Нешо Бончев и отечественият идеал

Боян АНГЕЛОВ

Разгледани в контекста на Българското възраждане, животът и делото на Нешо Бончев (1839-1878) получават по-ясни и плътни измерения. Обществените процеси, които оформят неговата личност, са обективно обусловени, но емоционалните подбуди са решаващи за търсенето на по-различни хоризонти при изграждането на представата за индивидуалната свобода. Искреност, строгост и нравственост - такава е триадата от личностни качества, които иманентно принадлежат на човека Нешо Бончев.

Той живее в своята пасторална патриархалност, дарена му по рождение от романтичното планинско Панагюрище. Възпитан в свободолюбие, волност и непокорство, през целия си живот съхранява тези завоевания, които му помагат да бъде рязък и емоционален, безпощаден към бездарието, слабоволието и невежеството. Възхищава се от образците на класическата античност, докоснал се до тях във философската паралелка на Киевската духовна семинария и аудиториите на Московския университет. От Русия, сякаш изкачен на приоблачен връх, той съзерцава с гняв и горест злочестата съдба на съотечествениците си, чезнещи в сянката на османския полумесец. В тази негова втора родина вижда истинския закрилник на българите, в нея оформя своите високи критерии за красивото и възвишеното, за художествената форма и естетическия вкус. Отбелязва, че историята два пъти е разкрила неразривната духовна близост на българи и руси. Най-напред, когато руският народ приема от нас свещената писменост и преведените на старобългарски богослужебни книги. И втори път, през буреносния ХIХ век, когато българите осмислят своето битие и чрез съвременната руска литература усещат мощните импулси на свободолюбието, окрилили Европа и света.

Московският българин тъгува за Отечеството, но свободният му дух не може да се примири, че ще загуби своето лично достойнство и вътрешната си волност, ако се завърне там, където "не дохожда приток от питомний живот на Европата". Той преподава старогръцки в Първа Московска гимназия и в Лазаревския институт за източни езици. Приема античността като прародина на всички съвременни  изкуства, защото без нейното познаване съвременният човек не може да осъществи връзката между минало и настояще. Превежда Омир и Херодот, но е възхитен и от немското Просвещение. Открива за себе си творческите гении на Гьоте и Шилер, неустоимия им устрем към свободата и пътищата за нейното постигане. 

Нешо Бончев и неговият гениален събрат по перо Христо Ботев са изблици на емоционалния вулкан на руската класическа литература от първата половина на ХIХ век. Духовният заряд в творбите на Пушкин, Лермонтов и Гогол е уловен от критическите сетива на Висарион Белински и превърнат в еманация на руския идеал за справедливост. По подобен начин Нешо Бончев събужда задрямалите сетива на съвременниците си за откриване на литература с висока естетическа и нравствена стойност. Това е единствената възможност за оцеляване на ценностите сред океана от вездесъща посредственост. Ако българинът желае да се изравни с цивилизования европеец, трябва да стане част от ерудираната интелигенция, възпитана в любов към отечеството и уважение към другите национални култури. 

Без личността на Н. Бончев Българското възраждане не би имало своята удивителна прелест. Той стои може би най-близо до образа на Инсаров от "В навечерието" на Тургенев. Възприема естетическия идеал не като онтологическа парадигма, а като всекидневна практика и начин за постигане на хармония между реалното и божественото. В творческите му планове е залегнала като морално задължение задачата да предлага на благонравните българи художествени преводи на най-доброто от световната литература.

Нешо Бончев умира два дни преди подписването на мирния договор в Сан Стефано. Двадесет години след неговата смърт Марин Дринов изрича: "...През 1876 г. Нешо Бончев напрегна последните си сили и заедно с покойния Райко Жинзифов усърдно се труди за запознаването на руския свят с тогавашните злочестини на народа ни. Бончев и Жинзифов преведоха на руски език и редактираха доста много от ония известия за турските зверства в България, които се печатаха в московските газети или се четяха в заседанията на Московския славянски комитет и които потресоха целия руски народ в навечерието на войната за нашето освобождение."

С делата си първият наш литературен критик отдавна ни е показал как трябва да се воюва с бездарието и с глупостта. Общество, което не толерира грубата сила и дивашкия егоизъм, има шанса да създаде етични и справедливи граждани, каквито живееха в мечтите на кохортата велики български възрожденци, сред които е и Нешо Бончев.