Урок на пода, върху гърба на кучето

От няколко дни групичка родители занимават обществото с това, че обучават децата си само вкъщи, не ги пускат на училище изобщо и искат държавата да признае този вид образование. Има 100-ина семейства, чиито деца никога не са ходили на училище и се образоват в дома си, обяви "Асоциацията за домашно образование". Обучението на такива деца ставало по чужди програми за дистанционно образование и те като правило имали по-добри знания от учениците от училищата, били радушно приемани във водещи университети в САЩ, Великобритания и пр. У нас обаче имат проблеми. В България по закон училищното образование е задължително до 16-годишна възраст и тези домашни ученици, естествено, нямат дипломи за средно образование, съответно дори не могат да кандидатстват във висше училище. Не се знае и как ще постъпят на работа, понеже при всяко назначаване се изисква диплома за образование.  
Родителите имат права да отглеждат децата си и да им дават образование по избрани програми и това било гарантирано от Европейската конвенция за защита на правата на човека, твърдят апологетите на домашното образование. Според Петър Порумбачанов, председател на Асоциацията за домашно образование, която е създадена през 2010 г., сами обучават потомците си семейства с по 3-4 деца. Предимствата са, че по този начин родителите могат да прекарват повече време с децата си и да им дават подготовка по свое усмотрение, да избягнат "бюрократизираното българско държавно училище с неговите постоянни и хаотични промени", насилието, липсата на дисциплина и на възпитание, глупавите учебници, нехаресваните учители.
Интервютата на г-н Порумбачанов изобилстват с изречения от типа: работещите в училищата имат задачата да обезличат всяка "шарена" детска душа; никой родител няма да нанесе на детето си по-големи поражения от тези, които държавата ще му нанесе в дългия процес на "преработка"; тотален е държавният контрол над образованието, манипулирано е от държавната бюрокрация; ако сте истински родители, ще се откажете от кариера и няма да сте "хищни кариеристи"... Накратко - виждаме резултата от съзнателно насажданата у нас в течение на 23 години от пишман политици неистова омраза към държавата. И какъв е аргументът, че "държавата си е присвоила правото да контролира изцяло образованието на децата"? Ами, аргументът е, че в закона пише: "Училищното образование е задължително до 16-годишна възраст, а училища се създават по ред, определен със закон и обучението в тях трябва да съответства на държавните изисквания". Едва ли може да има по-перверзно тълкувание. Няма в света цивилизована държава, която не е въвела подобни правила. 
Всъщност родителската грижа за децата е за приветстване. Но само в един от столичните квартали примерно живеят над 50 000 семейства и колко от тях могат да си позволят да не работят като родителите от стотината фамилии в списъка на асоциацията? Да си стоят вкъщи и да обучават сами по 3-4 деца във всички области на познанието ("в уютна среда, като например да учим по чорапи, излегнали се на пода върху гърба на кучето" - израз на Порумбачанов) или да канят частни учители; да плащат по 600-800-1200 долара за чужди дистанционни програми? Ще ме обявят за бюрократ, но да попитам: Коя американска дистанционна програма може да те обучи на българска история? А нима стотици хиляди българи ходят на работа, защото са "хищни кариеристи"? Те блъскат по цял ден, защото трябва някак да хранят и обличат децата си, че и едва смогват да го правят при днешните размери на заплатите?    
Добре, нека приемем, че има стотина богати семейства, които са си надвили на масрафа и могат да си позволят въпросния образователен лукс за своите деца. Няма проблем тези деца като частни ученици да положат съответни изпити, да покажат нивото на знанията си и да получат признати от държавата дипломи. Но не. И това не можело, защото на тези изпити щели да ги оценяват пак по държавните изисквания, а не по полета на свободната им душа и по размаха на свободния им ум. Не е ясно как така тези полет и размах се подчиняват безропотно на стандартите и изискванията на Оксфорд, Кеймбридж, Йеил, Харвард, Масачузетс и прочее заведения, подчинени на доста по-строгите закони на съответните държави. А на българските стандарти и закони не искат да се подчинят. Значи ние не признаваме "тази държава" и нейните правила, но искаме тя да признае нас и да ни предостави всички блага.
Никак не е убедително всичко това, но е смайващо с каква лекота всеки, който иска своето, е усвоил политическите щампи на т.нар. преход - бюрократите щели да посрещнат на нож "модерния и пионерски" модел; действат дискриминацията и лишаването от права; негативизмът към домашното образование бил тоталитаризъм; ако държавата не ги освободи напълно от себе си, значи тя ще продължи да гони умните деца в чужбина... и т.н.
И още нещо, което отива отвъд спора за бедни-богати и социалната изолация в затворени общества. Права за образование извън училище трябвало да се дадат и на родители, които искат децата им да получат религиозно образование. Само това остава - да пратим хиляди наши мюсюлмански деца в медресетата! Впрочем май вече няма невъзможни неща в България след абсурдния отказ на общинарите във Варна да върнат българските названия на ниви и дерета, направен очевидно след натиска на ДПС и турски благодетели. Извън реалностите ли пребивават някои родителски асоциации, или наистина сме се отдали на самоунищожение?  
Едно обаче е вярно. Вярно е, че опитът на хора с възможности да изолират децата си от българското училище почива на реални недъзи в това училище - от разминаващите се програми и неразбираемите учебници, през пълното отсъствие на дисциплина до заниженото качество, честите случаи на насилие, вулгарен език, ранен секс, цигари, алкохол, наркотици... Ето тук трябва да светне най-сетне червената лампичка на всички, които са отговорни за образованието у нас. Ако не светне, жалко за него.