18 Ноември 2024понеделник20:40 ч.

На фокус

България води война със себе си - все по-свирепа

Осъзнаването на катастрофата е първата крачка към лечението

/ брой: 118

автор:Дума

visibility 926

Станислав Бачев


Войната със себе си, която България води, става все по-свирепа. Ниското ниво в политиката е едновременно следствие и причина. То е и огледален образ на процесите в обществото.

Пиша това във връзка с няколко различни, но свързани аспекта - вече излезлите данни от зрелостните изпити, излизащите данни за свободни места за първокласници в различните областни градове и в другата посока - нивото на хората, които са уж "цвета на нацията". Ако те са извадка - тази нация няма елит. Те са дъно - образователно, културно, морално и човешки.

Всекидневното акумулиране на ниско ниво по най-големите медии и безкритичното поощряването на некадърници и пошлост води до затворен кръг. 

Дългосрочната картина става все по-мрачна, но не е необратима. Напротив, осъзнаването на катастрофата е първата крачка към лечението. Дори се вижда инстинкт, който започва да се проявява постепенно и започва да обхваща все повече групи от обществото. Това е задачата и на хора, които пишем и говорим публично - да събудим. 

Но преди да дойде светлината, трябва да изживеем времето на мрак.

Докато в София има битка за места в детските градини, то в цялата останала територия на България децата се търсят, но ги няма. България не е само София, но след още 10 години може и да бъде. Този аспект на войната със себе си е най-опасен, и той ще причинява най-голямо дългосрочно страдание от цялата криза на обществото и всички линии, по които то е разделено. Твърде вероятно е през следващите години да станем свидетели на закриването на още училища.

Давам една извадка от книгата ми "България в Голямата игра", в която разглеждам точно този проблем.  

Темата за образованието 

има няколко аспекта, които заслужават специално внимание, свързано с дългосрочното развитие на обществото - съдържателен, функционален и географски. Всички те са неразделно свързани и успехът или провалът в дори един от тях показва посоката, в която се насочва цялото образование, а чрез него и цялото общество. 

Когато се коментират съдържателният и функционален аспекти е важно да се започне с отбелязването, че ако се наблюдава повишаване на резултатите при учениците от различни възрасти, то е свързано с понижаването на критериите и сложността на изучавания теоретичен и практически материал. Тоест, има съзнателно изкривяване и манипулиране, което не отразява реалността, а по същество е манипулация на факти, както и начина на тяхното интерпретиране, за да се достигне до желаната истина. 

Отбелязването на подобно уточнение е важно, защото независимо от манипулацията, резултатите не могат да бъдат скрити. Крайният продукт на образованието е навсякъде в нашия ежедневен живот като държава и общество - първото ниво е растящата функционална неграмотност сред учениците, а като едно от проявленията може да бъде изведено като пример дори нивото на подготовка и умения на народните представители в Народното събрание. Тоест, дори да се избяга от сухата статистика на цифрите, или дори тя да бъде подвеждащо представена, в крайна сметка плаща цялата държава, а цената е нейното собствено бъдеще.

И все пак, каква е ползата, ако България акумулира всяка година деца-шампиони в различни дисциплини - математика, информатика, физика и т.н., докато 46% от децата са функционално неграмотни? Достигането на върхови постижения в сферата на образованието от единици не може да се случва за сметка на неговата масовост. Дори напротив, масовостта на образованието не пречи на индивидуалните постижения. Масовото образование е първата предпоставка за откриване на таланти. Талантът и заложбите нямат географска концентрация. Написано по друг начин - таланти се раждат както в София, така и в с. Славянци или с. Дибич. Общото между двете села е, че и в двете училищата не функционират, за разлика от препълнените софийски училища и детски градини.

Причината е, че няма деца, 

но са важни предпоставките - защо ги няма? Тук идва преплитането между географския аспект, функционалния, но също и вероятно най-големият бъдещ проблем на България, който заслужава отделно внимание - концентрацията на хора в няколко големи града и обезлюдяването на останалата част от страната.

Независимо дали става дума за затваряне на училища или детски градини, този процес винаги е най-големият маркер за вече преминатата граница, когато едно място умира. Моделът е един и същ през последните 20 години, като през управленията на различните български правителства между 2001 и 2021 той винаги носи определенията "оптимизация" и "модернизация". Когато някой заговори за оптимизиране и модернизиране на българското образование това винаги носи реалните характеристики на друг термин - ликвидация. 

Много учителски семейства със сигурност са наблюдавали и преживявали порочния модел. През последните 20 години кариерата на почти всяка начална учителка от малкия град или село е била свързана с търсенето на деца, които да бъдат записани в първи клас. Процесът никога не е приятен и не винаги е с положителен завършек. Ако до преди 20 години всяко село беше способно да обезпечава една, а дори и две паралелки първокласници за собственото си селско училище, то постепенно картината на българското образование (а чрез него и общество) придоби съвсем друг общ вид и детайли. 

Първоначално бяха затворени училищата в малките села, което доведе до необходимостта тези начални учителки бяха принудени да обикалят по 2-3 села, за да намерят ученици за по-голямото училище. Впоследствие, вече вероятно между 2010-2014г. същите начални учителки, вече намалели като брой, поради затворените училища, се наложи да обикалят не 3 села, а между 10 и 12, за да намерят деца за средищното селско училище. В рамките на няколко години порочният кръг се затваря със затварянето на средищното училище.

Много хора не виждат тези процеси, 

защото живеят в сигурните предели на големите градове или столицата, но това не означава, че проблемите няма да достигнат и тях. По този модел бяха затрити училищата в българските села. В някои от тях това закриване се случи непосредствено след извършване на значителни ремонти на материалната база - подмяна на дограма или подова настилка. Интересна е съдбата на тези сгради - дали впоследствие се отдават под наем и за какви цели - "модернизираните" - за офиси, а тези със счупените прозорци понякога се превръщат в складове за дърва, или просто пустеят. 

Важно е да се отбележи, че значителната част от сградния фонд на училищата и читалищата в България е основно построен в годините 1944-1989г. Това уточнение е важно, за да бъде осмсилян правилно всеки период и неговото наследство. Той не може да бъде категоризиран само като "лош" или "упадъчен", когато е оставил като наследство училище и читалище във всяко населено място в България.

Продължена е приемствеността с времето преди 1944г., най-общо изразено като почит към знанието. За разлика от нашето съвремие, когато ние сами унищожихме една работеща образователна система. Тази българска действителност е равносилна на смисъла на термина война, но не срещу външен враг, а срещу себе си. Порочният кръг не приключва със закриването на средищното селско училище. Останалите деца трябва да бъдат записани някъде на училище, независимо че преходът им е затруднен и доста често прекарват няколко часа на ден в извозване до областен или общински център. И то с условието - ако отидат.

Прехвърлянето в областен градски център носи също своите порочни практики. Там започва да се наблюдава промяна на училищния облик, започва да се реализира на практика 

сегрегация по елитарен признак 

Винаги е имало училища с по-висока репутация от други, но в съвремието на нашето общество вече има ясно изразени училища с етнически характер, ясно изразени училища с концентрация на деца със специални образователни потребности и т.н. Определени училища стават непопулярни сред други деца и семейства. 

Същата сегрегация по елитарен признак се отразяа и на ниво отношение от страна на община и регионално управление по образование към дадено училище и даден директор. Там, където има концентрация на няколко училища, или група училища са с общи части, се наблюдава даване на предимство на училището, което има по-елитарен характер, например цяло крило на едно училище може да бъде прехвърлено за употреба от друго училище, за да могат да бъдат покрити изискванията за пространство, количество светлина и т.н., за да бъдат запазени определени квоти за брой ученици. 

България вече страда от сегрегация в сферата на образованието. Когато масовото качествено образование, бъде заменено от общо некачествено образование за всички и качествена привилегия за тесен обществен кръг - това е краят на идеята за нация и краят на идеята за хомогенно общество. Ние сами залагаме бомба, която неизбежно ще гръмне в обозримото бъдеще. 

От блога на автора

https://bachev.bg/

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ