Истината за "европейска България" преди 9 септември 1944 г.

Иван Спирдонов

Продажната пропаганда у нас вече години ни убеждава, че ако не било варварското нашествие на Червената армия и налагането на кръвожадната болшевишка диктатура, България щяла да е вече сред първите в Европа. В историята „ако“ няма, но грантаджиите се мотивират с това, че още в края на 30-те години на ХХ век пета или шеста в Европа по стандарт и т.н.
Както при всички други опорки и тук иде реч за измислици, на които много лишени от нормално образование млади българи вярват.
А ето как са били нещата в действителност. Тук е част от изказването на депутата Серафим Георгиев от 12 март 1940 г. пред Народното събрание на Царство България. Той описва „страшната картина на българската мизерия“, която е видял лично с очите си: „Едно дете ядеше симид, вместо сирене с царевичен хляб. Мога да ви прочета и данни: 19,5% от селските семейства живеят в тухлени, а 61% в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тези стаи обикновено се готви. 57% от домакинствата нямат кладенци; 17,4% нямат клозети. 20% от домакинствата нямат кревати, а останалите 80% имат средно по два кревата за шест души. 28,5% от домакинствата нямат маса, а 36% нямат стол. 28% нямат печка. 36% нямат юрган. 46,5% нямат дюшеци, а 34% нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито, понеже 53% от домакинствата нямат нито един шкаф. Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир. Ето това са покъртителните условия за закъснялостта на българския живот“, заключава депутатът.
Капиталистическа България, преди 9 септември 1944 г. без съмнение е била една от най-бедните и изостанали страни в Европа. Зад нас са били само Румъния, Югославия и Албания, а разликата с останалите европейски държави е достигала 4-5 пъти в наша вреда. Над 80% от населението, тогава се е препитавало с примитивно земеделие. Това е истината. Останалото е пропаганда.
Нека няма никакви глупави съмнения относно личността на Серафим Георгиев, обвинения, че е някакъв комунист, ватенка и т.н. Той е бил кмет на град Вършец в 30-те години, а после става депутат в XXV Народно събрание. След 9 септември 1944 г. е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян.
На снимките от 30-те години на ХХ век виждате три български жени, които теглят рало, вероятно като част от фитнес програмата си, щастливо и богато българско семейство на празнична вечеря, български жени на моравата пред Европейския си дом, както и … напредничаво българско помашко европейско семейство от село Галата, Ловешко.

Клуб 24 май