18 Ноември 2024понеделник23:43 ч.

Прокуратура в интерес на обществото

Разнопосочните оценки на проекта за нов НК са доказателство за необходимостта от реформи, които да гарантират правовия ред

/ брой: 27

visibility 2684

Д-р Чавдар СТОЯНОВ*

Изминалата година доказа, че в България може да съществува ефективна и действаща прокуратура, която се превърна в работещ орган на съдебната власт, ръководена безпристрастно, професионално и диалогично, но без излишни медийни изяви, парадност и шум. Вероятно голяма част от българските граждани не познават въобще или в достатъчна степен функциите на прокуратурата, случаите, в които могат да се обърнат към нея, реда, по който трябва да го осъществят. Това често поражда нереалистични очаквания и допринася за липсата на мотивация у хората да бранят законността и да отстояват правата си пълноценно, както и обществения ред.
Разнопосочните оценки, които породи проектът за нов Наказателен кодекс, са доказателство за особената обществена чувствителност към бъдещата наказателна политика на държавата и необходимостта от реформи, които да гарантират правовия ред. А той е свързан със защита на основните права и свободи на българските граждани - правото на живот, чест, собственост, достойнство и защита на установения в държавата обществен порядък. Промените, които предизвикаха недоволство, наистина биха довели до ограничаване свободата на словото и евентуално налагането на цензура.
Но промени са необходими и в Наказателно-процесуалния кодекс, защото е крайно време да се предвидят

бързи процедури за разглеждането на делата

- специално на досъдебната фаза. Към момента са регламентирани съкратено съдебно следствие, споразумение, разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия и др. Но всички тези процедури съкращават, ускоряват и опростяват само съдебната фаза. Досъдебното производство продължава да се осъществява по дългите и сложни правила на НПК. Вярно е, че бързото и незабавно производство съкращава предварителното разследване, но само като време. Самото разследване нито е опростено, нито е съкратено. Необходимо е задълбочено да се обмисли и дали подбраното към момента място на прокуратурата е удачно - дали тя да остане сред органите на съдебната власт, успява ли следствието в момента да реализира своите основни функции - така, както е уредено и възприето по действащото законодателство. До настоящия момент липсваше политическа воля за осъществяване на тези промени, но реорганизацията във върховете на съдебната власт създава очакването за ново начало.
С избора на главен прокурор винаги започва своеобразен нов етап в дейността на този изключително важен държавен орган. След промените от 1989 г. идеята за приемственост сякаш успя да се наложи, авторитетът на институцията нарасна, като тя е изправена пред все по-значими предизвикателства. Но това е приемственост, разглеждана не като изкуствена дипломатичност, а като последователност в отстояването на обществения интерес и е насочена към координация, а така също и към максимално единодействие на всички държавни институции в

борбата с организираната престъпност и мафията

Главният прокурор е с мандат от 7 години, без право на повторно избиране, като се назначава и освобождава от президента на Република България, но само след изричното предложение на Висшия съдебен съвет (чл. 129, ал. 2 от Конституцията на РБ). Законът за съдебната власт урежда въпроса за кандидатурите, които могат да бъдат издигани за този висок и отговорен пост, като ръководителят на прокуратурата е подпомаган в дейността си от компетентна администрация. Нека не забравяме, че самият главен прокурор по право е член на Висшия съдебен съвет - според разпоредбите на Закона за съдебната власт. Той има право да отстоява позиция, да създава предпоставки за широки обществени дискусии по въпроси, свързани със защитата на обществото от престъпни посегателства, да очертава бъдещи тенденции в наказателната политика. Основната му функция е да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, като за тази цел издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата (чл. 138, т. 4 от ЗСВ).
Настоящият главен прокурор с воля и последователност разчупи модела, утвърден в последните години, и показа, че при никакви обстоятелства няма да се превърне в арбитър на политически противоборства и ежби, като недвусмислено успя да докаже, че независимостта на институцията не е пожелание, а нейна същност, която я обозначава и отличава от останалите. Без натрапчиво и всекидневно медийно присъствие, но и без незабележимо администриране на принципа "да има тишина, да няма скандали", Сотир Цацаров за повече от година след встъпването му в длъжност показа воля, желание за работа, абсолютна независимост. В същото време на моменти успя да демонстрира така очакваната от обществото твърдост по най-значимите проблеми на деня, за които е сезиран. Не прояви колебание, когато трябваше да поиска депутатски имунитет в неспокойна политическа обстановка, без значение от коя част на политическия спектър е лицето, избрано да отстоява интересите на българските граждани в Народното събрание.
За разлика от своите предшественици изпълняващият в настоящия момент функциите на главен прокурор не се замисли нито за миг кой, кога и как би го обвинил в пристрастност, воден от явното убеждение, че разполага с достатъчно и силни конституционни правомощия, които би трябвало да осъществява само в интерес на българското общество, ръководен от своето вътрешно убеждение. Ето това поведение за сравнително кратък период от време разби изцяло илюзиите на голяма част от политическия ни елит, опитал се да превърне в предишни мандати прокуратурата в своеобразна

пощенска кутия за доноси

като целта на тези писания естествено не е била искрената защита на гражданското общество или отстояване правата и интересите на избирателите, а утвърждаването на политически тези, абсолютно недопустима линия на поведение, защото прокуратурата не може да бъде арбитър в партийните стълкновения. Нещо повече - партийните лидери от различни цветове - къде успешно, къде недотам, се опитваха да използват институцията в политическите си борби и за лично оцеляване, за кадруване и зловещо разчистване на сметки с опонентите. Сезирането в повечето случаи бе напълно самоцелно, с идеята да се вдига политическа пушилка, без да се очакват реални резултати. От това институцията претърпя сериозни щети, а доверието на гражданите намаля.
Не бива да се забравя, че фигурата на главния прокурор не е нито парадна, нито церемониална, защото той осъществява централизиран надзор за законност, но и пряко методическо ръководство върху дейността на всички прокурори (чл. 126, ал. 2 от Конституцията на РБ). Tова е свръхзадача, а изпълнението й зависи от отговорното и правилно разпределение на работата. Възможността да сезира Конституционния съд при необходимост само затвърждава широкия диапазон от правни инструменти и възможности, които притежава главният прокурор в отстояване на законността. Сегашната нормативна уредба не спомага за по-активна роля на следствието например, поради което усилията трябва да бъдат насочени към разрушаване на това статукво - чрез радикални законодателни промени, които да го превърнат в истински работеща институция, изваждайки го от "летаргията".
Очакваната промяна в прокуратурата, която толкова често бе обект на анализи, коментари и всевъзможни разисквания - как трябва да започне на всички нива, решително и без всякакво забавяне, вече е факт. Което е голямо постижение, като се имат предвид разнопосочните интереси и свръхочакванията. Осъществяването на реформата ще бъде трудно, в това отношение не бива да има илюзии. Но ако политиката на сътрудничество, принципност, безкомпромисност и последователност, категорична отдалеченост от олигархични, политически и корпоративни интереси, демонстрирана категорично от Сотир Цацаров, продължи да се развива и задълбочава през мандата му, резултатите няма да закъснеят. И ще надминат очакванията. От което ще спечели не отделна личност или институция, не определени групи от хора, а цялото общество, усетило нееднократно остър дефицит на справедливост в годините на прехода.    

* Авторът е главен асистент, доктор по право, Юридически факултет на СУ, катедра "Конституционноправни науки"
 

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ