги Василев. „За мен това е сортово робство – семенарските къщи продават хибриди от Холандия, а никой не се интересува от цвета, вкуса и мириса. Чрез западните сортове се продава вода! Нашите пипери имат 12% сухо вещество, а западните - 4%, т. е. 3 кг холандски пипер отговаря на 1 кг от нашите, а е три пъти по-скъп. И това го насаждат магазинните вериги, защото 70 на сто от зеленчуците се продават при тях“.

Има ли нелегален внос на добитък от съседна страна

автор:Дума

visibility 19886

/ брой: 244

Неизвестна болест покоси 200 овце във ферма в Карнобатско

автор:Дума

visibility 18049

/ брой: 244

65% срив на чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 20297

/ брой: 244

Банките уличени в нелоялни практики при отпускане на кредити

автор:Дума

visibility 21920

/ брой: 243

Путин готов за диалог с Тръмп и Зеленски

автор:Дума

visibility 19335

/ брой: 244

Русия без условия за преговори с Киев

автор:Дума

visibility 19463

/ брой: 244

Белград минава на безплатен транспорт

автор:Дума

visibility 16711

/ брой: 244

Левите в Румъния се оттеглят от преговорите

автор:Дума

visibility 17197

/ брой: 244

Светът през 2024

автор:Дума

visibility 27679

/ брой: 244

Турбулентната политическа 2024 година

автор:Юлия Кулинска

visibility 23077

/ брой: 244

БСП се нуждае от радикална промяна

автор:Юлия Кулинска

visibility 19604

/ брой: 244

2024 - историческата година за БСП

автор:Александър Симов

visibility 18390

/ брой: 244

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ