Семената като оръжие

Ограничен бизнес и политически елит в Съединените щати търси начини да установи контрол върху основите на човешкото оцеляване чрез производството и снабдяването с насъщния. Това е извода на Уйлям Енгдал в книгата му "Семената на унищожението". В нея той обстойно изследва проблема и стига до извода, че онези, които контролират храните, контролират света. Той не се занимава с опасностите за здравето, които крият генномодифицираните храни, а с опасностите за  свободата на човечеството, която крие политиката на този малък елит. Авторът въвежда читателя в коридорите на властта на парите, във тойните вътрешни стаи на научните лаборатории, зад здраво залостените врати на залите, в които заседават бордовете на директорите на големите корпорации. Енгдал разкрива лицемерната и опасна същност на света, основна движеща сила в който е стремежа за печалба на всяка цена,  съсипващата корупция и скритото насилие, светът в който генната манипулация и патентоването на изменени форми на живот се използват за глобален контрол върху производството на храни.
Нашата цивилизация е изградена на основата на хуманистични идеали, но в сегашния век на Усвободния пазарФ всичко Ц наука, търговия, земеделие и дори семената са превърнати в оръжия в ръцете на неколцина глобални корпоративни барони и на лидерите на финансираните от тях техни политически приятели. За да постигнат доминация в целия свят те вече не се нуждаят от щиковете на огромни армии, а  от контрола върху производството на храни. Това потвърждава и биохимикът доктор Арпад Пузтаи от Rowett Research Institut в Шотландия. Той  обяснява защо ние -обикновените хора, трябва да се противопоставим на биотехническите корпорации, които правят всичко възможно за да разпространят по света генномодифицирани семена. Австрийският професор по биотехнологии Антон Мозер смята, че става дума за мистерия с невероятни измерения, в която главни действащи лица са четири гигантски англоамерикански аграрни конгломерата, които имат една единствена цел Ц чрез ГМО да установят контрол над цялата планета.
Централният въпрос в главите на онези, които управляват днешния свят е как да се редуцира населението в богатите на ресурси страни. Когато петролните резерви в САЩ  през 1972 г. бяха наченати, страната започна да задоволява всекидневните си нужди изцяло от внос на петрол. Но да зависят от други не подобава на най-силните. Тогавашният държавен секретар на САЩ, а преди това съветник в Белия дом по националната сигурност - Хенри Кисинджър, отглежданият от Рокфелерови стратег на Никсън, подготвя студия за националната сигурност. Тя съдържа  план за намаляване на населението в света. В него са набелязани 13 страни, между които са: Бангладеш, Бразилия, Индия, Нигерия, Пакистан, Индонезия, Турция и Филипините. Кисинджър казва: УКойто контролира петрола - контролира държавите, който контролира храните - контролира хоратаФ.  Енгдал описва и как Рокфелърови определят аграрната политика на Съединените щати, как използват своите могъщи и освободени от данъци фондации за да подготвят армия от млади учени в непознатия свят на микробиологията. Евгениката (учение за самонасочване на човешката еволюция, система при която хората се размножават под строг контрол, б. а.) бе наречена УгенетикаФ за да бъде по приемлива и да прикрие истинската цел, твърди Енгдал. Чрез малки или по-големи промени с помощта на различни химикали, храни и семена, корпорациите умело поддържани от ключови персони в ключови отдели на американското правителство създават институции, които могат да променят регулаторната рамка на почти всяка една страна.
Аграрните корпорации пишат световния дневен ред и чрез новата геополитика - ценообразуването.  Високите цени на храните са достигнали, според преценки на организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) - исторически максимум. Това води до изкупуването на безценица на огромни земеделски площи и до съсипването на бедните държави. Осем поредни месеца в глобален мащаб храните поскъпват. Като главни  причини за това се изтъкват промените в климата и увеличаването на населението. УПредвид прогнозата, че тази година реколтата се очертава да бъде слаба, на фона на случващото се в Северна Африка и в Близкия изток и нервността на пазарите, които понасят шок след шок, храните бързо се превърнаха в скрития двигател на световната политикаФ Ц писа в последния брой на списание УФорин полисиФ  Лестър Браун. Страшното е че сега най-големия производител на зърно Ц САЩ,  не са в състояние да предотвратят потенциална катастрофа. Страната, която можеше да изхрани голяма част от света, сега няма достатъчно резерви, а излишъците са спомен от миналото. В историята  са и аграрните революции в Индия и Китай, които доведоха не само до сигурност в изхранването на населението, но и до участието им на световния пазар като производители на храни. Причината е, че Съединените щати  напоследък преработват стотици хиляди тонове зърно в автомобилно гориво. Така цената на хляба и фуража се вързва с цената на петрола. И колкото повече поскъпва петролът, толкова повече поскъпва зърното. Това увеличава рискът от конфликти за земя и вода и прави света по-несигурен.